ВРАБЧА ПЕРУШИНА

Минчо МИНЧЕВ
Печат

Приличат на замръзнали консерви

кварталните пространства вледенени.

Врабчетата прелитат и замерват

с живот балконите им остъклени.


Прехвъркват между покривите бели

и търсят нейде дим да се извие.

Но падат над бездушните панели

ятата им, на завет да се скрият.


Сред врабча глъч, сред жици от антени,

едно на друго дълго ще се жалят,

че този свят привиква на студено

и огън в домовете си не пали.


Притиснали крилца, ще чуват само

сърцата си в пространствата смразени

как пукат, както пука камък;

как падат, като камък вкочанени.


И чак напролет вятър щом запее,

с антените и жиците в комина,

като последен сняг ще разпиле

епремръзналата врабча перушина.


За всяка пролет е заплащал някой

с живота и с бедняшките си дрешки.

Остава във комините на мрака

да заискрят сърцата ни човешки.