СЪБИРАЙТЕ СИЛА, БРАТЯ!

Минчо МИНЧЕВ
Печат

В пространното житие на Св. Кирил-Константин Философ се казва, че буквите, създадени от Солунските братя, са „боговдъхновени“. И наистина, погледне ли по-нашироко човек, няма друга азбука, която така плътно да приляга на говоримото слово като старобългарската. По ирония на съдбата днес ние не знаем със сигурност коя точно е „боговдъхновената азбука“, създадена от Константин-Кирил Философ – глаголицата, кирилицата или и двете заедно. Значението им обаче, до такава степен е непреходно, че още Черноризец Храбър в своето съчинение „За буквите“, в онези времена, в  които политкоректността не е била задължителна,  заявява в лицето на триезичниците: „Славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките – елини-езичници“. Като прибавим към това и факта, че съчиненията на  старобългарските писатели се преписват и разпространяват от ледения Север, до топлата Адриатика, и че българският език се превръща в литургичен и класически за славянството, можем да си обясним и основанията на академик Лихачов, в очертаването на цивилизаторските граници на българската „Държава на духа“.

Това обаче е и основанието за вълчия вой на днешните, дори не триезичници, а едноезичници, които се напъват да ни съветват да заменим кирилицата с латиница, за да ни припознаят за европейци. Това е и причината те да плащат щедро на еничари политолози и социалантрополози, които се наемат  да внушават на младото поколение българи, че щом те се осъзнават като славяни, винаги ще са „европейци, ама все недотам“.

Всъщност, посегателствата до духовните български достижения не са от вчера. Преди да бъдат светци на православието и покровители на Европа, Светите братя бяха вече светци на Българската православна църква. И затова би било светотатствено да премълчаваме, в ден като 24 май, истината „като какво са препатили двамата братя“ в тогавашна Европа. Онази Европа, охраняваща триезичнието и тежкия канон на латинския език, вечносъща в своята ревност и говореща на немски само със своите високоинтелигентни коне.

Погледнато с мерките на историята, това не е било нищо друго, освен съответен инструмент за налагане на влияние и предпоставка за разширяване на „жизненото пространство“ на франки и немци, заемано от славянските народи. Ревността от разпространяване на християнския закон чрез българския език и писменост, чрез български учители и просветители, се е схващало и тогава като недопустимо проявление на свободолюбието на някакви там „унтерменшени“. И едва ли е случайно, че потомците на „триезичния епископат“, векове по-късно, при всяко споменаване на думата „култура“, дори тя да не е славянска,  направо се хващаха за кобура. Нейсе!...

Днес, при цялата своя твърдост и устойчивост през вековете, Кирило-Методиевото дело все по-видимо губи откъм своята самобитност, яснота, образ и съзвучие. По светите негови одежди се забелязват нечистоти и все по-често дъхти характерният мирис на сяра. Тази дяволска воня, понякога ни кара да се задъхваме и нашата „реч омайна, сладка“ започва да губи от своята мелодика и напевност. На това отгоре все по-често се чуват мнения, че „съзнаньята на творческата мисъл“ не могат да бъдат въплътени в езика ни, и както проплаква още народният поет Иван Вазов, „Не за песен геният ти слеп – за груб брътвеж те само бил орисал“.

Може би заради това преди време в едно предаване по БНТ всезнаещият Андрей Райчев, обяви с глас на старозаветен пророк, че ако зависело от него „В училище ще се изучава само английски. И компютър!“ Спомням си, че тогава някакво  малко момче – ученик, попита простичко: „А как ще се научим да четем и пишем?“ И направо слиса с въпроса си разбиращият от всичко всезнайко.

Подобни вероломници като Андрей Райчев обаче, чет нямат! Нашествието на чужди внушения чрез тях е съизмеримо само със замърсяването на езика ни с чужди думи. Телевизионното наемничество изглежда боледува от все по-напредващ идиотизъм. И за този душевадчески COVID никой няма намерение да търси и да създава ваксина! Заради това и не приемат вече десетилетия Закон за българския език. Затова и върху главите на ошашавения ни народ се стоварва все по-убийствения грохот на чуждиците: „сублимира“, „ситуира“, „комуникира“, „индикира“, „входира“, „финализдира“, „дистрибутизира“,  „трансферира“, „транспорира“... Грохотът не спира и „валидира“ позорното отсъствие на суверенитет - и езиков, и държавен!

С изречения на мним български език се предават важни съобщения и състояния: „Парламентът не заседава адекватно“; „Атмосферата се замърсява дистанционно“; „Най-важна е превенцията и профилактиката на престъпността“; „Заедно с туроператорите, ще си купуваме брейди облигации и чрез дистрибуторите на Мото-Пфое, ще си взимаме по една кола на лизинг“. Последното разбира се не е цитат. Съчиних го нарочно, колкото да се види на какво заприличва българското ширине на словото за онези, които се страхуват да не бъдат упрекнати, че са „европейци, ама все недотам“.  Няма кой да им каже, че самият Шарл дьо Гол заявява, че „българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация“. За откровенията на Франсоа Митеран, да не говорим... Впрочем, „дяволското семе“ хвърлено в народната нива през последните 30 години, от подобни наемници като Андрей Райчев, вече е избуяло. И, уви, братило. В едно допитване, буквално от преди дни, ученици даваха отговор на въпрос на каква матура искат да се явят. Всички,  почти вкупом, заявяваха: по английски!

Гледах, слушах, и ми ставаше тъжно. Защото как да обясниш на тези млади хора, че семената на българската свяст и пребъдност са други! Че те са посети от боговдъхновеното дело на Светите братя Кирил и Методий! И, че още оттогава, българският народ е направил своя цивилизационен избор!... Че пред делото и паметта на Солунските братя от векове се прекланят славянските народи; че ги почитат редом с нас и до днес чехи, словаци, черногорци и сърби, поляци и руснаци... И че чрез посредничеството на руснаците азбуката им стигна Аляска и лети в Космоса; че делото им се възмогва чрез творчеството на Пушкин, на Гогол, на Лермантов, на Блок и Есенин; че в руския език има хиляди думи „транспорирани“ направо от българския или образувани от неговия словесен материал. Да се вслушаме как мощно звучат например „гражданин“, „страна“, „правило“, „празник“, „предел“, „работа“, „враг“... Да не говорим за имена като Владимир, Надежда или за думите, създадени от самия Константин Философ: „добродетел“, „добронравие“, „благополучие“, „благоразумие“, „великолепие“, „човеколюбие“... И най-важната от всички - „родолюбие“!

Днес в безсилието си да защитим своите деца от попълзновенията на многоликото зло, и като съзнаваме, че се предоверявахме на лъстиви лъжи и ядохме кисело грозде, чуваме как вече скриптят зъбите на синовете ни. Имаме ли упование? Търсим ли го? Знаем ли го? Разгръщаме ли боговдъхновените писмена и литургиката на българската култура?

Защото те са нашият пристан и нашето спасение. Защото горе, в Небесния престол, България продължава да е „Държава на духа“. Защото българският род е устоял и на фанариотския бяс, и на турския ятаган! И наша, и неизтребима е великата надежда, че ще устоим и на ударите на майцепродавците, и на отцеругателите; на еничарите,  на случайниците и наемниците, низ дългия български път през историята.

Стискайте зъби, братя! И събирайте сили!

Несквернословоствувайте, защото България е над всичко! И над всички!

И защото е казано: „За всяка празна дума, която ще кажат човеците, ще отговарят в Съдния ден“.