ИМА НЕЩО ГНИЛО В ИДЕЯТА ЗА ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД

Борис МАРЦИНКЕВИЧ
Печат

Мерките започнаха със сатанизиране на класическите енергоносители, добивани от земните недра: въглища, газ и петрол. Те трябваше да бъдат изключени от производството на електроенергия и заменени с т.нар. ВЕИ (Възобновяеми Енергийни Източници): ветрогенератори и фотоволтаици.



Настъпващата зима показва, че глобалистите минават в кръгова отбрана и се опитват да заблудят протестиращите във все повече страни, с подмяна на ключови термини като „глобално затопляне“ и „декарбонизация“.

Блокирането на световната икономика с подозрително продължилата пандемия и скокът на цените на изкопаемите горива показаха, че капитализмът е в дълбока криза и „невидимата ръка на пазара“ не  само не регулира цените, но и води до нови геополитически противоречия, които засега се решават с Трета световна хибридна война.

„Глобалното затопляне“ се видя, че няма да се сбъдне. Ледовете в Арктика наистина намаляха, но затова пък ледената покривка на Антарктида се увеличава. Без особени протести от страна на учените-климатолози, започна да се говори за „промяна на климата“ и съответно за мерки за глобално намаляване на концентрацията на т.нар. парникови газове.

Мерките започнаха със сатанизиране на класическите енергоносители, добивани от земните недра: въглища, газ и петрол. Те трябваше да бъдат изключени от производството на електроенергия и заменени с т.нар. ВЕИ (Възобновяеми Енергийни Източници): ветрогенератори и фотоволтаици.

Надценяването на ВЕИ доведе Европейския съюз до катастрофални резултати. Оказа се, че половината от милиардите евро  като инвестиции в ЕС, са отишли за строеж на ветрогенераторни паркове и слънчеви батерии, но ВЕИ се оказаха толкова зависими от локалния климат, че недостигът на електроенергия става застрашителен. В същото време немските политици бавят сертифицирането на пълната с газ тръба на „Северен поток-2“, затварят 3 АЕЦ (не били „зелени“) и още толкова електроцентрали на въглища. А в арктическите температури от -40С през декември, шведските управляващи дори съветваха гражданите си да не пускат толкова често прахосмукачките, за да не натоварват мрежата. Един коментатор сполучливо сравни Европейската комисия (г-жа Урсула фон дер Лайен) с луд, „който твърди пред лекуващия го психиатър, че нищо му няма.“

Адептите на „зелената енергетика“ продължават своя натиск върху правителствата за преминаване към ниско въглеродна икономика, но в документите на ООН липсват задължения за „въглеродна следа“ на предлаганите продукти, за влиянието на водните пари (облаците) върху парниковия ефект и др. Списъкът на парниковите газове (6 на брой) не е от времето на Парижкото споразумение (2015), а от протокола в Киото (1997). В този списък продължават да фигурират газовете (хлорфлуорвъглеводороди), които бяха заклеймени без доказателства, че рушат озоновия слой на планетата. Но „зелените“ не споменават изобщо, че в 17-те цели на устойчивото развитие на ООН, мерките срещу  промяната в климата  изобщо не стоят на първо място, а едва на тринадесето. Налице е пълна самодейност на ЕК по отношение на ролята на емисиите въглероден диоксид и на данъка, който ще трябва да плаща производителя на изкопаеми суровини, а не потребителя им.

След като някои страни започнаха да пускат отново въглищните си ТЕЦ и да търсят внос на въглища (по 300 долара/тон), вече е неудобно на „зелените“ политици да говорят за декарбонизация. Новият хит стана замяната на този непонятен за масовия читател термин с „енергиен преход“.

До къде стигна енергийният преход в света разсъждава главният редактор на сп. “Геоенергетика“ в РФ Борис Марцинкевич в статията си от 31.12.2021 г.  „Има нещо гнило в  идеята за енергиен преход“.

Зора



Настойчиво налаганите на всички страни в света декарбонизация и децентрализация предизвикват все по-нарастваща съпротива. Тази съпротива не се афишира в СМИ от участниците в нея, но от това тя не губи своята ефективност.

По т.нар. „зелена програма“ в енергетиката се работи отдавна като я обогатяват непрекъснато с нови направления. Ако през 2018 г. най-често употребяваният термин беше думичката „декарбонизация“, то една година по-късно все по-популярно става понятието „енергиен преход“.

Но това не означава, че европейските страни са се отказали от въглищата като един от използваните в енергетиката ресурси. Нека припомним, че понятието „енергиен преход“ има четири компонента: енергоефективност, цифровизация, декарбонизация и децентрализация. Реалният бизнес изобщо няма възражения срещу първите два, защото повишаване на ефективността и разширяване на цифровизацията в енергетиката само я правят по-рентабилна и по-рационална.

Енергийният преход на хартия и в суровата реалност

Налаганите на всички страни на планетата декарбонизация и децентрализация срещат нарастваща съпротива. Неотдавна МЕА (Международна Енергийна Агенция) публикува предварителните данни за 2021 г. А статистиката е упорито нещо.

В края на годината се очаква 9%-ен ръст на произведената електроенергия от въглищни електростанции в сравнение със същия период на 2020 г.

МЕА, която винаги е била на гребена на вълната с опитите да осъществи енергиен преход, беше принудена да констатира, че през 2022 г. въглищният отрасъл се очаква да постави нови рекорди както по добив, така и по обемите на търсене и въвеждане на нови генериращи мощности.

Политическите мечти на активистите за енергиен преход се сблъскаха със суровата реалност, а енергийният пазар на Европа стана не пример за подражание, а поука, за това какво може да следва след внедряване на всевъзможни измислици без подкрепа с научни и инженерни анализи. В Европа през последните 7-8 години наблюдаваме масово строителство на слънчеви и вятърни електростанции, съпроводено с масово закриване на въглищни и атомни електростанции и твърде бавно въвеждане в експлоатация на  нови енергогенерации на газ. Резултатът е плачевен за икономиката на Европа, продължаваща  да се смята, че е най-развитият регион на света.

Оказа се че тя напълно зависи от факта какви ще са климатичните условия през зимата на 2022 г.

Периоди на пълно безветрие, дори само от 10-15 дни, довеждат до рязко намаляване на произвежданата електроенергия от ветрогенератори, което в европейските страни няма с какво да бъде компенсирано. Красиво за възторжените зрители е да се наблюдават ефектните кадри от взривяване на поредната въглищна електростанция. Но трикратното поскъпване на цената на доставяната електроенергия превърна тези кадри в най-скъпите кинофилми  в историята на Човечеството. По предварителни оценки, заради поскъпването  допълнителните разходи на страните от ЕС, през този отоплителен сезон ще възлязат на не по-малко от 17 млрд. евро, а вече става ясно, че ще бъдат и по-големи.

Така че без да се впускаме в детайлни анализи можем да констатираме: Европа демонстрира  на всички останали страни по света нагледен урок: „Действайте по предлаганата от нас рецепта и ще получите също такъв „прекрасен“ резултат!“

Урокът беше достатъчно суров, но изводи от него първа направи не Европа, а далечният Китай. На базата на най-съвременни екологични изисквания, през последната петилетка Пекин спря работата на 526 каменовъглени мини и в същото време постави световни рекорди като застана начело по строеж на вятърни и фотоволтаични електростанции. Резултатът през септември 2021 г.  беше недостиг на  енергия, съкратен график на работа на промишлени предприятия, както и ограничени доставки на електроенергия за битовите потребители. Китайското ръководство обаче продемонстрира пълна увереност в собствените си сили, признавайки си откровено за допуснатите грешки.

За по-малко от 2 месеца в Китай бяха възстановени и заработиха всички закрити каменовъглени мини и кариери. Това е факт, който предстои да бъде оценен по достойнство. Бяха мобилизирани повече от 1 млн работници, беше напълно възстановена ж.п. и автомобилната логистика за осигуряване на доставките, бяха повишени цените за енергията с 20% и рязко  увеличен вноса на въглища. Във връзка с това Русия замисля нов 800-метров мост над р. Амур, за да съкрати пътя на доставките на въглища за Китай (б.пр.). Така Китай се справи със задача, която за всяка друга държава би била непосилна.

Партията каза: „Трябва“, а цял Китай отговори: „Слушам, ще бъде!“

През месеците септември и октомври 2012 г. китайците поставиха няколко рекорда по денонощен добив на въглища - 12.2 млн тона. Този рекорд предизвиква не само уважение, а и възхищение. За сравнение само този добив би бил напълно достатъчен за Украйна да посрещне спокойно целия отоплителен сезон.

Сравнението с добива на въглища в Русия е следното.

Нашият добив е средно 1.2 млн тона в денонощие, т.е. 10 пъти по- малък от китайския. Когато започна енергийната криза в Китай, цената на въглищата на световния  пазар скочи 4 пъти - до 300 дол./тон. Но след като в Китай беше възстановен напълно добивът на въглища, цените паднаха  на половина. За Европа това имаше решаващо значение. При стряскащите цени на природния газ, собствениците на въглищни електростанции спокойно възобновиха производството без да обръщат внимание на факта, че ЕК за пореден път, увеличи тарифата на емисиите от въглероден диоксид. Така, без самоотвержения труд на китайските миньори, стойността на електроенергията на европейските борси сигурно щеше да надмине даже днешните рекордни цени. Но да сте забелязали в Европа поне една демонстрация с лозунги „Благодарим на другаря Си за това, че оставаме на светло и топло!“ Европейските политици приложиха максимум усилия този факт да остане неизвестен и без коментар.

МЕА (Международната Енергийна Агенция) беше принудена да признае, че „Своят принос в нарастване на дела въглищните ТЕЦ в световния енергиен баланс направиха и същите страни, ръководителите на които и сега продължават да призовават за енергиен преход, т.е. за продължаване на идеята за декарбонизация (отказ от изкопаеми горива, б.пр.).

Анализът на много страни извън Европа е категоричен: „Необмисленото поголовно отказване от въглищна генерация  на ток  и опитът за замяната им с производство на електроенергия от слънчеви и вятърни електроцентрали, може да доведе до резултати аналогични не само на европейските, но и на китайските.“

Умният  се учи  от чуждите грешки.

В края на 2020 г. производството на електроенергия от ВЕИ  в Европейския съюз надмина 20%. Целият атлантически хор обвиняваше Русия, че делът на нейните ВЕИ е само 0.5%. Въпреки критиките, ръководството на енергетиката на РФ не пое по европейския път. Имаше много разговори за енергиен преход, но процесите по децентрализация и декарбонизация така и не потръгнаха. Системният оператор продължава да осигурява надеждната работа на Единната енергийна система (ЕЕС) на РФ, както и Обединената енергосистема  на Изтока.

Практиката от случващото се в отоплителния сезон 2021-2022 г. показва нагледно кой се оказа прав - активистите за енергиен преход или Министерството на енергетиката на РФ. Компанията „Интер РАО“, монополист в експорта на електроенергия, предвижда двукратно увеличение на заявките и четирикратно увеличаване на печалбите „от година на година“. Това е резултатът за енергийния пазар на Европа, постигнат от тези, които не спират да призовават за декарбонизация, а нямат необходимите мощности. Русия през 2021 г. доставяше електроенергия на Финландия, Естония, Латвия, Литва, Грузия, Абхазия, Казахстан и продължи износа за Монголия и Китай. Това можа да си го позволи само защото децентрализацията не се състоя.

В заключение се налага изводът:

„На теория, идеята за енергиен преход е привлекателна, но на практика реално носи вреди, а не ползи на европейските страни.“

Най-критично описа състоянието на европейския енергиен пазар сръбският президент Александър Вучич:

„Енергийната система на Европа, е в състояние на хаос!“

На Руската федерация двата компонента на енергийния преход: декарбонизация и децентрализация, изобщо не са необходими.

Същото, убеден съм, могат да твърдят и българските енергетици. (б.пр.).


Превод: Румен Воденичаров