НА ФРОНТОВАТА ЛИНИЯ

Александър ГОЧЕВ
Печат

Охайо, САЩ.

Специално за „Нова Зора“

 

I. САЩ: еволюция от световен хегемон до световен лидер и до потенциален разпад

 

Джордж Кенън, оглавявал отдела за планиране към Държавния департамент на САЩ, прави следната равносметка в края на 1940-те години:  „Ние притежаваме около 50% от световното богатство, а имаме само 6.3% от общото население на земята. При това положение не можем да направим грешката да не видим, че сме обект на завист и възмущение. Нашата реална задача е в настъпващия период  да разработим такава програма, която ще ни позволи  да запазим това неравенство. Не трябва да се самозалъгваме, че можем да си позволим лукса да бъдем алтруисти и световни бенефактори. Ще трябва да престанем да говорим  за някакви си смътни и илюзорни цели  от рода на човешки права, повишаване на жизненото равнище и демократизация. Не е далеч денят, когато ще трябва да работим с директни силови концепции. Колкото по-малко сме спъвани от идеалистични лозунги, толкова по-добре.“

Збигнев Бжежински, в книгата си от 1997 г. "Голямата шахматна дъска" предвижда, че Съединените щати ще доминират в сферата на световната икономика и политика поне в следващите 30 години, че Русия ще банкрутира, и че дотогава  политиката на САЩ спрямо Русия трябва да е насочена така, че да не се допуска нейното сближаване с Европа.

През 2003 г. излиза монографията му "Изборът: Глобално доминиране или глобално лидерство", в която вече става въпрос само за лидерство на САЩ, не за абсолютно доминиране като се твърди, че най-голямата опасност за Запада е възраждането на Русия след разпадането на СССР, което трябва да се предотврати на всяка цена. Втората опасност, според него, е световна организация на масите под знамето на триадата антиглобализъм, марксистки егалитаризъм и християнски хуманизъм.

Следва третата му монография през 2007 г., "Вторият шанс: Трима президенти и кризата на американската супер-мощ", в която Бжежински стига до заключението, че в забележително кратък срок и с лека ръка е пропиляна абсолютно доминиращата позиция заемана от САЩ след катастрофата на СССР и края на Студената воина, благодарение на водачите на нацията Буш Първи, Бил Клинтън и особено Буш Втори, с предупреждението, че трети шанс няма да има.

Последната книга от тази поредица е от 2012 г., "Стратегическа визия: Америка и кризата на глобалната мощ", в която Бжежински дава съвети как трябва да действат Съединените щати, за да не ги последва съдбата на СССР. Мнението му е, че САЩ през годините 2010-2013 г. много напомнят СССР през 1980-1990-те години със следните характеристики: (1) Закостеняла политическа система, неспособна за реформи; (2) Финансов банкрут поради военни авантюри и раздут военен бюджет; (3) Падане на стандартът на живот на населението; (4) Политическа класа, нечувствителна към растящото социално неравенство, която мисли само за собственото си обогатяване; (5) Опити да се компенсира намаляващата легитимност на властта с картини на външни врагове; (6) Външна политика, която води до изолация на САЩ.

Заключението му е, че ако не се спрат тези тенденции Съединените щати не само

ще загубят лидерската си позиция, но ги чака и социална катастрофа в следващото десетилетие (до 2020-2023).

Най-интересна е препоръката, която дава суперрусофобът Бжежински: САЩ трябва да се съюзят с Русия и Турция, защото съществуването на Запада зависи от това колко добре може да се интегрира с Русия. Такъв обратен завой, направен постепенно от 1997 до 2012 г., само показва, че и най-невероятни решения са възможни, ако ги изискват глобалните интереси на западния елит.

 

За тенденциите, които описва Бжежински, си има доминираща причина -  глобалната неолиберална финансово-икономическа политика. Неолиберализмът възниква в края на 1970-те години, прилага се на практика от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър и, в резултат на деиндустриализацията  на ядрото на капиталистическата система, доходите на средната класа започват намаляват,  а тези на финансовия капитал да растат. По този начин се ликвидират политическите  претенциите на замогналата се след войната средна класа да участвува във власта нещо, което не може да се толерира. Прокарва се съответно идеята за "криза в демокрацията" поради опасността "безотговорни групи" да посегнат на властта. Статистически данни от 1970-те години насам показват стабилна тенденция за намаляване не само на стандарта на живот на средната класа, но и на относителното и "тегло" в общата "маса" на населението.

През 2000 г. реалната средна заплата се установява на нивото на тази през 1968, а средният доход на семейството пада на ниво 1980 г., което сравнително задържане се дължи на факта, че женската половина от семейството се включва в припечелването за хляба.  През периода 1983-2016 тоталният доход на "горната" над-средна класа нараства от 60% до 79%; този на средната класа намалява почти двойно, от 32% до 17%, а този на "долната" под-средна класа пада от 7% до 4%.

Това е и големият социален проблем, който е в основата на нестабилността на всяка една национална държава - деградация на средната класа. Тази нестабилност се засилва и от ерозия на извъникономически институти: гражданското общество, образователна система и политическа структура, която в САЩ, например, се свежда само до две, по същество идентични крила, на една бизнес партия - демократи и републиканци. В пълен унисон с предвижданията на Бжежински приведени по-горе.

Запазването на доминиращата роля на наднационалните корпорации изисква в идеал ликвидиране на националните държави,  които са главна пречка за свободното движение на капитали, поради наличие на  локални закони и други специфични ограничения. Последното е валидно и за Съединените щати като национална държава, особено имайки предвид последните събития. Една първа лясточвичка, например, може да бъде опита да се ликвидира  полицията като се мине през стадия на нейното сериозно реформиране, нещо което се дискутира в момента. Едно естествено следствие е установяване на познатите на всеки закони на Дивия Запад. Разбира се, с частна полиция за охрана на Глобалните и на тези, които директно ги обслужват. Паралелно върви най-естествено

моралното разпадане на нацията чрез културна война,

която в момента направо бушува в САЩ и Европа. За нея по-долу.

Жак Атали, идеологът на корпоратокрацията, в книгата „Кратка история на бъдещето“ (2006 г.) предвижда: разпадане на империята на САЩ (около 2035), създаване на полицентричен свят от 9 доминиращи страни (САЩ, Бразилия, Мексико, Китай, Индия, Русия, Европейският съюз, Египет и Нигерия); започване на процеса "номадизация", предизвикан от технологични фактори, демографски фактори и от създаването на мегаполиси. Главният въпрос е кой ще бъде приет в управляващата класа на Хиперномадите, в бъдещата Хиперимперия с неините укрепени и луксозни полиси, където е "чисто и светло". Тези извън тях явно ще бъдат предоставени на милостите на Майката природа, а евентуалната борба с неканени пришълци, ще бъде както срещу природни сили.

В унисон с горната тенденция е мнението на изтъкнатия икономист-математик Михаил Хазин (виж Уикипедия) за сегашната криза в САЩ и за потенциала на международния финансов капитал, главен играч в тази криза. Според него главният фактор за кризата е икономически и той е оперативен още от началото на 1990-те години, когато става ясно, че разбалансирането на американската неолиберална икономика е било от мащабите на това през 1929, годината на Голямата депресия. Т.е. сегашната криза се очаква да бъде по-разрушителна още повече, че напоследък международният финансов капитал започна да регистрира сериозни загуби: загуби в Китай, загуби в Русия, загуби в САЩ. Главните причинители на икономическия дисбаланс в никакъв случай не желаят да се предават и да отговарят за неминуемите катастрофални последствия пред американското общество. Главната им цел е да няма легитимен съдебен процес срещу тях, а не властта да бъде взета от Демократическата партия, контролирана от тях, по-простата причина е, че криза ще има при всички положения като резултат от политиката им през последните няколко десетилетия. Очаква се, при победа, Тръмп да обвини банкерите за кризата и даже само един аудит на Федералния резерв би дал много неприятни резултати с голям брой подсъдими, да не говорим за серия съдебни процеси, които ще изкарат на бял свят купове инкриминираща информация (действията на Джо Байдън в Украйна, например, се считат само за видимата част на айсберга).

Една от целите на тази световна финансовата олигархия е

да се организират безредици, за да се направят изборите за президент на САЩ нелегитимни

(стандартен и технологично разработен подход при цветните революции, особено ако горе-долу половината от електората е за/против). Едно възможно извинение за кризата бе вирусната пандемия, но се оказа, че няма да проработи. Сериозните безредици имат по-добър шанс и техният организиран характер е очвиден за всеки. Участват даже активисти от протеста "Окупирай Уолстрийт" през 2011 г., който започна и се прекрати като с диригентска палка по много подобен сценарий, включително с искания за "ликвидиране на расовата дискриминация", окупиране на квартали и провъзгласяване на "автономни зони".

Идеята накратко е следната: Тръмп да бъде абсолютно убеден, че лодката ще се разклаща  най-сериозно, включително до ликвидирането на САЩ, и тъй като за него САЩ не е празно понятие, а е от принципиална важност, той ще започне преговори. В резултат от пазарлъците Тръмп ще поеме, както властта, така и отговорността за кризата. Банкерите ще получат, което си е техно и най-главното - няма да носят съдебна отговорност за всички мушии през предходните години. Резюме на сценария: виновник за кризата ще са или безредиците или Тръмп; Банкерите са в бяло.

Има и друг фактор, т.нар. форс-мажорен фактор, който може да се задейства и да облекчи последиците от кризата за САЩ. Поправка 14 в Конституцията на САЩ гласи, че ако кредитор се занимава с подривна дейност против САЩ или е причастен в разпространението на  робовладетелство, то  САЩ може да обяви дълга си към него за недействителен. Остава да се разработи  юридически връзката на "робовладетелство"  с "расова дискриминация", като антирасистките демонстрации и безредици, започнали в държавите кредитори,  могат да се считат за доказателство, че там съществува дискриминация. Сред тези страни са Европейският съюз, Китай (Хонг Конг), Британската общност, Япония и Швейцария, които  държат 21% от държавния дълг на САЩ при 28% общ външен трилионен американски  дълг.

 

Да не говорим за по-дребни трикове демонстрирани, например, от по-малкия и абсолютно верен брат: Висшият Британски съд решава, че признава Хуан Гуайдо за легитимен президент на Венецуела, а не официалния такъв, Николас Мадуро, което дава право на Великобритания да не освобождава 2 милиарда долара златни запаси на Венецуела оставени там за съхранение.

Пандемията показа на практика и абсолютната нестабилност на "най-ефективната глобална финансово-икономическа система", която практически за нула време се оказа блокирана, особено по транспортна линия. Последното е катастрофално в социален аспект при липса на автономно собствено производство поне в най-важни отрасли, например, лекарства и медицинско оборудване.

Оказа се още, че една държава не може да се управлява що годе нормално като бизнес проект, за който на първо място стои печалбата. Пандемията с коронавируса показа, че както за  държавата, така и за най-малкия бизнес, най-важен фактор са хората, а не печалбата - масово заболяване или масова карантина праща по дяволите печалбата и принципа на печалбата като единствено най-главен. Той може да е най-главен ако няма проблем с работната сила, с човека. Оттук следва, че добър бизнесмен трябва да се съобразява с хората, не само тези, които движат бизнеса му, но и тези, които са негови клиенти, защото

ако няма работници няма печалба и ако няма клиенти пак няма печалба.

Оттук следва, че добрите бизнесмени са заинтересувани да живеят в социална държава, като минимум, а по принцип са заинтересувани, при международна търговия, всички държави да имат социален характер, който единствено осигурява здравословен живот, както на работници, така и на клиенти и, следователно,  "нормални" (стабилни) бизнес проекти.

Социалната държава не е обаче на глобализационна почит поради сериозни допълнителни разходи. При нормална досегашна практика притокът на физиологично здрави работници, ако няма, например, епидемии, се поддържа  като се осигурява  "оптимална" концентрация на безработни по всяко време. Клиенти с доходи не са проблем, особено ако има външни пазари.  Пандемични ефекти са изключени от тази рецепта, както се оказа на практика.

Ситуацията става особено критична ако се гони не печалба, а максимална печалба. Типичен пример са бизнеси с глобален характер, които имат производствени единици в други страни с евтина работна ръка. За максимализиране на печалбата може да се окаже, че е изгодно, например, едно лекарство да се пакетира в САЩ, да се синтезира в Индия, да се налива в шишенце произвеждано в Китай и да му се лепи етикет напечатан в Мексико. Всичко е окей ако транспортът работи нормално, т.е. ако няма пандемия. В този случай страда не само конкретният бизнес, който продава лекарството - страдат болни, например, засегнати от пандемията, т.е., имаме социално-политически проблем, а в някои случаи и проблеми с националната сигурност. Националната сигурност, освен оръжия,  изисква и здрави военни и военизирани и един минимум от здрави административни служители. Т.е. имаме някакви ограничения за максимално възможната печалба. Тя е възможна само ако планировката на тази максимална печалба работи като швейцарски часовник т.е. не се допускат никакви флуктуации от какъвто и да е род по целия свят, което на практика изисква  собственика на бизнеса да има защитата на държава със световно влияние. Което е и днешната планировка за функционирането на целия свят като бизнес проект на финансовите хегемони и само на тях. Такъв един модел има фактически "едномерен" характер (само един параметър - печалбата) и катострофира неспасяемо ако се блокира дори само транспорта, както беше демонстрирано в последните месеци. Такава една картонена постройка изисква за стабилност абсолютно "безветрие", за което се хвърят всички сили: финансово-икономически (санкции), информационно-политически (цветни революции, санкции против медии и журналисти)  и класически военни (военни бази, заплахи, интервенции, преврати). Урагани от типа на сегашната пандемия не са в сметката, поради пренебрежима вероятност и невъзможност за прогнозиране. В икономиката такива неочаквани "урагани" са известни под името "Черен лебед", по книгата на Насим Талеб (2007), който лебед в момента плува необезпокояван в световните финансово-икономически води.

 

II. САЩ  - глобален световен лидер

 

Съвсем наскоро държавният секретар Майк Помпео обяви САЩ за най-великата нация в историята на цивилизацията, която без съмнение ще покаже своето морално превъзходство, например, как  е правилно да се действа по време на протести от рода на тези, които бушуват в момента в Щатите.  Освен това страната е команден център на световно властващи финансово-икономически структури, роден дом на най-големия брой милиардери в света и притежава най-мощния военен потенциал в историята на цивилизацията. Плюс разработени механизми за запазване и стабилност на този статут.

Известно е още, че основен елемент на самосъзнанието на американците е чувството,  че те са най-прогресивната и най-успешната нация. Оттук автоматично следва, че само някой друг трябва да е виновен ако САЩ имат някакви проблеми, външни или вътрешни без значение, установка, която  постоянно се подтвърждава като оперативна и от политици, и от вездесъщите медии.

Главен подход за запазване на американското лидерство е да се инхибира развитието на останалите (политически натиск, санкции, военни заплахи). Това е временна мярка, обаче, и дългосрочно създава противници, които могат да се организират за съпротива и обща защита. Стратегията на Китай, за сравнение, е издигане до ниво световен фактор с неконфликтна политика. Русия е друг пример: как един послушен ученик, доведен до стагнация през 1990-те години от експерти на лидера на всички нива, ученик оставен без внимание поради ангажименти в Близкия Изток, се превърна най-неочаквано във военно-полически проблем за САЩ на световната сцена.

САЩ контролират, както информационната,  така и  финансовата световни системи, но географски влиянието им изглежа е максимално възможното, - когото са можали са  поставили под контрол, но за повече територии нямат капацитет от чисто класическа военна гледна точка. Известни са признанията им, че не могат да водят повече от две "малки" войни. Останалите неподконтролни имат възможност за маневриране и организиране за съвместни  нови защитни колаборации, което е само въпрос на време и изгода (пример: Русия-Китай). Доверието по отношение на САЩ ерозира по примера на пострадалите: знае се от всеки, че

интересите на САЩ са на първо място, останалото после

- стратегия, която не се мени по принцип, а и контрапримери не са известни. Ясно е, следователно, че новите стратегически противници на САЩ не могат да имат принципиални задръжки в този аспект. Могат да имат само вътрешни такива, които се организират от съответната интелектуална „пета колона“, чиято главна задача е осигуряване на управляващ национален елит без суверенно съзнание. В доклад на РАНД корпорейшън от 2019 г., по отношение на страни с непредсказуемо поведение, се препоръчва политика на либерализъм и формиране на либерален порядък, защото  РАНД  счита, че либерализмът е фунционално еквивалентен на подкрепа на американската изключителност.  Типичен пример е Русия с нейната прозападна „пета колона“ оперираща и  понастоящем  практически свободно на почти всички нива.

 

III.  Борба за запазване на световно лидерство

 

В най-последните доклади на споменатата „РАНД корпорейшън“, се твърди, че има криза с националната идея за глобално лидерство на САЩ със следните главни противници за близкото бъдеще (до 2030 г.):  Китай (нов икономически съперник), Русия (военно-политическо-стратегически противник), Иран и Северна Корея. Иран е главен регионален противник на Израел и немаловажен фактор за комплициране на плановете на САЩ за Близкия Изток. Северна Корея е много близо до Южна Корея и Япония и застрашава директно важни бази на глобалния  лидер. Доколко е влиятелна „РАНД корпорейшън“ можете да се запознаете на официалната страница на корпорацията в Интернет като обърнете внимание кои са нейните елитни експерти.

Група републиканци в американския конгрес предлага стратегия за националната сигурност, която предвижда ескалация на санкциите срещу Китай и Русия (като спонсор на тероризъм), засилване на борбата срещу тероризма в Близкия Изток, и информационна война в стила на Студената война. Целта на този документ от 120 страници е запазване на позицията на САЩ като глобален лидер.

Не трябва да се забравя и проблема за т.нар. "наши суровини" (Чомски). На Берлинската конференция през 1884-1885, известна още като "Конго конференция", се взема решение, че

страни, които не могат да разработват собствените си природни ресурси, трябва да се отворят за света.

 

Следва