БЪЛГАРИЯ И СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Христо ТЕПАВИЧАРОВ
Печат

Продължение от брой 44


Изводът от анализа на възможностите за развитие на българо-северномакедонските отношения налага решения, съобразени със съществуващата историческа реалност – договаряне на форма за общо управление с цел изграждане на международно приемливо политическо представителство, ускорено развитие и обединение на българската народност. Но за да се случи това е необходимо да се отговори на повдигнатите от българския презицент въпроси, да се формулират ясни български позиции по всеки един от тях и да се предложат приемливи за двете страни решения, съобразени с националния интерес.

Формулирайки стъпките и действията, които  България очаква от РС Македония да предприеме, за да преодолее съпротивата на българското вето срещу започването на преговори за присъединяване към ЕС, българският президент идентифицира следните искания и решения на евентуални  спорни въпроси в двустранните отношения:

„Нашите сънародници да бъдат интегрирани пълноценно редом с другите народи“?

• Формулировката ни се струва неточна и подвеждаща: ако под „сънародници“ се имат предвид българите в т.нар. „Северна“ Македония те са на собствена територия, нямат и не могат да имат статута на сърбите, турците, ромите, власите, босненците и др., които са се заселили като имигранти от съседни държави, а турците и сърбите са останали след изтеглилите се като завоеватели – Турция и Сърбия, след освобождението на Македония. На мнение сме, че единствено албанците биха могли да предложат смислени аргументи в полза на тезата за държавнотворен народ, наред с българите, без претенции за държавност, тъй като Албанска държава съществува. Тя е съсед на Северна Македония и трудно би обосновала национални претенции към земята, която албанците обитават в качеството си на македонски граждани, а не на етнически албанци. Всъщност в това е и разликата между етническите албанци и българите, които обитават Северна Македония освен като северномакедонски граждани и като коренно българско население на свое землище.

„Македонските българи“ да бъдат равнопоставени с другите седем съставни части от народа, вписани в Конституцията на РСМ.

• Така формулираното искане налага следния коментар и уточнение: равнопоставеността на гражданите в държавата се гарантира от конституцията на страната и не може да се поставя в зависимост от каквито и да е отличителни белези на индивида. Понятието „Македонски българи“ е несполучлив евфемизъм за българи родени или обитаващи географската област Македония. „Македонски българи“ няма, както няма добруджански, мизийски, тракийски и т.н. българи, както няма „дървено желязо“. Има българи, родени в българското землище Македония, които са у дома си и се ползват от правата на всеки, роден българин. Ако понятието „македонски българи“ бъде записано в Конституцията и законите на РСМ, каквито гласове се чуват, това би било дискриминация по отношение на тези лица, тъй като определението, показващо ясно и недвусмислено националната и етническа принадлежност на дадено лице, ще бъде недопустимо размита, а на практика – отречена.

В Македонската Конституция т.нар. съставни части на народа не са изрично и ясно определени, но от функциите, които, съгласно някои разпоредби на Конституцията, упражняват в различни управителни органи, може да се направи извод, че се имат предвид македонци (каквото и  да означава това), албанци, турци, власи, роми, сърби и босненци. По отделни поводи се споменават и хървати, торбеши, австрийци, румънци. Не би могло да се твърди, че отделните етнически представители, формиращи групата „съставни части на народа“ биха могли да се определят като малцинства. Всички те са част от мнозинството македонски граждани.

Предлага се т.нар. „македонски българи“ да бъдат отчетени при преброяването, като отделна етническа група! Отделна етническа група от коя друга? При липсата на македонски етнос? Преброяване в Северна Македония следва да се извършва на македонските граждани. Етносът може да бъде включен като допълнителен, незадължителен показател. Непосочилите етническата си принадлежност следва да се определят като българи, представители на коренното население.

„Да се преустанови продължаващото системно унищожаване на българското културно-историческо наследство“?

• Искането е правомерно, тъй като сътвореното от българите е тяхно наследство, то им принадлежи и те носят отговорност за опазването и съхраняването му за поколенията. Това очевидно не бихме могли да очакваме от чуждата на македонската земя управляваща върхушка. От столетие, интересите между управляващото малцинство и управляваното мнозинство на територията на Северна Македония, са конфликтни – малцинството се опитва да заличи следите от вековното присъствие на мнозинството, за да обсеби създадените от него материални ценности и да овладее командните лостове в държавата, да промени идентитета на земята и обитателите й. Решение трудно би могло да се очаква от силите, управляващи днес Северна Македония в условията, при които бе създадена и се утвърждава държавата, при трайно изградените зависимости и обкръжение от миналото, настъпили с разпада на Югославия и последвалите разграбване и разруха. Без българската държава решение на Северномакедонската криза на идентитет не може да има. Единствено България разполага с адекватни средства, експертиза и механизми за опазване на българското културно-историческо наследство, разполага с достъп до европейските центрове по опазване на културните ценности като член на Европейския съюз и би могла да разчита на опита и интереса на цивилизована Европа. Не може да се оправдае с никакви аргументи и да се приеме за нормално и допустимо заличаването на исторически или културни артефакти и докато това продължава в Северна Македония, България не само трябва, но е длъжна да се противопоставя на започването на преговори за присъединяването й към Европейския съюз дотогава,  докато това варварско отношение към общото ни минало не бъде преустановено. Аргументът, че присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз ще улесни съхраняването на българското културно историческото наследство в страната, може да послужи единствено като оправдание за продължаващото му заличаване, при съществуващите на Балканите норми за цивилизовани отношения.

При създадените обстоятелства България е задължена и отговорна да потърси помощ от ЕС за започване на незабавна инвентаризации и визуално документиране на всички предмети или обекти, част от българското културно историческо наследство, на територията на Северна Македония!

Да се приемат „обвързващи решения по двустранните спорове“ в съответствие с международното право!

• Предложението е полезно, но има пожелателен характер и така, както е формулирано, е неизпълнимо. Основната причина затова е, че за много от възможните двустранни спорове между държавите, трудно биха могли да се намерят, а за други изобщо не съществуват норми на международното право. Това предложение би имало смисъл и би могло да се изпълни със съдържание ако т.н. „спорове“ бъдат идентифицирани, а българският национален интерес ясно дефиниран;  ако се формулират позициите на двете страни и се потърсят приемливи и защитими от гледна точка на нормите на международното право и действащите между двете страни двустранни и многостранни договори решения.

Да се преустанови изтънчената асимилация, на която са подложени нашите сънародници, като се интегрират пълноценно в РС Македония!

•  Изпълнението на тази препоръка изисква редица уточнения и допълнения.

Първият въпрос, по който се налага внасяне на по-голяма яснота е свързан с предмета на препоръката: кой е предполагаемият субект на „пълноценна интеграция“ и в какво ще се състои тя? И на второ място кого наричаме „наш сънародник“ в този контекст?

Безусловно необходимо е да се набележат мерките, които се очаква да бъдат предприети от македонската държава и администрация, за да се постигне „пълноценна интеграция“ на нашите „сънародници“ и да се оценят резултатите по изпълнението им. Очакваме ли промяна на законодателството, съдебната практика или във функционирането на централната и местната администрация? В кои области, кои отношения, кои лица? Кога ще поискаме РС Македония да признае за „наш сънародник“, по какъв начин, как ще се наричат тези македонски граждани в обществото и като какви ще бъдат записани в държавните регистри на населението? Как ще се установява връзката с българската държава или българската нация? Какви права и задължения ще поеме България към своите съграждани и  македонски граждани и на какво правно основание? Лицата с двойно гражданство или със споделено местожителство – в Македония и в България, какъв статут ще имат? Ще се изисква ли мнението и съгласието на всеки гражданин поотделно, когато се прилагат на практика мерките, приети с цел „пълноценна интеграция“?

Замисълът на президентското предложение за „пълноценна интеграция“ на нашите сънародници в РС Македония е постигането на равнопоставеност в обществото на всички граждани, без оглед на произхода, етническата принадлежност, материални възможности, пол, професия, месторождение и т.н. Предполага ли този процес обособяването на малцинствени групи, с гарантирани от Конституцията и законодателството права, предлагащи защита правата на малцинството, в случай на нарушения от страна на държавата или на нейни граждани от мнозинството? Политиката на обособяване е ли път към равнопоставеност и преодоляване на различията? Българският етнос е коренен и обитава Македония от преди завоюването на Балканите от Османската империя, той не е нито малцинство, нито съставна част на нещо не съществувало. Той е оказал гостоприемство и е предоставил домакинство на останалите народностни групи, съставящи днес северномакедонското общество. Българите в РС Македония не могат да бъдат малцинство, независимо от броя си, защото са били „у дома си“ още от преди появата на македонизма и продължават да обитават собственото си землище!

Обективните факти от нашата обща история трябва да бъдат признати такива, каквито са!

• Твърди се, че те не могат да бъдат подлагани на мултиперспективно тълкуване! Фактите, отразяващи общата история на българите, обитавали и обитаващи българското землище, в това число територията на Южна и Северна България, Македония, Тракия, Румелия, Добруджа и т.н., не могат да имат различно значение. Те могат да се тълкуват различно в зависимост от времето, ат събитията, с които се свързват, интересите, които се отстояват от позоваващите се на тези факти, но това, в крайна сметка, не ги променя. Лансират се обвинения срещу ръководството на Северна Македония за кражба на история. Нашето разбиране е, че когато историята е обща, кражба не може да има. Възможна е подмяна на исторически факти с цел обслужване на конюнктурни интереси на отделни групи, спорещи за приоритети или авторство, но не и кражба на своя собственост.

Да се изкорени езикът на омразата

• Изгражда се убеждение, че под език на омразата се имат предвид прояви на неприязън или отричане на всичко българско, изграждане на превратната представа за България в учебниците, музеите, историческите и паметниците на изобразителното изкуство, публичните изяви, политическото говорене! Създаваните настроения рефлектират върху отношението към българите в Северна Македония – утвърждава се неравнопоставеност, лесно се пристъпват границите на позволеното и непозволено от закона и морала в отношенията между хората в обществото. Липсата на ясни критерии за идентифициране на езика на омразата във всеки отделен случай, налага, както на битово, така и на институционално ниво,  да се прави разлика между език на омразата, като проява на държавна политика или израз на политическа позиция, от една страна и изявления или изказване на лично мнение от политик или от обикновен гражданин, който упражнява правото си на отговор или на защита срещу нанесена обида, клевета, засегнат интерес и т.н., от друга страна!

Анализът на прояви на език на омразата показва, че той е заченат и е рожба на македонизма! Изкореняването му е невъзможно без отказ и криминализиране на проявите на македонизъм. Това е единственият път към помирение и уважение на традициите, езиковите различия, изборът на идентичност и народностна принадлежност. Решения за различия, които се захранват от претенциите за наличието на македонска етническа идентичност, противопоставяща се на българската идентичност на мнозинството обитатели на българското землище на Балканите, следва да се очаква времето и историята да предложат в бъдеще. Засега македонизмът си остава рожба и проекция на сръбската политика за сърбизиране и дебългаризиране на Повардарието. Усилията на българския президент да запознае европейските политически среди със същността на българската позиция по българо-северомакедонските отношения, би следвало да продължат и да се институционизират чрез поддържане на диалога, изпълнение на евентуалните двустранни договорености и поемане от Съвета на ЕС функцията на гарант за изпълнението им.

Без България, трайно и справедливо решение за бъдещото развитие и утвърждаване на РС Македония в общото ни историческо пространство, няма и не може да има. Очакваме разбиране и взаимно уважение.


24 октомври 2021 г.