ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, КОЯТО ТРОГВА

О.з. полк. Георги Й. ГЕОРГИЕВ
Печат

От първия брой на в. „Зора“ до ден днешен съм прочитал всичко, което е помествано в него. Защото последователността му в отстояване на каузата – национална и социална, е трогателна.


Прочитаме думите на великия революционер от „Житие Г. С. Раковскаго, написано от него самаго“, поместени под главата на вестник „Нова Зора“ и когато се запознаем с всички публикации се уверяваме, че те са в духа на най-съкровените му думи: „Друга обаче цел благородна – освобождение общонародно!“.

Изминалите години чертаят магистралния път на в. „Нова Зора“ в още един вектор – социалните тежнения на Г. С. Раковски, които откриваме в писмо до бесарабския българин Иван С. Иванов. Тогава Раковски е богат млад мъж. След излизането му от Цариградския затвор, където страда заедно с баща си, наклеветеният чорбаджия от Котел, умният младеж заработва като авторитетен адвокат и прекупвач на данъци. През 1849 г. откупува Узунджовския панаир. Въпреки личния си възход той изповядва в писмото си до Иван С. Иванов съкровения си социален идеал: „Но колкото и да се обогатявах... нямах никакво удоволствие, понеже опознавах вся сострадания нашего бедного народа и гледах, че от дън попада в по-големи угнетения. Това беше в мое сърце станало язва неизцелима“.

Ето тази „язва неизцелима“ в. „Нова Зора“ никога не забравя, не заобикаля. В душата ми звучат с нова сила заветните думи на Раковски: „Твое спасение от тебе зависи“.  Затова съм редовен читател на това най-дълбоко, социално ангажирано национално издание, което се списва професионално и вълнуващо, с Ботевска и Вазовска страст.

гр. София