ОТЧУЖДЕНИЕ

Първан СТЕФАНОВ
Печат

Студени улици. Студени здания.

Студено ми е като никой път.

Превърнали сме дните в разстояния,

които вече страшно ни делят.


Гнезда си свиваме под свои стрехи.

От болката на друг не ни боли.

И става тъй, че в новите си дрехи

не сме това, което сме били.


И често пъти като зимен вятър

един въпрос плющи над съвестта:

защо и добрината на сърцата

ще трябва да изхвърлим с бедността?


Въжето на войнишката ни дружба

полека се разнищва на влакна.

Ценим се повече по ранг и служба,

сдружаваме се по величина.


О, колко ме измъчва туй изкуство.

И се боя, че в тоя свят голям

на митинги и колективни чувства

бих  могъл да остана страшно сам.


1958