ПОРОКЪТ, ОПРЯН НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО!

Петко ПЕТКОВ
Печат

Слушайки взаимните обвинения, които си отправят доскорошните „съдружници в престъплението“ от „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Има такъв народ“ (ИТН), съответно в продължаване на корупционните практики от времето на Борисов и респективно в национално предателство по темата за Северна Македония, човек неволно си казва: Боже, какви хора са ни управлявали! Какво ги свърза и държа заедно досега, освен парите?  Това питане стана още по-актуално, след като от ПГ на ИТН се отцепиха няколко депутати, които осъдиха авторитаризма на вожда от Учин дол. На различни брифинги и индивидуални медийни изяви, отцепници и правоверни си размениха такива квалификации и компромати, каквито парламентарната история не помни. Срещу отцепника Радостин Василев, пажовете на Слави размахаха дори аудиозапис, в който той заплашва депутатка, че „ще й прати едни хора“, ако не се присъедини към бунтовниците. Бившите му партийни другари Станислав Балабанов и Тошко Йорданов го нарекоха „мутра“. Е, наистина няма такава партия! Добре че ИТН не сформира правителство, когато имаше най-много депутати в парламента. Защото, както заяви Радостин Василев, „Мафията проби ИТН“. А пък неговите настоящи опоненти обявяват самия него за мутра и наричат предатели отцепилите се от ИТН депутати. Дали и с какво ги е купил Кирил Петков, това тепърва ще научим. Но е факт, че в момента „предателите“, които според Кирил Петков са предпочели България пред партийния си лидер, ходят с охрана…

Ако това ще ви успокои, Стефан Цвайг в знаменитата си творба „Фуше. Биография на един политически мъж“ описва подобен брак по сметка между прочутите със своето интригантство и взаимна неприязън бивши министри на Наполеон Бонапарт Талейран и Фуше: първият, министър на външните работи; вторият -  министър на полицията. Когато след поражението при Ватерлоо император Наполеон Бонапарт губи властта, а армиите на победителите застават пред вратите на Париж, за да поставят на трона Луи ХVIII, брат на обезглавения от якобинците Луи ХVI, пръв услугите си предлага на новия монарх Талейран, бивш владика, вече женен. И тъй като, както пише Цвайг, в този двор той се нуждаел от по-черен фон, предложил на краля за министър вездесъщия интригант и политически хамелеон Жозеф Фуше. Първоначално кралят казал „Никога!“, после приел натрапника при условие той да му отвори вратите на Париж. Цвайг продължава така: „И Талейран, бивш владика, после републиканец, после служител на императора, въвежда другаря си Фуше при Луи ХVIII в Ньойи. За да крачи по-леко, куцакът е положил ръката си върху рамото на Фуше - „порокът, опрян на предателството“, отбелязва подигравателно Шатобриан, и така двамата атеисти и опортюнисти се приближават братски към наследника на Людовик Светия. После Талейран се нагърбва с тежкия дълг да предложи на краля убиеца на брат му за министър“.

Всъщност Фуше не е убил лично крал Луи ХVI, а само е гласувал за неговото обезглавяване, въпреки че ден по-рано е уверявал в обратното. Преди да умре на остров „Света Елена“ в Индийския океан, Наполеон ще каже: „Аз узнавах истината само от предатели“. И още: „Аз познавах само един истински съвършен предател: Фуше“. А пък Фуше ще сe оправдава: „Не аз измених на Наполеон, а Ватерлоо“.

Кой в нашия случай е Талейран и кой е Фуше? Кой натресе ИТН за коалиционен партньор на ПП, за да твърдят „правилните“ медии, политолози, социолози, социални антрополози, политически психолози и прочие пропагандни шарлатани, че Путин бил натиснал бутона на Слави, за да предизвика политическа криза, хаос, нестабилност и раздор в българското общество? Путин ли го накара по-рано да ритне кросното, когато партньорите му отказаха да подкрепят правителство на ИТН с кандидат-премиери Николай Василев и Пламен Николов? И когато Слави отказа да подкрепи кабинет с мандата на БСП? Кога борците за „нулева корупция“ Кирил Петков и Асен Василев разбраха, че министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов, номиниран от ИТН, толерира пътно-строителни фирми, получавали незаконно щедри обществени поръчки от Бойко Борисов? И съответно, след като Кирил Петков е показал на Станислав Балабанов, докато пътуват за Киев, хвърчаща бележка, в която като първа точка е отбелязано вдигането на ветото над Северна Македония за започване на преговори с ЕС, защо чак сега от ИТН ни светнаха за готвеното голямо национално предателство? Дали не са се надявали чрез мълчанието си по въпроса за готвената измяна, да прокарат Любомир Каримански за шеф на БНБ и чрез него да изчистят дълговете на закъсалата 7/8 ТВ? Дали не бяха хвърлили око и на поста председател на КПКОНПИ, поради което не одобриха кандидатурата на Бойко Рашков за  шеф на антикорупционната комисия? Верни ли са предположенията, че ИТН има защо да се страхува от евентуални разследвания на въпросната комисия? Казват, че тя щяла да е бухалка в ръцете на управляващите, но кого пазят хората на Слави Трифонов? Борисов или Делян Пеевски и ДПС? Показателно е предложението, направено от ДПС-депутата Александър Несторов в Парламентарната комисия за превенция на корупцията, да се въведе възрастово ограничение от 65 години за кандидатите да оглавят КПКОНПИ и председателят да се избира с 2/3 от гласовете на депутатите. Очевидно 67-годишният Бойко Рашков буди основателни притеснения в „най-евроатлантическата“ партия ДПС. В поредната си екранна проповед срещу коварния партньор ПП, Слави Трифонов попита къде са 4-те милиарда лева, източени от енергетиката, забравяйки, че тя се оглавява от номинирания от самия него Александър Николов. Между впрочем, собственият му заместник Пламен Данаилов изрази несъгласие с позицията, отстоявана от Николов по въпроса за преговорите с „Газпром експорт“. Той сподели, че от ИТН са за продължаване на преговорите и договора за доставката на руски газ, докато се осигури алтернативен доставчик. Данаилов разобличи и вицепремиера Асен Василев, който се намесвал в работата, както на министерството на енергетиката, така и на държавните дружества под шапката на БЕХ. Така потвърди подозренията, че и в енергетиката има две политики, както във външните отношения.

Много въпросителни повдигат и обвиненията на Кирил Петков и Асен Василев срещу бившия министър на регионалното развитие Гроздан Караджов, също от квотата на ИТН. Защото той пък размаха документи, показващи, че 3,9-те милиарда лева за изплащане на извършените пътно строителни дейности, са одобрени от самия премиер на заседание на МС. За единия резил, ще се наложи да се потърси международен арбитраж, който да отсъди кой е прав и кой е крив в срамотната кавга между бившите ортаци в управлението. Може би Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“ е права да твърди, че кабинетът е на етап „Умирай трудно“, но според мен то по-скоро е на етап „Мисията невъзможна“. Падането му не е краят на света, а само край на агонията, за която говори Слави Трифонов. Обаче конституционалисти като доцент Киселова, твърдят, че Кирил Петков може да продължи да управлява, като не внесе в НС предложение за смяна на подалите оставка министри от ИТН. И той потвърждава думите им, опитвайки се успешно да уговаря депутати от ИТН да продължат да подкрепят правителството и предложения от него актуализиран бюджет. Но, ако твърденията на Дългия, че в държавата няма пари, се окажат верни, дали народът ще позволи на аматьорите от Харвард да продължат да се учат на бръснарство върху главата му? Особено, когато страната стигне до ръба на пропастта, докато Петков и Василев се къпят в розови сънища. Икономиката, истинската, а не тази, която ни се рисува от ПП, в крайна сметка ще отреже краката на лъжата. Тогава дори привържениците на Асен и Кирчо ще се почувстват излъгани и ограбени и по улиците отново ще проехтят викове „Оставка!“ Тогава и предсрочните избори може да не бъдат изход от кризата. Защото тя ще е прераснала в катастрофа: за народа, но и за „политическата шайка“, нарекла се „политически елит“. Разбира се, нашите политически шарлатани пак ще се опитат да се оправдават с руския натиск, шпионажа, „петата колона“ на Путин, както и с войната в Украйна и нейните отражения в света. Няма да получат нито разбиране, нито съчувствие, още по-малко одобрение. Но съвсем реална е опасността избирателите, колкото и малко от тях да отидат до урните и машините за гласуване, да си харесат някой нов Месия. България, обаче, няма време за експерименти и нови политически проекти, тя се нуждае от нова, прабългарска политика и хора, които ще я прилагат напук на външния натиск. Евроатлантическата демагогия не е политика за народа, а паразитиране върху гърба на народа, рисувайки му светло европейско бъдеще без русофилия. Земният евроатлантически рай е химера, също както и небесният, от който още никой не се е върнал. „Цели сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме“, пише Левски.


За да завършим по-оптимистично, ще припомним думите на героя на Христо Бойчев от „Полковникът птица“: „Преживяхме комунизма, ще преживеем и демокрацията“. Към това ще добавим само, че ще я преживеят оцелелите от експериментите на поредица „успешни“ правителства, включително тези на Бойко Борисов, на Кирил Петков и Асен Василев. Шансовете този парламент да излъчи нов кабинет са и нищожни, и опасни. Току-виж Борисов и Карадайъ се сдушили и с подкрепата на купени „народни избраници“ от други парламентарни групи сформират поредното „правителство на националното спасение“. А кой ще ни спаси от „спасителите“?