ФЕНОВЕТЕ НА „ПИУ-ПИУ“ СРЕЩУ ГЕН. МАРК МИЛИ

Сергей ВАСИЛИЕВ
Печат

След изявлението на немската министърка, смятаща ядрения удар срещу Русия за повдигащ духа и богоугоден, редица съюзници на Америка (Financial times посочи правителствата на Британия, Франция, Германия, Япония и Австралия) обявиха, че активно ще настояват пред Вашингтон да се запази възможността за нанасяне на превантивен ядрен удар. Обяснението е традиционното: отказът от такава възможност „ще е голям подарък за Китай и Русия“. Онези, които говорят така, очевидно смятат, че ядрената война, разпалена от Америка в Европа е истински подарък за Франция и Германия, а ядреният удар по Китай – „празник за душата“ за Япония и Южна Корея… Впрочем, Австралия със Зеландия също ще се „изкефят“ на това разнообразно и гарантирано.

Ако Русия и Китай сериозно възприемем за кръвожадни чудовища, бихме могли да предположим, че Пекин и Москва се въздържат от ядрена война само поради присъствието на едно-две изречения в документа на Пентагона. Достатъчно е тези изречения да отпаднат – и веднага ще последва удар по някой от съюзниците на САЩ. А те са толкова уплашени, че според източниците на FT, са изпаднали в „колективна паника“ и настояват за повече мазохизми, хубави и различни. Изобщо, русофобията е скъпоструваща игра. Тя по нещо прилича на руската рулетка, само че я играят без участието на Русия. Вземат револвер, зареждат го – и са готови за играта. Револверът е американски, патроните европейски, а главата… Главата е собствена. Помътена. Каквато – такава. Като гледаш днешните демократи, направо се изпълваш със симпатия към диктаторите.

И докато елитите на целокупна Европа в единен порив се пънат да изгорят в пламъците на ядрените бомбардировки, докато „цялото прогресивно човечество“ се стреми да обезопаси света по пътя на пълното му унищожение, не друг, а председателят на обединения комитет на щабовете на САЩ – и то не от къде да е, а от най-хегемонисткия хегемон, наречен Пентагона, ненадейно изригна като гръм от ясното европейско небе:

„Ние сключваме мир с трите полюса на силата, където Съединените щати, Русия и Китай – всичките – са велики държави“.

Разбирате ли какво светотатство е извършено? Високопоставен представител на военното ръководство на „Империята на Доброто“ ни повече, ни по-малко е призовал светът да бъде разделен „по братски“, на три неравни части. Защо неравни ли? Защото какъвто и да е дял, отреден за „варварите от Русия и Китай“ от притежанията на „Големия Брат“, се възприемат от „цялото прогресивно човечество“ като безумна, с нищо неоправдана несправедливост.

Не стига че генералът е приравнил страните на „богомерзките варвари“ към „сияйния град на хълма“, въвеждайки ги в пантеона на „великите държави“, ами с репликата си е призовал към сепаратен мир „свръххората“ с „подчовеците“, буквално разсичайки света на три части. Сега яйцеглавият* (*според американския военен жаргон, определение за цивилен – Б. пр.) елит на сребролюбците и какунихачухите * (*жаргонен неологизъм, построен върху думите „как у них“ и „хочу“, синоним за хора, които искат всичко наоколо да е „като при тях“, според закона, но в същото време убедени, че самите те са извън законите и могат да диктуват правилата. – Б. пр.) не знае в чий окупационен сектор ще се озове. А това озадачава и напряга!

Кой е всъщност този ”сепаратист“, пратил на бунището еднополярния глобус, докато в шаманско изстъпление му се кланят толкова много правоверни свидетели на пришествието на Байдън?

Юнакът е успял да се впише буквално във всяко квадратче на световната шахматна дъска, вземайки участие в следните операции и войни:

• Multinational Force and Observers, Синайски полуостров, Египет

•Нахлуването на САЩ в Панама

• Операция „Подкрепа на демокрацията“, Хаити

• Operation Joint Endeavor, Босна и Херцеговина

• Иракската война

• Войната в Афганистан (2001—2014)

Генералските награди по принцип предизвикват умиление и желание да се занимаваш с благотворителност в глобален мащаб.

Но най-интересното започва, когато генералът решава да изпробва силите си като нюзмейкър. Този негодник (от гледна точка на „цялото прогресивно човечество“), както се оказва, не само е разделил глобуса, честно спечелен от империята в смъртоносни виртуални битки с Китай и Русия, но е извършил и покушение срещу святото – нарекъл е Русия велика държава, а армията на Руската федерация – професионално подготвени военни.

„Русия си запазва статута на велика държава благодарение на професионализма на своите въоръжени сили. Руските военни са много добри, в това няма никакво съмнение”. В интервю за в. The Wall Street Journal той също така отбелязва, че военните на Русия са способни да намират нетрадиционни начини за решаване на поставените задачи и „са предизвикателство и заплаха [за САЩ]“. „Не бива да ги подценяваме“ – предупреждава главата на КНЩ. И допълва, че въздушно-космическата и кибернетичната съставляващи на руските въоръжени сили, както и наземните войски и военноморският флот, са с високо равнище на боеготовност.

„Руснаците имат много боеспособна и много професионална армия. Тя е относително малобройна в сравнение с онази, която имаха по съветско време, но е много и много способна.“

„Мили, какви ги вършиш!? – изрева „цялото цивилизовано човечество“, – нали те предупреждаваха – не плаши щраусите, когато подът е от бетон“.

Най-противното за любителите на „пиу-пиу“ с ядрени ракети е това, че генерал Мили не е сам по себе си, а е „говорещата глава“ на известен брой влиятелни лица, започнали откровен публичен сондаж относно възможността за сключване поне на примирие с МОСКВА И ПЕКИН, в условията на рязко влошаване на отношенията между САЩ и Русия. Не се съмнявам, че офшорната атака на Зеленски е също тяхно дело. Още повече, че тя съвпадна с още една плесница, нанесена от все същия представител на Пентагона:

„Съединените щати не виждат агресия в действията на Русия близо до границата й с Украйна“ – заяви председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, генерал Марк Мили.

След тази изцепка на генерала, за всеки случай, в Киев започнаха да горят документи и да сушат сухари. Воят откъм блатата стигна апогея си и партията, покровителстваща укро-нацистката паплач, дори изригна във вестник Fox news с истеричната статия „Генерал Мили представлява заплаха за САЩ, а на конгреса му е все едно“.

„Това не беше неочаквана изненада. Вече знаехме, че той е безразсъден психопат, – с прискърбие съобщава вестникът. – През юни, направо по време на изслушванията в конгреса, които се излъчваха в цялата страна, Мили избълва расистка тирада, насочена срещу половината жители на Съедините щати. В обръщението си към конгресмените той каза, че нещото, наречено „бяла ярост“, е белег за национална криза…

Сега, благодарение на новата книга на Боб Удуърд (Bob Woodward) и Робърт Коста (Robert Costa) научаваме, че Мили тайно е сътрудничел на главните ни военни противници, а именно – правителството на Китай…“

Засега аз не съм намерил нито една публикация, свидетелстваща за това, че генерал Мили е работил лично за Путин, но мисля, че след подобни изявления това е само въпрос на време.

Заинтригуваха ме обаче историческите аналогии, тъй като те стават толкова явни, че няма как да се освободиш от усещането за „дежа вю“. Някъде вече съм виждал всичко това.

През декември 1942 г., след дебаркирането на съюзниците в Африка, Мусолини излиза с предложение да се сключи мир със СССР и да се продължи войната с англо-американците. През 1942-1943 г., в Стокхолм, преговорите със съветски агенти е водел чиновникът на МВнР Петер Клайст, действал от името на Рибентроп. Никакви сведения за тях не са запазени и, както може да се съди по последвалите събития, никакви споразумения в тази посока не са постигнати.

През 1943-1944 г., Шеленберг, вече по поръчение на Рибентроп, отново се е опитал да се свърже със съветското ръководство при посредничеството на Швеция и Швейцария с предложения за компромисен мир. Но срещата със съветските представители осуетява самият Рибентроп, заради прекомерните си амбиции и поради това, че не разбира променилата се обстановка – той се опитва да наложи предварителни изисквания, настоява сред участниците в преговорите да няма евреи. Всичко приключва печално.

Лятото на 1943 г. министърът на външните работи на Япония Мамору Шигемицу се обръща към германското ръководство с предложение да бъде оказана помощ в организирането на съветско-германски преговори за сепаратен мир. Външното министерство на Япония е подготвило плана на преговорите, според който Германия следва да върне на СССР всички окупирани територии. С цел да привлече интересът на Москва, японското правителство е готово да направи огромни отстъпки и от своя страна. Токио се съгласява да даде на СССР Южен Сахалин и Курилските острови, да признае за „съветска сфера на влияние“ Северен Китай, Манчжурия и Вътрешна Монголия.

Последен опит Сталин да бъде убеден да преговаря с немците Токио предприема в началото на 1945 г., когато армията на Третия Райх практически вече е разгромена, а съветските войски стремително напредват към Берлин. На 15 февруари съветският посланик в Япония Малика е посетен от генералния консул на Япония в Харбин Миякава, който предлага на съветското ръководство да изпълни ролята на миротворец. „Ако Сталин направи такова предложение, – казва Миякава на съветския дипломат, – Хитлер би спрял войната, а Рузвелт и Чърчил не биха се осмелили да възразят срещу подобно предложение на съветското правителство“.

Така че в заявлението на генерал Мили от ноември 2021 г., във връзка с предложението за „коопериране в тройка“* (*в оригинала на статията авторът е използвал непреводимия, идиоматичен израз „сообразить на троих“ – аналог на класическата ситуация с бутилката водка, която купуват и поделят помежду си трима по стародавна руска традиция. – Б. пр.) и сключване на споразумение за разделяне на глобуса, за да не се стига до крайности, провиждам декември 1945-а и първия плах опит на Мусолини за постигане на разбирателство.

„През първата половина на миналия век – казва Мили, – от 1941 до 1945 г., ние преживяхме две световни войни. От 1914 до 1945 г. 150 милиона души бяха убити в хода на военните действия… Това е време на страшни кръвопролития и огромни разрушения. Досега усещаме последиците от Първата и Втората световни войни. Днес ни е крайно трудно да си представим войната между велики държави. И ако си представите войната на великите държави – с използване на ядрено оръжие – ще разберете, че това в никакъв случай не бива да се допуска“.

Отговарям на генерала на риторичния му въпрос:

Не, ТЕ не разбират! Те са закърмени с безответното разстрелване от безопасна дистанция на Сърбия и Ирак! Те не са научили нищо във Виетнам и Афганистан! ТЕ са адепти на „пиу-пиу“ – войничките от компютъра, и никога не са виждали войната отблизо. Безмозъчният еснаф вярва на обещанията и не вярва на предупрежденията. Особено в САЩ, страната, победила с нокаут логиката, където дебелаци водят курсове за отслабване, банкрутирали учат как да спечелиш, комплексирани преподават лидерство, мрънкачи – позитивно мислене. Това е резерват за кръвожадни наивници, щастливо отървал двете световни войни и смятащ, че войните трябва да развличат и обогатяват, а не да убиват и разоряват. И се страхувам, че генерал Мили и онези, които стоят зад него, ги чака съдбата на Лудвиг Бек и фон Тресков. През цялата си история проблемите, стоящи днес пред ЕС и САЩ, колективният Запад никога не е решавал по друг начин освен чрез война. Няма да устои пред съблазните и този път. Макар че и аз, също като генерал Мили, съм против, но на кой коловоз е композиран нашият брониран влак и къде е моето място според бойното разписание – помня?

Има време за разхвърляне на камъни и има време за сглобяване на автомат Калашников.


Превод: Надя Попова


Лудвиг Август Теодор Бек е генерал-полковник от Вермахта, взел участие в заговора от 20 юли 1944 г., известен под кодовото име „операция Валкирия“. Операцията е под ръководството на 37-годишния полковник Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг (1907 – 1944) и в същността си представлява опит за държавен преврат след опит за убийство на Адолф Хитлер. Бек е една от ключовите фигури сред заговорниците и в бъдещото правителство е трябвало да получи поста президент. До 1938 г. е началник-щаб, но подава оставка в знак на протест срещу агресивната политика на Хитлер. На 4 февруари се отказва от поста и препоръчва да бъде заменен от Валтер фон Браухич.


Хенинг фон Тресков е германски генерал-майор от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г. Той се опитва да убие Хитлер на 13 март 1943 г. и изготвя плана на операция Валкирия за държавен преврат срещу нацисткото правителство. Описан от Гестапо като „основен двигател“ и „зъл дух“ зад заговора от 20 юли. Самоубива се след неуспеха на заговора.