ДВЕ ГОЛЕМИ

Александър ГЕРОВ
Печат

На Атанас Далчев


Рано влезе то в живота.

Закатери се по скели.

Бе щастливо, че работи

и че хляба си печели.


Майката дойде на гости

да си навести момчето.

Поприказваха и после

тръгнаха да се почерпят.


В бозаджийницата светла

те се вмъкнаха смутени.

Бръкна в джоба си момчето

и извика: - Две големи!


- Нека малка аз да взема! –

майка му прошепна тихо.

То повтори: - Две големи! –

После сладко ги изпиха.


И момчето с жест небрежен

своите стотинки даде

и със майката си излезе

силно, хубаво и младо.


Простата му пъстра ризка

капка вар бе украсила.

Ах, безкрайно много искам

аз да имам тази сила!