РУСИЯ, ПУТИН, ДАВОС

Михаил ХАЗИН
Печат

За начало – един въпрос с три възможни отговора, зададен от анкетиращи на гражданите:

Защо Путин беше поканен на форума в Давос?

1. Да му кажат в лицето, че не е добре да трови хората.

2. Защото от хората, които реално знаят какво става, никой не вярва, че Русия е тровила някого.

3. Защото всички много добре разбират, че Русия изобщо и в частност Путин, в следкризисния период ще играят важна роля и това не може да се пренебрегне.


А ето и резултатите от анкетата:

1. 41% считат, че Путин е поканен за да му кажат в лицето, че не е добре да трови собствените си граждани.

2. 5% считат, че в това никой не вярва.

3. 54% считат, че влиянието на Русия ще бъде толкова силно, че не може да се пренебрегне, затова едрият световен бизнес счита, че не може да се игнорира държава, която има такава тежест и сила. Необходимо е да се изслуша какво тя ще каже от гледна точка на тези кризисни и следкризисни позиции.


Аз имам свое мнение. На първо място съм абсолютно убеден, че не е имало тровене нито на Литвиненко, нито на  Скрипалите.  Литвиненко може и да е бил отровен, но това е по-скоро работа на Березовски. Ще отбележа, че някои от руските силоваци биха могли да бъдат хора на Березовски. Защото, напомням, че в семейната група в края на 1990-те работеха заедно – Таня, Валя, Волошин, Березовски, Шувалов, те всички бяха от един отбор. Шувалов, Волошин и Левицкая и още други хора излязоха от тази компания, която Березовски създаде за търговия с ценни книжа.  Независимо от факта, че е възможно да са се изпокарали, то системата на връзки е прониквала и обхващала всичко. Самият Волошин е назначавал всички генерали-силоваци до 2003 г. И да се счита, че тези хора са загубили своето влияние, е  неубедително.

Работата е там, че атаката срещу Путин, включая историята с Навални, има дълбок обективен смисъл. Аз съм убеден, че този смисъл се крие в това, че ролята на Русия в посткризисния свят ще бъде много голяма. Много по-голяма, отколкото сега. При условие, че ще водим правилна политика. Засега обаче политиката ни е  неправилна. По тази причина всички, които се интересуват от бизнес в световен мащаб, не могат да не се вълнуват от споменатото присъствие на Путин.  В този смисъл аз съм съгласен с тези 54%, които считат, че Русия не може да бъде пренебрегвана. Но на алтернативните сили много им се иска да принизят тази роля и на всяка цена Русия да продължи със сегашната  неправилна политика. В Русия е много силна една елитна група, създадена през 1990-те години. Много пъти съм споменавал нейните лидери – те са, така да се каже, семейство още от Елцин. Но има и лидери, които идват по линията Гайдар-Чубайс. Това са и Набиулина, и Силуянов… името им е легион. За двадесет години и нещо те създадоха цяло поколение. Хората, които те започнаха да обучават в средата на 1990-те, когато беше създадена Висшата икономическа школа, са вече четиридесетгодишни. Те претендират за министерски постове, при това нито икономиката разбират, нито са наясно какви са интересите на Русия. Можем да се вслушаме какво говори Макфол, бившият посланик на САЩ в Русия, близък на Байдън. От гледна точка на руските интереси там ситуацията е интересна. Друг въпрос е доколко самият Байдън е в състояние да реализира идеите, които застъпва. Засега имам усещането, че той е нещо като Горбачов на квадрат. Задачата му е да разруши и унищожи Съединените щати. Разбира се, някои могат и да не са съгласни с това. За нас е важно да се разбере какво става в Русия. Има маса мнения, че Путин в действителност е либерал и че поддържа либералите. При това обаче възникват въпросите относно Мюнхенската му реч, словото му на Валдайския форум през 2014 г. и т.н, и т.н. Обяснението е елементарно. Путин, както се полага на офицер от спецслужбите, преди всичко мисли за безопасността. Даже и за неговата лична. Това не му позволява да си посипе главата с пепел и да коленичи като онзи император, който отишъл да се покае пред папата. За него е невъзможно да се осланя на милостта на победителя, разчитайки на неговата милост. Той много добре познава тези хора и затова се старае да има на разположение някакъв механизъм за безопасност. Именно това силно нервира западняците, които считат че на Русия трябва да се налагат твърдо и както те искат. Самата мисъл, че някой може да запази даже и минимална независимост за тях е недопустима. И дотук с логиката, че Путин е либерал. По другата логика той не е либерал. Путин разбира, че 80% от населението, а може би и 90%, категорично искат тези хора да бъдат извадени от играта. Той обаче знае, че предишния път, когато е направен опит да бъде премахната аналогичната по количество и структура прослойка – бюрокрацията, възникнала в СССР през 20-те години на миналия век, опитът е приключил с масово клане. Направо разстреляните през 1936-38-ма, ако не ме лъже паметта, са  към 650 000, при общо население тогава приблизително колкото сегашното. Трябва да се отбележи, че значителна част от тях са станали жертва точно на тези, които е трябвало да бъдат свалени от сцената, а се е получило така, че именно те са станали организатори на терора. Така нареченият голям терор е бил организиран от тази част на съветския елит, която е имала за цел да премахне Сталин.

Затова сме наясно, че ако сега се започне чистка, либералите ще организират терор над народа, за да го  вдигнат срещу Путин.  А за либералите сегашната ситуация е катастрофална. Думата “либерали” тук е условна. Крадците на 1990-те  нямат нищо общо с класическия либерализъм. Но затова пък много им харесва политическия либерализъм с отсъствието на каквато и да е лична отговорност: „Ние всичко окрадохме, но не сме виновни. Такова беше времето, така беше възможно и, най-главното – нищо от награбеното не трябва да ни се взема.“ Елитът на 1990-те и тези, които сега крадат в рамките на либералната логика, са на брой около 10-12 милиона: чиновници, приватизатори и членове на семействата им, като голяма част от тях живеят зад граница. Неочаквано тези хора се оказаха в крайно неудобно двойствено положение. Да напомним договореността от края на 1990-те: „Ние не питаме откъде сте взели парите и активите си и вие продължавате да бъдете част от елита като контролирате бюджета, финансите, икономическата политика, включая образованието и здравеопазването  като социална част на бюджета, но за това се задължавате да обезпечавате инвестиции в руската икономика, достатъчни за самовъзпроизводство“.

А у нас вече 8 години има спад. От гледна точка на икономическата политика, която провеждат либералите, вътрешните инвестиции са забранени по изискване на западните партньори и Международния валутен фонд и това се изпълнява безусловно, а чуждестранните инвестиции поради санкции са прекратени. И Западът, в лицето на своите либерални лидери, казва на нашите либерали: “Момчета, свалете този ваш Путин! Вие имате болшинство в елита! Вие имате вашата собственост, имате си и активи тук у нас. Ние ще ви ги вземем, ще ви вземем парите, защото вие сте крадци. А на нас не ни е нужен Путин, който се старае да запази руската независимост. Вашата независимост на нас ни излиза прекалено скъпа. Ето защо, бъдете така добри да свалите Путин, или ще започнем да прибираме всичко ваше, а и ще въведем срещу вас санкции“.

При това, даже ако се предположи, че Путин е свой човек, либерал, плът от тяхната плът, то става пределно ясно, че така повече не може да продължава. Поради тази причина има сериозни основания да се вярва, че протестните митинги за освобождаването на Навални са поддържани от много руски чиновници и политици. Целта е да се вдигне народа за да свали Путин. Видяхме през миналия май до каква реакция доведоха опитите на Путин да застави чиновниците да дадат нещо на народа. „Вие да не сте се побъркали? От нашия бюджет?! Това са наши пари! Вече са разпределени. По джобовете ни. Е, засега са още в бюджета, но са длъжни да се прехвърлят в нашите джобове. И какво искате? Да дадем тези пари на народа? Що за безмислица!“

Това са и обективните обстоятелства, които принуждават Путин да игнорира тази група. 80% от народа ще го подкрепят. Путин прекрасно разбира, че има много голям шанс този път да успее.  Точно поради причината, че са го поканили в Давос. Това е една ярка публична демонстрация, че той има шанса да разиграе тази комбинация. Да, той е човек, който не обича да взема такива крайни  решения, даже може много да му харесва либералната логика, но в нейните рамки той не може да просъществува, защото либералната политика води до влошаване на жизненото състояние на населението. Срещу него са и собствените  му съратници от началото на  2000-те години, защото към това ги подтикват техните западни партньори. Ето това е обективното разположение на силите. Да се обясни това на учениците, които подлеците изкарват на улицата или на младите до 35 години, които нищо не са видяли от 1990-те години, е задача от огромна сложност.

Либералите казват: вижте какъв икономически ръст имахме от началото на 2000-те години, когато Путин не ни притискаше. Грамотният човек прекрасно разбира, че икономическия ръст в този период е следствие от реформата на Маслюков и предимно на Герашченко, който оглавяваше Централната банка до 2002 г. На втория етап имахме рязко покачване на цените на петрола. Това е всичко и повече не се очаква. Можем ли да се върнем към политиката на Герашченко? Можем. Ясно е какво трябва да се прави, ясно е как трябва да се прави, ясно е какъв ще бъде резултата, но това е възможно само при условието на тотално игнориране на либералния отбор в управляващия елит. Т.е. точно това, което Путин не иска да прави, защото разбира, че  опасността от терор е голяма. При което точно либералният отбор ще започне този терор. Защото щом разбере, че Путин е сменил посоката, за нея е ясно, че няма никакъв друг шанс – да се бяга на Запад не може,  там ще им вземат всичко. За тях настъпва криза. А за свещена частна собственост се брои не само окраденото от руските корупционери през 1990-те, а и през 2000-те. И какво трябва да правят сега? Има един-единствен изход – събаряне на Путин. И поради тези причини щом стане ясно, че Путин насериозно се заеме с промени, те са готови да организират дявол знае какво. Но и ако не иска да прави промени, на него все едно пак ще му организират  същото, защото това го иска Запада. И самата мисъл, че Путин е поканен в Давос, за много западни политици е ясен сигнал:  трябва колкото се може по-скоро той да бъде свален.

Това е обективната картина на интересите и съответните сили. Тези тенденции не зависят от физически лица – те изобщо не са свързани с това какво мисли Путин, нито с това какво мислят олигарсите или други конкретни хора. И затова е безсмислено да се разсъждава какво Путин иска или не иска. Обективните обстоятелства го тласкат в най-различни посоки. И какво трябва да се прави в тази ситуация на мен засега не ми е ясно. Аз нямам прости отговори на тези въпроси.


Превод:  Александър Гочев