СВИРЕТЕ И НЕ СПИРАЙТЕ, ПРОФЕСОР ЗАХАРИЕВА!

Минчо МИНЧЕВ
Печат

На 15 март т.г. в Гербовата зала на „Дондуков“ 2, държавният глава на Република България Румен Радев, в тържествена обстановка, връчи високото отличие „Почетен знак на президента“ на проф. Евгения Захариева Малеева (Жени Захариева), пианистката с огромна европейска и световна известност и слава, представлявала България навред по света, събирала възхищението и възторжените аплаузи на най-изисканата публика, в най-престижните зали на световни градове, столици и държави.

Това дълго изречение, с много изреждания и запетаи, поне отчасти наврярно би покрило чисто информационната страна на вълнуващото събитие, което се състоя в 11 часа на понеделника от миналата седмица. Като се прибавят към него и топлите думи на президента Радев, от неговото удивляващо успешно импровизирано слово при награждаването, характерно впрочем за всяка негова официална изява, както и развълнуваните благодарствени думи на отличената с почетния знак проф. Жени Захариева, ще остане картината на това отрадно събитие да бъде нагледно допълнена, може би само с един или два фотоса. Останалото, както се казва, е въпрос на читателско въображение.

Важна подробност е, може би, че пишещият тези редове, бе личен гост на проф. Жени Захариева и присъства в Гербовата зала по време на награждаването по случай на 60-годишнината от нейната артистична,  преподавателска и обществена дейност. И той е свидетел как мило и вълнуващо, как строго и тържествено бе всичко, в онзи миг, под строгия поглед на Цар Симеон Велики, на Отца Паисий, на Левски и Ботев, чиито портрети, като несменяем страж на българския гений и дух, също участваха в тържеството.

Както почти всичко в живота и в изкуството, освен талант и труд, се намесват скъперничеството или щедростта на съдбата. Родена в семейството на железния строител на българската военновъздушна авиация, прославеният летец генерал Захари Захариев, Жени Захариева завършва Московската консерватория „П. И. Чайковски“, където за нейния талант над „черното пиано с белите клавиши“ ще бди  през годините с нежност, разбиране и строгост не някой друг, а самата Вера Горностаева, ученичката на знаменития Хенрих Нейгауз. После ще специализира в Париж при проф. Пиер Санкан, прочут педагог, артист и изпълнител.

Но движение напред и нагоре има само тогава, когато ученикът, за радост на учителя, открива своя собствен път. Жени Захариева, овладяла магическата емоционалност на славянския лад при Горностаева, чисто творчески осмисля и тайните кодове на френската клавирна чувственост. Именно с откритите от нея пропорции в емоцията, точността и свободата, тя създава вълшебното сечение и неповторимата самоличност на своето изкуство. Нищо обаче не би било трайно и дълбоко в него, ако нямаше за основа чисто българския заряд и фундамент, вграден и с вещина, строгост и обаяние от преподавателите в Музикалното училище „Любомир Пипков“, проф. Жени Ковачева и Лидия Кунева.

Като отминаваме годините на много труд, на вълнение или на съмнение, ще излезем на  световния друм на славата. Нататък са богата концертна дейност на три континента с рецитали, с камерни формирования и със симфонични оркестри, в които Жени Захариева е солист на най-прославените, на най-значимите от тях в музикалния свят! Те са дирижирани от такива знаменитости като Томас Зандерлинг, Кристиан Бадеа, Лев Маркиз, Шарл Де  Волф, Лало Шафрин, Александър Мират и много др. В препълнените концертни зали като „Гаво“, „Корто“, „Равел“, парижката „Форе“, „Рахманинов“, в Москва, „Стейнуей“, в Ню Йорк, „Бьозендорфер“, във Виена, Жени Захариева изнася неподражаеми в своята виртуозност концерти на класици като Брамс, Моцарт, Шопен и Шуман. Специално внимание заслужават афишите с обявленията за нейното участие, отзивите в пресата, интересът на телевизии, специални рубрики и предавания. Така в своя път тя достига и до наградите, и отличията, какъвто бе и радостният повод с награждаването й с „Почетен знак на президента“ на Република България.

При връчването на тази висока и достойна награда не бих желал да скрия, че ме споходиха и твърде невесели мисли. Но „Зора“ едва ли би била „Зора“, ако през годините не отстоявахме правото да заявяваме открито и ясно своето мнение и така да се вглеждаме във фактите и събитията, че да осмислим посланията, които те изпращат към българската общественост.

Разбира се, че в случая приветствам решението на президента Румен Радев да удостои с почетния си знак проф. Жени Захариева. Нещо повече, радвам се на това решение и приветствам хората от институцията „Президент на Република България“, които са съдействали то да бъде осъществено. Но си мисля и не мога да го премълча, дали все пак този щедър жест на президента не е опит да бъде избегнат конфуза сътворен от други държавни мъже, от хора, от които е зависима и контролирана Наградната система на Република България. Защото след толкова слава за Родината със сигурност проф. Жени Захариева заслужава и най-високата, особено пък като се знае, че в тази зала с орден „Стара Планина“ са били декорирани и хора като Джордж Сорос и Ото Кронщейнер, който ни препоръча да се откажем от кирилицата си и да започнем да пишем на латиница!...

Направих си труда да прегледам отличията на проф. Жени Захариева. Сред многото награди на концерти, фестивали и пр., блестят и наградите на правителството на Франция “Officier des Arts et des Lettres“ от 2007 г.; Ордена на Германската федерална република, „Ордена на Изгряващото слънце – „Златни лъчи“ на правителството на императорска Япония!... Български орден не видях да има, ако не се смята отличието, което се присъжда от Министерството на културата – „Златен век“. Това още повече подчертава значението на инициативата на президента Радев да награди проф. Жени Захариева с почетен знак, защото той е отличие не само за наградения, но е и атестат за този, който взема решението, определящо е неговото отношение към културата и най-изявените нейни първенци. Другите, както снизходително бихме казали, блестят със своето отсъствие, но и със неспособността си да осмислят високото достояние, каквито са в случая артистичната и обществената дейност на проф. Жени Захариева.

Дълго се колебах дали да напиша това. Не за друго, а защото то неминуемо ще остави и петънце тъга в празника на човек с такава изострена чувствителност каквато е на пианистката със световна слава и известност Жени Захариева. В една знаменита своя песен - „Моцарт на старенькой скрипке играет“, Булат Окуджава някога изпя:


„Ах, ничего, что всегда,

как известно,

наша судьба —

то гульба, то пальба…

Не оставляйте стараний,

маэстро,

не убирайте ладони со лба.“


По-нататък в песничката се пее, че от греховете на нашата вечна Родина ние няма да сътворяваме кумири. Може би защото те никога не са липсвали по нашите ширини. Но пък и никога техните носители не са съумявали просто да уязвят таланта и са отивали към много по-крайни решения. Но вие свирете и не спирайте, професор Захариева! -  както Моцарт! - „всю жизнь напролет“.

Което значи без отдих и безспир. За радост на всички, които обичат красотата.




Приветствие на президента Румен Радев


Уважаема проф. Захариева,

Уважаеми секретари и съветници,

Уважаеми проф. Димитров, ректор на Националната музикална академия,

Уважаеми ръководители и представители на авторитетни творчески съюзи, Ваши превъзходителства,

Уважаеми представители на медиите, дами и господа,

За мен е особена чест и удоволствие да връча заслужено отличие на виден български творец и общественик. Постиженията на проф. Жени Захариева са ценен принос към развитието и авторитета на националната ни култура. Решението за удостояване с Почетния знак е в унисон с високата обществена оценка и международно признание за значимото и ярко присъствие на проф. Захариева в съвременното музикално изкуство.

Безспорният й талант е неизменно аплодиран от многобройна публика на пет континента. Имах шанса лично да изживея емоцията и да изпитам национална гордост по време на нейния вълнуващ концерт през 2019 г. в далечна и приятелска Япония.

Музикалните критици единодушно застават зад тази висока оценка на публиката. Заедно със своите значими успехи като изпълнител, който владее най-големите сцени, проф. Захариева се отличава и като уважаван преподавател и общественик с позиция. Тя е пример за личност, творец и интелектуалец с модерна и работеща визия за културно сътрудничество и духовен прогрес.

В лицето на присъстващите тук гости, представители на водещи творчески съюзи и дипломати, е видим успехът на проф. Захариева като обединяваща фигура, като стожер и пример за голямо наднационално културно пространство. В нейно лице младите изпълнители имат всеотдаен учител, с когото заедно градят своите успехи. Изявените творци имат партньор, с когото заедно чертаят устойчиви културни маршрути за сближаването на цели общности и народи.

Уважаема проф. Захариева, днешната церемония е израз на дълбокото уважение и признателност на цялото ни общество за Вашия талант и всеотдайност.

Като Ви поздравявам още веднъж със заслуженото отличие, Ви пожелавам много здраве, енергия, нови творчески успехи и последователи.

На добър час!

15 март 2021 г., Гербова зала