ПРОФ. ОРЛИН ЗАГОРОВ – ВЛЮБЕНИЯТ В БЪЛГАРИЯ

Минчо МИНЧЕВ
Печат

Философ-мислител, изследовател и тълкувател на нейната историческа отговорност и съдба


За Орлин Загоров, за учения, за философа, за писателя и труженика над белия лист, за публициста и мислителя с дух на воин, за непреклонния воин на полето на духа, за преподавателя, приковавал трудно покоримото внимание на студентските аудитории, има много свидетелства, рецензии за книгите му, знаци и свидетелства за признание и внимание. И до днес обаче, по неговите думи, той много високо цени онзи далечен ден, когато поставил на бюрото на непознат нему главен редактор, статия, чул в отговор: „О, професор Загоров, човекът който в Париж блестящо защити България от хули и наплевателства“. Главният редактор се изправил и сторил поклон на професора и човека Орлин Загоров.

Припомням този случай с небезизвестно притеснение. Разрешение да го споделя на страниците на „Нова Зора“ не съм получавал,  но в деня на светлия юбилей на проф. Загоров, поемам риска да бъда уличен в нескромност и заподозрян, в иначе неприсъщото за мен, тщеславие. Защото редакцията, където се е случило това, бе на  вестник „Зора“, а главният редактор, както се досещате, бе моя нескромност.

Годината беше 1991. Площадите цепеха небесата с възгласи „Долу!“ и „Смърт!“. И тази действителност осланяваше всяка надежда. Бе страшно и притеснително време. Пред очите ни нищите духом ставаха вождове на нацията; безродниците – патриоти; посредствениците – гении!...

Тогава в живота на „Зора“ се появи той – Орлин Загоров. Немногословен в общуването, професорът внесе онази нехарактерна за тогавашния словесен разгул въздържаност от крайности. Това не промени непоколебимостта в оценките на „Зора“, но им предаде необходимата солидност. С него, малко по-късно, към „Съвета на старейшините“ се присъединиха и акад. Георги Близнаков и проф. Бончо Асенов. И се заформи, ако мога така да се изразя, „Четата на „Зора“, в която до имената на Николай Хайтов, на Николай Генчев, Илчо Димитров и Христо Малеев, моя милост бе само клисарят, който премита храма, където свещенослужителствуваха Владиците на българския патриотизъм. И „Зора“ укрепна. И се утвърди като инстанция, която бе в състояние да възвръща смисъла на думите; да обяснява явленията; да разкодирва посланията на текущото време, по отношение на все по-неясното бъдеще, което значи – да дава надежда. Най-общо: мисията на „Зора“ откри в хаоса необходимия й Орлин Загоров и в същото време Орлин Загоров намери пристан за своята несекваща тревога за България и упование за своя дух, възстанал срещу сатаносферата на битието, в което като стадо бяха подкарали народа ни.

Квадратурата на кръга на духовната бездна, инструментариумът на завършеното и съвършено вселенско зло, абсолютното безсрамие, абсолютната наглост, абсолютната корист и пошлост, са философските категории, които бяха обект на неговите терзания и изследвания. И Орлин Загоров подхождаше към тях с непоклатимата мярка на здравия смисъл, като върховен израз на свободната воля на един свободен дух и свободен човек. Такъв го чувствах аз и свидетелствам, че не запомних нито един случай, в който той да отстъпи от правдата и истината за живота, за бъдещето на народа и България. Те бяха и останаха в неговата неизменна тревога и отговорност, и като такива доминираха и определяха като по индукция, обществено заявената позиция на „Зора“.

И не защото словата по повод на един светъл юбилей трябва да бъдат приятни и ласкави, аз мога да заявя, че тази наша позиция на „Зора“ носи симетрията в мерките на солидност и въздържаност, определени от Орлин Загоров.

Някога бях станал на крака и ниско се бях поклонил пред човека, когото виждах за първи път в живота си. Не бях чел нито грамите, нито докладите за онази конференция в Париж по правата на човека, проведена в неспокойното лято на 1989 г. Но ни повече, ни по-малко, както всъщност се оказа, тя е била замислена като форум, на който да бъде разтерзана България; да бъде прикован на позорния стълб нейния порив за единение. Нещо, което за съжаление, бе постигнато само няколко месеца по-късно от онези, които се представяха „за освободители и спасители на Отечеството“.

Аз така и не научих причината, която е накарала любимия ми поет, белият генерал на българската поезия, Георги Джагаров, в битността му на зам.-председател на Държавния съвет, да сподели с пишещия тези редове, името на главния герой на онези парижки изпитания – Орлин Загоров. Но запомних неговото име. А откровението на Джагаров стана причината, година-две по-късно, за случката, която до днес оставаше неразказана и която се превърна от повод за едно запознанство в приятелство за вече цели 30 години.

Като погледне човек, сякаш нищо особено не се е случило. Прочел някой си името Орлин Загоров, припомнил си думите на големия поет за него, станал и се поклонил. Само че отдавна съм разбрал, че в този свят нищо не се случва само за себе си. Всичко е подчинено на една обща цел и неведоми са пътищата, по които мъжете на дълга се събират за нея. България винаги е имала нужда от своите синове, за които тя не е просто обиталище, макар и с „небе от коприна“. Не е само огнище и дом, род и традиция. България е нещо много повече. Тя е Родина! И сакралните измерения на тази дума карат да пламти жаравата на кръвта. И тя събира в едно и мъртвите, и живите, и внуците на още неродените внуци.

„Всичко важно и голямо е възникнало оттова, че човекът е имал Родина и е бил вкоренен в традицията“, пише философът Мартин Хайдегер. И „Всяко поколение, по свой начин преживява чувството за Родина, за патриотизъм, за родолюбие“*, доуточнява нашият юбиляр проф. Орлин Загоров. и продължава: „Наш дълг е не само да се гордеем с тези добродетели и непреходни ценности на българската духовна самобитност, но и да ги съхраним, да ги развиваме и умножаваме за себе си и за нашите деца и внуци, за да бъде осигурено историческото пребъдване на България.“*

Честит ти, да ти е светлия празник, проф. Загоров!

Благодарим ти за мъдростта, за загрижеността и беззаветната обич към мирозданието, наречено Родина!

„Земя, като една човешка длан...“, нарече България, белият генерал на българската поезия Георги Джагаров и припомни как „търговци на тютюн и кръв човешка/ продаваха на дребно твойта пръст,/ но паднаха под теб с пречупен кръст, /защото малка бе, но беше тежка“.

Това, още от библейски времена, е участта на всички отвърнали лице от майката Родина.

На 18 юли е роден великият син на България Васил Левски.

На 14 юли – големият поет Георги Джагаров.

На 17 юли е роден достойният син на Отечеството Орлин Загоров, влюбеният в България философ-мислител, изследовател и тълкувател на нейната историческа отговорност и съдба.

Бъди здрав и неуморен, радетелю на българската свяст! И все така бъди непреклонен защитник на истината и правдата.

Да ти е честит, за радост на теб и на твоите близки, а и за наша гордост, светлият ти юбилей!


Акад. Николай Хайтов:

„Зачетох и дочетох книгата ти „Единението“ с голямо удоволствие. Слисваш ме с широките си исторически познания и умението ти да ги поднесеш интересно, убедително и увлекателно.”

Из лично писмо до автора от 05.10.1981