НЕДОМИСЛИЦИ И НЕКАДЪРНОСТ В ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Инж. д-р Александър ТРИФОНОВ
Печат

На 17 март т.г., на Портала за обществени консултации при Министерския съвет беше публикуван дългоочакваният проект на Програмата за развитие на регионите – 2021-2027 (ПРР).* Анализът показва, дали целенасочено или поради липса на компетентност, надеждата свързана с тази Програма ще остане ялова. Аргументите затова са следните:

Първо: Избрани са три приоритета:

• Интегрирано градско развитие;

• Интегрирано териториално развитие на регионите;

• Справедлив регионален преход.

За съжаление, всички те няма да спрат най-голямата заплаха: обезлюдяването на България. В указанието за разработка на Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО), няма дори и дума по този основен проблем.

А сега да разгледаме ситуацията на базата на данните от разработените за всеки район за планиране в интегрираната териториална стратегия за развитие на страната: Територията е разделена на 6 района, които включват съответния брой области, общини и населени места.

Район Североизточен включва 4 области, 32 общини и 148 населени места.

Район Северен – Централен  - включва 5 области 20 общини и 130 населени места.

Район Северозападен включва 4 области, 32 общини и 115 населени места.

Район Югоизточен – 5 области, 26 общини и 144 населени места.

Район Южен-Централен – 5 области, 37 общини и 370 населени места.

Район Югозападен – 4 области, 30 общини и 408 населени места.

Общо за страната:  27 области, 177 общини и 1315 населени места.

Към днешна дата регионалният дисбаланс е най-съществения недостатък в икономическото развитие на България. Очакваше се Програмата за развитие на регионите да отстрани този недостатък.

Ще се случи ли

това или не?

Според приоритет 1, който гласи: „Насърчаване на интегрирано и приобщаващо социално, икономическо и екологично развитие, култура, природно наследство, устойчив туризъм и сигурност в градските райони”, ще бъдат подкрепени само 10 градски общини в България! Това са основните центрове на растеж, съгласно актуализираната Национална концепция за пространствено развитие (НКПР). Нека да ги припомним: Видин, Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Тези, всичко 10 градски общини, образуват общо 4 градски клъстера, които са сформирани на база 6-те региона за планиране. По-нататък.

Според Приоритет 2: „Интегрирано развитие на регионите“ – финансиране могат да получат само 40 общини, в които има населени места над 15 000 жители. Какво ни изясняват тези два приоритета? Те ни казват, че Програмата за развитие на регионите (ПРР) ще осигури финансирането само за 50 общини от общо 265, от които 177 общини с 1315 населени места са в риск. Простата сметка показва, че само общо 50 общини по приоритет 1 и 2 могат да се надяват на някакъв растеж от всичките 177 включени в Проекта за развитие на регионите (ПРР). Има и една съпътстваща недомислица, отговорът на която буди недоумение: как само с инвестиции в техническата инфраструктура за бизнес и предприемачество (включително сгради) за развитие на бизнес и индустриални паркове, ще бъдат привлечени инвеститори?

Нима не е ноторно известно, че:

• делът на населението на възраст 30-34 години, с по-ниско от основно и средно образование в ЕС е 16,4%, докато в Северозападния район, например, този процент е 24,4?!

• делът на населението на възраст 30-34 години с висше образование в ЕС е 40,7%, докато в същия Северозападен район е само 18,9%?!

• делът на ранно напусналите образование на възраст 18-24 години в ЕС е само 10,6%, докато в Северозападния район е 22,%?!

И още: Когато е констатирано „намаляване на броя на новите ученици и студенти, записани в системата на предучилищното, училищното и висшето образование, както и на съществуващите училища в образователната инфраструктура?!“

Когато „децата в предучилищното образование намаляват с 8,4%; учениците в средното образование намаляват с 2,5%; студентите в университетите намаляват с 10,6%?!“

Кой и с какви средства от тези общини в риск, а и от други общини, би инвестирал в индустриален парк при тези реални показатели, нисък стандарт на живот и ужасно ниски доходи? Само за сравнение: брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, спрямо средният в ЕС е 48,8%, а в Северозападния район той е едва 30,4%!?

А сега един дълъг цитат, който уточнява

как ще могат да бъдат използвани средствата от ПРР 2021-2027?

„За създаване/реформиране само на услуги, които са включени в Националната карта на социалните услуги“.

И по-нататък: „Съгласно анализа на нуждите в сектора, със средства от ПРР 2021-2027 приоритетно ще бъдат подпомагани инвестиции, свързани с осигуряването на дългосрочна грижа за възрастни (в т.ч. реформиране на домове за стари хора и изграждане на нови резидентни услуги и съпътстващи социални услуги за лица с увреждания oт общността) и осигуряване на социални услуги за деца и семейства (в т.ч. разширяване на мрежата от услуги за ранно детско развитие и развитие на услуги за превенция и ранна интервенция на уврежданията за деца и др.). Тези инфраструктурни мерки ще бъдат допълнени с необходимите „меки“ мерки, свързани с предоставянето на социални услуги, обучението на персонала, осигуряване на социалното включване на лицата и др., включително по линия на Програмата за развитие на човешките ресурси. В допълнение анализите, изготвени от Министерство на труда и социалната политика, сочат към необходимост от инвестиции за изграждане и оборудване на структури (регионални центрове) за подкрепа на социалната и солидарната икономика, в които да се осъществяват услуги за насърчаване, промотиране, консултиране и съдействие на процесите на работа на субектите на социалната и солидарна икономика“.

И се налага да се запитаме дали с тези средства и мерки ще може:

1. да се намали смъртността в България, която достига 15,4%, а в ЕС тя е 10,3%, докато в Северозападния район смъртността е 20,5%?!

2. да се намали детската смъртност, която в България е 5,8%, докато в ЕС е 3,5%, а в Северозападния район 7,9%?!

3. да се постигне продължителност на живота като в ЕС, където тя е 81 години, а в България е 75 години, респективно 74,7 години за Северозападния район!

Налага се да попитаме: дали демографската криза може да бъде преодолявана чрез предложение за обновяване на жилищните и обществените сгради? – (програма, която се изпълнява в съответствие с дългосрочната стратегия за саниране на сградния фонд в Република България с хоризонт до 2050 г., като ще се финансират всички видове мерки за енергийна ефективност на сградите?!);

Как мащабното обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост, както и осигуряването на финансова достъпност на жилищата на база Анализа на проекта на националната жилищна стратегия 2018-2030 г., ще способства за преодоляване на демографската криза, като се има предвид, че:

• съотношението цена/доходи непрекъснато се повишава; (което увеличава броя на хората нуждаещи се от подкрепа за покупка или за наем)

• броят на необитаемите жилища е повече от 30%? – докато в същото време има много млади семейства и уязвими групи, които не могат да си позволят нито собствен дом, нито дори да наемат такъв?

• когато от общо 5000 села в страната 617 села са вече без население или с едноцифрен брой жители и броят на такива села се увеличава със 7 през всяка следваща година? (В тези села има само къщи като призраци, останали от „умното“ управление на правителства и парламенти, с политика насочена единствено към „просперитета на България“.)

Програмата за устойчиво развитие за периода на ООН до 2030 г., се нарича „Да преобразим света“. Преди да изброим записаните в нея цели, нека се запитаме: как след всичко гореизложено предвидените инвестиции в рамките на ПРР за периода 2021-2027, ще допринесат за изпълнението на глобалните цели за устойчиво развитие или поне на отделни аспекти от тях?

А тези цели са следните:

Цел 1. „Изкореняване на бедността във всичките й форми и навсякъде“;

Цел 3. „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“;

Цел 8. „Стимулиране на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички“;

Цел 9. „Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите“;

Цел 10. „Намаляване на неравенството между и в рамките на държавите“;

Цел 11. „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“.

За устойчива индустриализация може само да се мечтае, защото в ПРР няма визия каква промишленост (индустриален профил на държавата) е целесъобразно да бъде развивана в България, при оптималното съчетание на държавния, частния и кооперативния ресурс.

Не е обяснено на какво основание се дава например, приоритет на туризма, след като той е силно зависим от епидемии, природни и климатични катаклизми, след като е силно дебалансиран по отношение на туристическите обекти, обектите за настаняване и свързаните с него специфични услуги? Още повече, че туризмът влиза в сектор „Услуги“, при това самият този сектор е с ниска добавена стойност и не може да гарантира устойчиво развитие на икономиката.

Няма съмнение, че този запис е направен, за да се осигури получаването на финансиране, но неговата същност няма нищо общо с подобряване на благосъстоянието на българския народ. Прилагането на политиката

“Европа по-близо до гражданите“

дава възможност за използване на подхода „отдолу-нагоре“, при който инициативата за прилагане на мерки за подпомагане идва от местните заинтересовани страни, а решенията се вземат от съответните териториални органи. И тук възниква въпросът: как ще се осигури по-голяма гъвкавост за общинските власти, които ще имат ключова роля при определяне на приоритетните интервенции, предвид отговорност и функциите, които изпълняват по отношение на инфраструктурата?

Реалността сочи, че повече от 2/3 от тях разчитат на субсидии от държавата; че собствените им приходи не позволяват да бъде осъществена собствена социална и икономическа политика; че децентрализацията, за която се говори от 2004 г., си остава непостижима. Указанията към общините на Министерството на регионалното развитие на България за изработване на Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО), няма и дума за предложения за създаване на условия, чрез които може да бъде осъществена децентрализация.

Освен това, разпределението на финансовия ресурс между 6-те региона за планиране е почти равномерно, докато разликите в икономическите показатели между тях е значително (виж таблицата).

Видно е, че отсъстват изведени приоритети, специфични за всеки район, с които да се обоснове определения дял от бъдещия финансов ресурс на тази програма.

В рамките на

Интегрирания териториален подход на регионално ниво ще бъдат подкрепени концепции за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), финансирани от различни източници като същевременно, партньорството в 6-те региона от (NUTS-2), между различните видове организации (бенефициенти) ще бъде задължително изискване по приоритет 2.

допустими бенефициенти

в рамките на ПРР 2021-2027 са: партньорства, включително някои или всички от изброените по-долу;

• държавни органи, областни администрации и общински власти;

• представители на гражданското общество - неправителствени организации, организации на работодатели и на синдикати, фондации;

• бизнес-представители на големи предприятия, представители на малки и средни предприятия и др.;

• научна общност - представители на университети, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и др.; (списъкът не е изчерпателен).

Не е ясно обаче как ще се реализира това партньорство? Но има още една много съществена трудност: Законът за публично-частното партньорство беше отменен. А концесията, като форма, е неприложима в случая. От всичко това следва, че целта на ИТИ не може да бъде осъществена. Но съществуват и други въпроси: как ще се координират, оценяват и осъществяват евентуални проекти по ИТИ, финансирането на които може да бъде по различни оси от една оперативна програма или от различни оперативни програми, след като не е разписано как ще функционира това?

Как да повярваме, че наистина целта е да бъдат осъществени ИТИ, след като при подписването на Споразумението за партньорство с Р. България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г., прието през юли 2014 г., в т. 3.1.2 Интегрирани териториални инвестиции беше записано: „Към момента не се предвижда прилагане на подхода на интегрирани териториални инвестиции по смисъла на Регламент 1303/2013. Предвижда се целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен район (вж. 3.1.6 - Интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области).“ Такава подкрепа не бе осъществена и никой от Правителството не понесе вина и не му беше потърсена отговорност за щетите от това отхвърляне на ИТИ за икономиката на България.

Каква е гаранцията, че и за периода 2021-2027 г. правителството отново няма да постъпи по-същия начин?

За реализирането на ПРР са разработени стратегии, концепции. А за повишаване на административния капацитет, управляващият орган на ПРР щял да се възползва от достъпната подкрепа и по други проекти и дейности, които са изпълнявани или предстоят да стартират със съдействието и в партньорство с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската комисия(ЕК) и Международната банка за възстановяване и развитие(МБВР). Те са:

• Препоръки и заключения, предоставени от екипа на Международната банка за възстановяване и развитие и техните доклади в рамките на изпълнение на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между МРРБ и Международната банка за възстановяване и развитие;

• Пилотна инициатива на ЕК и ОИСР „Преход към кръгова икономика на регионално ниво - актуално състояние и потенциални регионални пилотни проекти за кръгова икономика за подкрепа на политиката на сближаване през 2021-2027 г. в България“;

• Пилотна инициатива на ЕК и ОИСР „Разпространение на иновации в градовете и регионите: Набор от инструменти за националните, регионалните и местните власти“;

• „Преглед на многостепенното управление и децентрализация в България”, изготвен от ОИСР.

Колко още милиони евро и левове трябва да се изхарчат за обучение на бюрокрацията? По какви критерии се назначават експертите в управляващите и контролни органи на оперативните програми, че непрекъснато да се обучават? От една страна при липса на компетентност няма да е на лице ефективността от използването на предоставените от ЕС финансови средства. От друга страна обучението изисква време, а вече година изтича от програмния период. Ще минат още две, докато се одобрят програмите и бюджетите, след което ще трябва да се оформи документацията по разработването на проектните ръководства, формулярите и т.н.

Практически ще останат по-малко от 4 години, за разработване на проекти и тяхното осъществяване. По-добър пример за бюрократичен подход при усвояване на средствата от ЕС едва ли би могло да се посочи.

Заключение:

За пореден път лъсва некомпетентността на разработчиците на подобни документи в държавната администрация. Сигурно този проект ще бъде приет с компромиси, за да не се губи време за преработка, от което следва, че ще бъде похарчен финансов ресурс на ЕС, без желаната ефективност за икономическия растеж и просперитет на Република България. И тя ще продължава да загива пред очите ни, без да има виновен за това.

Същевременно партиите се грижат най-вече за своето присъствие във властта и разчитат на подкрепа от народа чрез захаросани обещания, на които вече никой не вярва. Остава надеждата, че Господ е българин, но за съжаление развитието на една държава и нейната икономика, не прилича на футболен мач, в който понякога помага и случайността.

Въпреки всичко обаче трябва да вярваме и да работим за това България да пребъде!


*https://pogled.info/bulgarski/zagivaneto-na-balgariya-e-planirano-analizat-na-proekta-na-programa-za-razvitie-na-regionite-2021-2027.