ЗА БЪЛГАРИНА “РЕФОРМА” Е РАВНОСИЛНО НА РАЗРУХА

Иван ЦЕНОВ
Печат

Анализаторът Иван ЦЕНОВ, преподавател по Математическа теория на системите и управлението, пред в. “Нова Зора” в разговор с Илияна ВЕЛЕВА


- Г-н Ценов, прави ми впечатление, че в последно време толкова рядко се явявате по медиите, че първият ми въпрос май е все един и същ - защо Ви няма по медиите?

- Ами няма ме, защото и медии няма (изключвам в. “Нова Зора”, естествено). А иначе излизам с “горещи” коментари във фейсбук. Установих че тази територия, колкото е пълна с елементаризми, все пак дава възможност за социология на момента и на обществото - доколкото интернет е представителна “извадка” за това, все пак... Така че аз съм си тук, в България, пиша и коментирам чрез Радио „Иван” (РИ), както се обозначавам за кратките реплики, и пускам големи масиви от текстове, за които смятам, че всеки грамотен, мислещ и до голяма степен отчаян българин, трябва да познава - това са най-вече текстове на класици или хора като Ноам Чомски, както и такива, които отдавна са напуснали земния свят- Арнълд Тойнби, Георги Марков и др..

- Спомняте ли си, че един от най-добрите ни разговори на страниците на вестника бе по повод формулата на Чомски за медиите при капитализма?

- Помня, разбира се. Оттогава нещата са се променили, само че в много по-лоша посока.

- Напоследък пак Вие сте в основата на “интереса” към проблема с българската конституция. Твърде често говорите и за чл. 69.

- Да, така е, този член гласи следното:

Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

- Е, добре, и какво Ви тревожи в случая?

- Първо, има презумпция за извършване на престъпление.

Защо ли? Много просто. Ако някой, който и да е, не е извършил престъпление, не трябва да „носи наказателна отговорност”. Наказателна отговорност се носи при извършване на престъпление. Но народните представители априори са освободени от наказателна отговорност за делата си в Народното събрание! Дела, някои от които могат да бъдат квалифицирани като престъпления и, за които „обикновените граждани” на България могат да бъдат подведени под наказателна отговорност. Така явно се нарушава чл. 6 от същата тази Конституция, където, пак  ясно, е записано равенството пред закона:

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Второ. С полагането на клетвата народните представители всъщност получават статут на невменяеми. Това е следствие от стриктното изпълнение на „равенство пред закона”! Ето текстът от Наказателния кодекс, който урежда това „равенство”:

Чл. 31. (1) Наказателно отговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

Кратко и ясно! Доколкото народните представители са пълнолетни, за да бъдат освободени от наказателна отговорност, получават статут на невменяеми!

- Не са ли прекалено силни тези думи?

- Не, не са. Според мен ето как трябва да бъде записан чл. 69 от Конституцията на Р. България - за да няма скрито-покрито – чл. 69. (1) Народните представители ще извършват престъпления, както с изказаните от тях мнения, така и с гласуванията си в Народното събрание. (2) За да се гарантира ненаказуемост на народните представители по повод на действията им по ал. (1), с полагането на клетвата те получават статут на невменяеми.

Кратко и ясно. Иначе пак ще подпират глави над чл. 70, който развяват в дискусии, но истината е друга.

- Каква е тя, според Вас?

- Ами например как ми опонират?! Търся някакво обяснение и стигам до един-единствен отговор – отговаря се с мълчание, и то от представителите на официалната власт. Те не чуват! А що се отнася до мнения на неофициални лица, едва ли е нужно да ги коментирам, обикновено напомнят приказките на „атакистите” по повод последните изцепки на Волен Сидеров... Видите ли, трябвало да има защита, за да не се гаврят с „опозицията”! „Естествено”, не се има предвид чл. 69, който де факто осигурява ненаказуемост за деяния във връзка със служебните ангажименти – изказвания и гласувания на народните представители, а чл. 70, който се отнася до престъпления от общ характер, например „хулиганство”. Според Вас това логично ли е?

- Не, не мисля, че е логично, но тези неща, също като крушката от всеизвестната сентенция, “си имат опашка”...

- Да, така е. Нещата са с обратна перспектива, имам предвид времето.

Трябваше да се направи нещо още в началото, преди около 25 години. Лятото на 1991 г. всъщност бе първата ми „среща” с Конституцията, приета от Великото Народно събрание. Тогава използвах устрема на д-р Тренчев, за да бъде проведен референдум, който да потвърди, или да отхвърли решението на парламента. Мнозина сигурно помнят напрегнатата обстановка, а и гладната стачка на „39-те”... Всъщност това стана веднага след изборите, когато за пръв път се появиха „фантомите”, поставен бе въпросът за честността на изборите. А пък стачката на 39-те депутати от СДС стана съвсем внезапно. Съвпадна обаче с моя подтик към Тренчев, който излезе в медиите и заяви, че ако няма референдум за одобряване на Конституцията, „Подкрепа” ще организира общонационална стачка...

Много добре си спомням този ден. Около обед бях при Тренчев и му показах какво се предлага в прословутата „Програма “Ран-Ът”. Ето и какво гласи текстът на последния член от раздела за проекта за Конституция: Член XV (Ратифициране на настоящата Конституция):

Настоящата Конституция не е задължителна за народа на България, ако и докато:

(1) две трети от НС не гласува за нейното приемане и

(2) скоро след това две трети от населението, с избирателни права, не гласува в нейна полза.

- И какво направи Тренчев?

- Ами д-р Тренчев, в типичния си за тогава стил, бързо реагира и отиде в медиите с обявата за стачка, и тя започна часове след изявлението му. Но при неформалното събиране в СДС (около 18-19 ч.) никой не спомена за такова нещо. Кога и къде е взето решение за стачката, не се разбра. Аз обаче бях сигурен, че „задкулисието” реагира набързо, за да изземе инициативата от Тренчев (не мога обаче да твърдя, че Тренчев не бе уведомен). Не знам и дали Тренчев бе разбрал играта, но бях сигурен, че СДС няма да подкрепи идеята за референдум. И зачаках театъра...

- Какво наричате театър?

- Ами да, взеха инициативата. Първоначално обявиха, че основното им искане е „референдум за Конституцията”! Очаквах естествено, второто действие – как ще се откажат от референдума! Е, направиха го с груба подмяна на първоначалния анонс. Пусна се слух, че „комунистите подготвят трансформирането на ВНС в Обикновено народно събрание чрез редуциране на състава до 240 души”! И това „даде повод” да се смени искането за референдум с искане за „нови избори”! Гениално, нали!? Какви умници!

- Имаше ли и “трето действие на театъра”?

- Имаше, това беше последното действие на пиеската: „Победа! Ще има нови избори!”. И... искането за референдум бе заметено под килима!

После СДС победи „с малко, но завинаги” (както заяви Александър Йорданов, по-късно председател на НС. Какво падение за парламентаризма!), после Желю Желев седна на „Боянските ливади”, а пък Доган обяви СДС за „сини фашисти” и година след „победата” Филип Димитров сдаде „властта”.

Преди това обаче се случи нещо симптоматично. В късния следобед бях в СДС на „Раковски” 134, а Филип Димитров, видимо уплашен, ме посрещна с „Вие не знаете какво правите!”. Отговорих му нещо от рода на „Почваме ги, Филипе!”...

Та така бяха нещата, но кой ли иска да ги помни?!

- Е, значи интуицията за подготвяните “промени” в Конституцията не Ви е подлъгала, така ли?

- Преподавателският ми опит не ме подвежда! Виждайки новите „строители на България”, ясно съзнавах, че става въпрос за огромна измама! Вземете само един - Иван Костов. Та него го представяха като икономист-експерт по пазарна икономика! А той си нямаше и представа за нея! Костов си беше обикновен фатмак от идеологическата полиция на социализма...

Също така през май 1990-а имах възможността да се уверя, че СДС е абревиатура на... „Съюз на ДС”. Че СДС е създаден от тези, срещу които уж трябва да се бори. Нека припомня, че в началото на 1991 г. г-н Минчо Минчев, главен редактор на в. „Зора” (тогава), публикува анализа ми „СДС – поглед отвътре”... Имал съм поводи да споделя какво се случи след публикуването на статията и с г-н Минчев, и с в. „Зора” – последваха наказания.

- Коя според Вас бе основната причина за тази реакция?

- Много неща бях споделил от „кухнята” на СДС в този текст, но смятам, че основната причина за подобна реакция бе прогнозата ми за бъдещето на България. Ще цитирам по смисъл: „Като гледам с кои съм се събрал в СДС, правя мрачна прогноза за бъдещето на България. В средносрочна перспектива България ще изчезне не само като политическо понятие, но и като географско понятие”.

Обаче, казано честно, беше забавно. Ясно ми беше, че СДС е менте и ще трябва хем привидно да приеме идеята за референдум, хем да я провали. Което и стана...

- А кога “открихте” чл. 69? Кое Ви заинтересува първоначално?

- Не си спомням точно кога за пръв път поставих въпроса за безнаказаността на представителите на Официалната власт, не си спомням и повода, но ако се поровя в архивите си, бих могъл да се сетя... По-важното е друго.  Всички мои усилия да предизвикам обсъждане на тази материя се провалят. Едва в последно време, предимно във връзка с казуса „Волен Сидеров”, се чува и за чл. 69. Така и Цецка Цачева излезе с нещо от рода на „и да премахнем чл. 70, остава чл. 69!”. Сиреч, „спокойно, защитени сме”...

И тук идва най-неприятното - ако досега се мълчеше, ако досега се правеха, че не чуват, сега вече вероятно имат намерение да „изземат инициативата” – както с референдума, за който вече говорихме.

Имат намерение да замажат проблема с конституционното уреждане на ненаказуемостта по висшите и дори по средните и по нисшите етажи на официалната власт. Ето, това е страшното. Защото моят прочит на чл. 69 е, че има презумпция за извършване на престъпление, това - първо. И нека повторя - с полагането на клетвата народните представители получават статут на невменяеми. И второ. Защото не се има предвид чл. 69, който осигурява ненаказуемост за деяния във връзка със служебните ангажименти – изказвания и гласувания на народните представители, а чл. 70, който се отнася до престъпления от общ характер, например „хулиганство”.

- Добре, но знаете ли как стои въпросът с имунитета в други страни?

- Почти навсякъде има подобни текстове, някои са по-близки до нашите, някои - по-далечни. Ето например как се урежда тази материя в Конституцията на САЩ: §6.1. Сенаторите и представителите получават възнаграждение, определено със закон и изплащано от държавното съкровище на Съединените щати. Във всички случаи освен на държавна измяна, углавно престъпление и нарушение на обществения ред, те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на заседания на съответната камара, или по пътя на отиване или връщане от същата; за изказванията или участието им в дебатите в съответната камара те не могат да бъдат разпитвани на никое друго място.

Нали виждате, че има огромно разминаване!

Но така и трябва - за колонизаторите е по-удобно, и вероятно и по-евтино, да отглеждат една специална “извадка” от туземците, на която се дава статут на Туземна Колониална Администрация (ТКА), и тя има сравнително постоянен състав. И затова ТКА трябва да бъде защитена от „Закона”, за да върши „законно” своята работа, нали живеем в „демократична и правова държава”?!

Всъщност, изминаха двайсетина години, откакто записах приликите и разликите между „модела на метрополията” и „модела на колонията”, а и в. „Нова Зора” ги публикува...

- Излиза че сте съмишленици с Волен Сидеров по въпроса за колониалния статут на България?

- Не, не сме. Волен Сидеров говори за „колониален статут” на България, а тезата му е лесна за отхвърляне. Всъщност очевидно е колко невярно е това твърдение!

България е в много, много по-неблагоприятно положение, защото е страна с „неоколониален статут”. Това означава, че формално „туземците” се управляват сами, че има „избори”, че има „разделение на властите”, че има (в случая) „демокрация”... Но управлението се извършва от Туземната Колониална Администрация, а пък тя обслужва интересите на колонизатора, и то за сметка на интересите на „туземците”.

Накрая се получава така, че хем нещата не вървят в полза на „туземците”, хем „туземците” сами са си виновни. Умно, нали!?

- Иска ми се да Ви кажа да спрем дотук, но все пак според Вас, г-н Ценов, какви са „проекциите” на чл. 69? Отнесено към “независимата” съдебна власт в случая?

- Съдебната власт се дели на съд, прокуратура и следствие. Но не се дели по привилегии от гледна точка на ненаказуемостта при извършване на служебните си задължения, нито вътре в самата нея, нито в рамките на ТКА - ето какво ги пази:

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. (2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.). (3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.). (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.).

Това е то! Това е актуалната редакция на чл. 132. Ясно е също, че е имало промени на този член. А ето и първоначалния текст на чл. 132: Чл. 132 (приет от ВНС) (1) Съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народните представители. (2) В определени със закон случаи решението за снемане на имунитета на съдия, прокурор или следовател се приема от Висшия съдебен съвет.

Дали е нужно да си юрист, за да разбереш накъде е духал „вятърът на промените”?

В последната редакция явно е записано и „гражданска”, що се отнася до носенето на отговорност при служeбната им дейност!..

Мисля че всеки грамотен човек може сам да се убеди, че казаното се отнася в пълна степен и за президента, и вицепрезидента, и за конституционните съдии, и не само за тях. За колективните органи – също. Нима се забрави фарсът с „процеса срещу Софиянски”?

Ето така, всеки грамотен човек може да разбере какво лежи в основата на безнаказаността по „висшите етажи на властта” в България. Не ме гледайте толкова учудено, точно това казвам - в основата е Конституцията на Република България.

- Излиза, че тези хора могат да извършват особено големи престъпления, престъпления срещу народа на България, срещу българската държавност, и то „законно”?

- Точно така. Българската Конституция е „гарант” за извършване на „законни” престъпления от представителите на Официалната власт, от Туземната Колониална Администрация на България!

- И кога ще свърши всичко това?!

- Ще свърши, когато формално „свърши” и България. Фактически тя не съществува!..

- И нищо не може да се направи, така ли?

- Кой да го направи? Туземната Колониална Администрация на България? Или нейните „кадровици”!? И защо? Вие ли не знаете как стигнахме дотук? Нима бе случайно, или поради грешки!?

Вижте само демографската картина – сега и в перспектива. Изнасят се данни, че вън от България работят повече българи, отколкото в самата България! Сериозно е изменен етническият и верският състав, така че сгромолясването предстои...

- Няма ли и други фактори, които да окажат натиск? Медиите не могат ли да променят нещо?

- Медиите ли? Журналистите? Е, някога имаше медии и журналисти. Сега всичко е под ботуша на пиар индустрията, медиите се превърнаха в пиар фабрики.

Хайде, да не се лъжем, светът, в който живеем днес, няма нищо общо с демокрацията. Днес живеем в Постдемократичен свят. По инерция и за удобство, и най-вече за манипулация на съзнанието, се използват понятия от демокрацията, но те са абсолютно изпразнени от съдържание, защото не им съответстват реални обекти и субекти.

- Дано не Ви прозвучи банално, но обикновените хора не могат ли да направят нещо?

- О-о-о, едва ли! Имам чувството, че сме в Оруеловия роман „1984”! Като сте го чели, има ли според вас, надежда в „пролите”, а?! Ще ви отговоря косвено, с една моя закачка във фейсбук. Ето какво написах: “Радио „Иван”  твърди, че медиите са се превърнали в пиар фабрики. Каква е основната продукция на пиар индустрията? Отговор: пиар индустрията работи единствено по програмата СКИН (СКИН е абревиатура на “Синдром на култивирана интелектуална недостатъчност”). Програмата е разработена, за да обслужва Истинската Власт в условията на Постдемократичния свят, често свързван с понятието “Нов световен ред”.

В този ред на мисли може да перифразираме едно от култовите определения на проф. Ноам Аврам Чомски така: “За Постдемократичния свят (Новия световен ред) СКИН е това, което е медийната пропаганда за демокрацията”. (С най-голяма почит към проф. Чомски!)

Та това е положението с „медиите”, това е положението и с „пролите”, и сега да припомня какво каза преди време един „виден представител” на ТКА: „Аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме!”...

- Да, доста тревожно и дори смазващо за финал на разговора ни, г-н Ценов...

- Не се разстройвайте толкова, бих искал да завърша по следния начин. Дотук посочих как Конституцията гарантира „законност” за извършване на особено тежки престъпления, водещи до заличаването на България. Но като имаме предвид, че цялата законова и нормативна уредба трябва да следва, и следва, както буквата, така и духа на Конституцията, лесно можем да си обясним случващото се в коя и да е област – селско стопанство и индустрия, социалната сфера (трудовоправни отношения, пенсии и медицинско обслужване), образование, наука и култура, банково-финансова система, армията... дори спорта.

И за всеки нормален и честен българин думата „реформа” е синоним на разруха! Планирана и „законна” разруха! Така че все пак хората разбират за какво става дума. После - ще видим.

- Благодаря Ви, г-н Ценов, надявам се да започнете по-често да пишете, в. “Нова Зора” не би отказала трибуна за анализите Ви. Благодаря за този разговор.

- И аз благодаря.


24 ноември - 9 декември 2015 г.