ЧИРПАНСКИ БЕЛЕЖНИК ЗА ХОРА С ГОЛЕМИ СЪРЦА

Минчо МИНЧЕВ
Печат

Има такива хора. Човек и омерзен да е от всичко, което го заобикаля, въздъхва с облекчение. Слава Богу, си казва, не е затрупан изворът на народната свяст. Бълбука и тече водата му под сламата на делници, безпътици и разруха. Тече и няма да спре!...

Горе-долу около това начена приказката ни с инж. Георги Николаев от Чирпан. Събрала ни беше кандидат-депутатската листа на „Коалиция за България“ в 27-и Старозагорски многомандатен избирателен район. И както се случва, разговорът ни тръгна от един паметник на българската воинска слава, който предстоеше да видим, току преди края на 10-годишната епопея от идеята до неговото завършване, но нагазихме из трънливата пустуш на „паметниците на разрухата“, с които е осеяна славната някога община Чирпан.

- Ако четеш без очила, гледай тук. И помни! - въздъхна Георги. Зарови се в една папка и постави пред мен картонен лист, прегънат на две.  – Виж, едната чест и надеждата само са ни останалИ.

Сепнах се и без много да мисля, добавих:

- Това е като двуостра чирпанска кама, много сериозно оръжие.  Не продължих обаче, защото усетих, че работата ще стигне далече.

Пък и срещу ми стоеше човек, който съвсем неприкрито страдаше и не се опитваше дори да прикрива това. Болеше го, както и се оказа, и заради горчивината от похабената вяра на родителите му, и заради безхаберието на младите, които люпеха семки току под прозореца на Общинския съвет на БСП. Терзаеше го протяжната унилост на утаеното безвремие в улиците на славния някога град, за който един поет не на шега бе написал: „Спрете земното въртене! Искам да сляза в Чирпан!“

Разтворих картонения лист. Беше справка за разрухата и безработицата, за смрачените хоризонти на бъдещето пред този град в сърцето на България. Бюлетинът бе  изготвен от Общинския съвет на БСП в града и отчиташе резултатите от продължаващия преход, на който, както Георги се изрази,  краят му не се вижда. И в който само острото лезвие на правдата може като свистяща чирпанска кама да отсече истината от сиропираната лъжа на пропагандното благоденствие.

Справката предлагаше сравнение за работните места в икономиката – промишленост, транспорт, търговия, строителство и селско стопанство. Даваше представа и за образованието, за здравеопазването и спорта в Чирпан, както  и за населението на Община Чирпан. За сравнение бяха взети две гранични дати – 1989 и 2018 г.

Някой като мен, който вярва в надеждата за пребъдване на България може и да каже, че справката вече е остаряла. Че няма начин да няма и обнадеждаващи кълнове на нещо по-добро. Когато споменах за това, инж. Георги Николаев само поклати глава.: „Пораснал е само броят на козите. Народът не случайно ги нарича „кравите на сиромасите“, а техния брой расте все около войни, неволи, глад и разруха“.

Зачетох се в справката, която всъщност можеше да се приеме като  „представителна извадка“, както биха се изразили социолозите, от цялостната картина на разрухата в България.

В Чирпан през  1989 г., в споменатите отрасли на икономиката в града, е имало 9036 работни места. Сега те са 1072! Няма и помен от  Завода за запаметяващи устройства, където работните места са били 960. Сега - 0. В Завода за неръждаема арматура са работили 603 човека. Сега - 0. В ПП „Янко Иванов“ е имало 411 работни места. Сега - 0.  В СП „БКС“ – 298. Сега - 0. В Хранително-вкусовият комбинат „Съгласие“ – 157 работни места. Сега - 0. В Месокомбинат „Родопа“ – 80 работни места. Сега - 0. В „Млечна промишленост“, цех Чирпан – 80. Сега - 0. В „Булгарплод“ – цех Чирпан – 80. Сега - 0. В Предприятия „Текстилни влакна“ – 72. Сега - 0. В ОПП „Вичо Павлов“ – 488. Сега - 0. В Машиностроителен завод „Бъдещност“ от 1880 работни места са останали 432! В Завод „23 септември“ от 940 работни места са останали 98. А в най-големия и най-прочут Комбинат „Винпром“ – Чирпан, от 753 работни места днес има само 9 и те са за охраната, която пази само празните бъчви на предприятието, чиято продукция някога се изнасяше предимно за Япония.

В ТПК „Искра“ от 425 работни места има само 43. В Автостопанството от 350 има само 8, които са заети от охраната на неговите  руини и скрапа, който още братята роми не са изнесли. Строително предприятие на СМК „Стара Загора“ е разполагало с 200 работни места. Сега са 11, също само за охраната. Малцовата фабрика, която произвеждаше най-добрия малц в България, е намалила наполовина работните си места и от 60 днес има само 30.  И т.н., и т.н.

За състоянието на българското животновъдство най-красноречива е справката за едрия рогат добитък. През 1989 г. Чирпанската община е имала 70 000 крави и биволици. Днес техният брой е  малко над 4000. Овцете от 25 000 на само 790! А виж,  споменатите кози са станали  410.

Детските заведения са намалели от 18 на 5. Училищата – от 15 са останали 8. Лекарите – от 60 - на 29!

Общо населението на Община Чирпан е наброявало 29 390 човека като само в град Чирпан са живеели 23 109 човека. Днес населението на Община Чирпан е общо 22 645. В град Чирпан живеят 17 799! Тази справка не включва разбира се резултатите от „жътвата на високотехнологичния комбайн Ковид-19“. Неговата „дългосрочна производителност“ не е отразена в печалната статистика на инж. Георги Николаев, който от два месеца е председател на Общинския съвет на БСП в града. „Какво ли би показало - каза той - едно изследване, след време, на терен, в градобитната нива на Чирпан?“ А аз невъздържано добавих: „И в България!“

Зад прозореца  „децата на демокрацията“ продължаваха да люпят семки. Те бяха на светлинни години от нашите мисли и тревоги. Ноемврийският вятър подхващаше опадалите листа и поклащаше оголените клони на дърветата. И сякаш несъгласен с бодряшките послания на кандидатите за народното доверие, запретваше краищата на плакатите, от които те се  усмихваха самодоволно и уверено.

И все пак, някъде дълбоко в мен, се обаждаше приглушения глас на надеждата. Той сякаш  се опитваше да надмогне плача на библейския пророк Осия, който през вековете диктуваше тревогата и на моето сърце: „И ще загине моят народ, защото знание му не достига!“

Поетът на България и на този град, Яворов, някога бе писал: „Лист отбрулен, накъде го, вятърът отвея?“ Сякаш е провиждал прииждащия разсипан, окраден и обрулен живот, който угаси да угаси магнетичната сила на Чирпан, способна, в едни други времена, по думите на поета, да спира дори земното въртене.

- Да идем до Спасово! – прекъсна мислите ми инж. Георги Николаев. – Само на 6 километра е. Да видиш чудо! Какви хора има още на този свят!

Набра някакъв телефон и призивният сигнал дълго и безответно запиука в слушалката. Най-сетне се чу глас.

- Димо, там ли си, бе. Щях вече да се отказвам.

- Тук съм, тук съм – отговори гласът. - На паметника съм!

И още незатворил телефона, Георги каза:

- Карай след мен! Ако не си виждал човек само от сърце, сега ще видиш!  Отиваме при Димо Нецов – кмета на с. Спасово.


Следва