ЗА ОПТИМИЗМА И ОТГОВОРНОСТТА НА ЧОВЕКА

Детелина ДЕНЧЕВА 2021 - Брой 4 (26 януари 2021)
Печат

Една притча разказва, че при Сътворението Бог дал на хората знанието за края на дните им. Ефектът бил повече от скръбен и катастрофален, защото тогава се родил изразът „След мен и Потоп!!!“ Виждайки превратния резулта от това знание, Бог се смилил над хората и го заличил от паметта им. Човешкото любопитство по отношение на бъдещето обаче не е изчезнало. То движело въображението на хората, а покрай него се променяла и средата. Така се появили шаманите, пророчиците, оракула от Делфи, Откровението на Йоан, Нострадамус, Кейси, Ванга и хилядите ясновидци, които се опитвали да задоволят насрещния глад и разбираемата потребност човек да надникне в идващите временат.

Днес всевъзможни научни експерти и анализатори ни водят в лабиринта на бъдещето, но хоризонтите пред човешкото общежитие не стават по-светли и по-ясни. Стараят се писатели, в проникновените страници на своите книги, режисьори и неотразими актьори в театъра и киното. Пабло Пикасо създаде своята „Гуерника“, където бъдещето е закодирано и предопределено дори като предупреждение в битката със злото. На този свят нищо не става без Божия промисъл. Но ако Бог твори добро, кому тогава са подвластни силите, които са в състояние да приближават Армагедона? И кой ни приучава да приемаме всевъзможните бедствия, масовите природни стихии, потопи, земетресения, пожарища, ледникови епохи и космически катастрофи, като неизбежни?  Кой се опитва да ни убеди, че заличаването на човека и неговото общество, такова, каквото го познаваме,  по волята и в угода на някакъв властващ елит, „световно правителство, „дълбока държава“ или „Комитет 300“, са в реда на нещата. И как да отсеем зърното от плявата на злономерени и щури  конспиративни теории, когато целият ни живот и човешкият ни опит, са една илюстрация за възможните начини и пътища, по които това става? В десетки супер скъпи филмови продукции, под благовидното и нестряскащо име - фантастика, фентъзи, комедия или трилъри, нескончаеми телевизионни програми, постоянно триумфират сериали и филми като „Вирус“, „Лабиринт“, „Златният кръг“ и други вдигащи „адреналина“ апокалиптични истории.

Къде декларативно и явно, къде завоалирано, внушението се налага  „Зло е добро!“ Такова е посланието не само от посочените творчески виждания и продукции. Философията на „Целта оправдава средствата“, е не само хилядолетна практика. Тя оправдава Злото, защото чрез него се творяло Добро!

Днес шества и взема връх едно новото Зло, наречено COVID-19! Дали е изкуствен лабораторен продукт или естествен вирус, засега е „тайна велика ест“, макар че тя става все по-прозрачна. Но  COVID-19, се превръща в „новото нормално“, в живота на човека. Дистанцията като задължителен модел на поведение, физическата и най-вече социалната, онази която разяжда самата тъкан на обществото, дали са Зло или Добро за него? Дистанция, която утвърждава отчуждението и безразличието към другия, която налага дехуманизация под благовидната формула на „грижа“ за слабия и уязвимия, е най-неопровержимата илюстрация на набиращия сила принцип на безизходност, на понятието за Добро в живота. Хората в активна възраст и тези на „първа линия“, все още имат законовата възможност да вземат самостоятелни и отговорни решения за т.нар. „информирано съгласие“ относно ваксинацията, но това не важи напълно за възрастните хора и особено за тези в старческите домове.

Знае се официално, че третата фаза на изпитванията все още не е проведена. Че тепърва престои изясяване и уточняване на взаимодействието на ваксините с други лекарствени средства и т.нар. „странични ефекти”, включващи най-тежки алергични и други отговори на организма. При положение, че производителят не дава гаранции за безопасността на продукта, но изисква и получава гаранция за недопускане на последващо  търсене на отговорност от него за нанесени вреди, нещата придобиват облика на мащабен медицински експеримент, осъществяван от правителствата, които се явяват само транслатори на взето някъде и от друг решение, което въобще не е съобразено с волята на населението.

Поголовна (масова) ваксинация по презумция е невъзможна, въпреки съществуването на Нацианален план за ваксиниране, защото

според Конституцията, то може да бъде само  доброволно.

Но каквато и да е, да започва от хората от третата възраст в старческите домове, които имат купища придружаващи заболявания, за които им са предписани  шепи лекарства по три пъти на ден, които имат отслабена имунна система и, които по различни причини нямат емоционалната подкрепа и грижа от своите близки, е бездушно и жестоко! Подобен подход не вдъхва доверие за добронамереност, а допълнително нагнетява съмнение и в без това силно разединеното ни  общество. И отново започват да се вихрят конспиративните теории, при които Злото е Добро!

Това е причината процентът на желаещите за ваксинация в старческите домове, по думите на социалния министър, да е под 20%! Придобилият публичност случай от преди няколко дни в Сандански, също осветли факта, че близо 30% от заявилите желание за ваксинация сред лекарския персонал, се отказват в последния момент. Нормите на поведение на индивида се определят, както от науката, така и от етиката и морала на поведение в обществото, затова „да не се причинява вреда“, е в основата на Хипократовата клетва. Доверието в предстоящата т.нар. масова ваксинация в българското съзнание е, може би, силно компрометирано и по аналогия на осъществената в миналото масова приватизация, която разяде икономическите и морални устои на обществото ни и го прати в дъното на световните класации, а по индекс на развитие го постави в графата на най-бързо умиращата нация.

Създателят е надарил човека с дух и свободна воля! И ето, това е което не бива да се забравя.

Дали ще съхраним този свещен завет, зависи от всеки един от нас и от обществото ни като цяло! Но знайно е, че Злото никога не може да е Добро и да твори Добро! Създателят е закодирал дълбоко в човешката душа чувството за стремеж към свобода, справедливост и достойнство. И човек се стреми да ги отстоява при всички възможни и невъзможни за въображението ни обстоятелства. Затова свидетелства хилядолетният човешки опит. Победите на Злото са временни и винаги на крачка от пълната победа! Но Бог никога не е разрешавал тази крачка да бъде преодолявана! Това е и оптимизмът, и отговорността на човека! И Божията промисъл на Създателя.