ЕДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ГОДИШНИНА

Евгений ГИНДЕВ
Печат

Днес се изпълват 30 календарни  години от излизането на първия брой на в. „Нова зора” 14 май 1990 г. От тогава имам честта да съм между неговите автори и мога уверено да твърдя, че «Зора» и по-късно «Нова Зора»  може да се смятат за забележително събитие в новото вестникарско дело в България. В скучното море на българските газети „Нова зора” играе ролята не само като форум за споделяне на мнения и становища, но и като своеобразен политически организатор на мислещата част от „дълбочинния народ” и неговата интелегенция. В очевидния смислов хаос на днешното време, в. „Нова зора” се оказа видимия репер за посоката по която можем да намерим себе си и бъдещето на нашите деца и внуци. Именно на базата на идеите на в. „Нова зора” се появи и партия „Нова зора” като все още неугасена светлинка на надеждата по пътя към Храма.

Може би мнозинството от българския народ е вече прекодирано. Точно за него е реч когато го определят като  “дебили”. Но най-виднния български политик отиде и по-далече нарече прекодираните „простаци” (от думата „прости”). Това особено личи от последния обществен договор „подписван” между дебилите и властта : „Ти на мен ми дай евтина кола и възможност всяка година да почивам в Гърция, а аз няма да те притеснявам с обвинения за корупция и беззаконие”.

Ето в какво време живеем – време на безумия ! „Живеем в свят, в който погребението е по-важно от покойника, сватбата – от любовта, външността – от ума .  Живеем в културата на опаковките, които презират съдържанието”. –това са думи на уругвайский журналист,писател, политик – Эдуардо Галеано.

Практическата сила на в. „Нова зора” както и партия „Нова зора” е във възможността да достигат до обществени слоеве и съсловни организации, които са недосегаеми за повечето средства за масова информация.

Ето, ние сме пред европейски избори. Изборите са илюзия на тези,  които имат власт за тези, които нямат власт. Но те не са панация. А, Вие не знаете с какви нагласи отиват в европейския парламент тези които избирате. Този парламент не е българския парламент. Този парламент се грижи за Общото благо на целия ЕС. А какво е то ? – най-много добро за най-голям брой хора ! Т.е. ако дадено решение облагоденствува най-много страни, гласът на България е нищо. Значи, главния въпрос е : какво е ЕС ? И какво е становището на българските депутати ? А това малцина знаят. Но по този въпрос не се говори, той не се обсъжда.

За какъв ЕС отиви в Брюксел „господин Х” ? За Европа на Отечествата или за Европаейски съединени щати? За Европа на националните държави от Атлантика до Урал или за западноевропейска Европа ? За „Европа” срещу Русия или за „Европа” заедно с Русия ? Колко хора знаят, че  самото име на Съюза е лъжливо. И е откраднато. Днешният ЕС има площ от 4 475 757 км.2 докато само европейската част на Русия е 4 300 000 км.2. За какъв Евросъюз говорим тогава?

Има много подобни въпроси, но никой не ги задава. Защото в България не е толкова страшна цензурата на властта, колкото самоцензурата на индивидуалния разум. С тази самоцензура се бори вече 30 години в. „Нова зора” – понякога успешно, понякога не до там!

Ще завърша с един пример, който мисля, че казва всичко.

През късната есен на 1941 г. след една от бомбардировките на Москва  от немската авиация, до оградата на вилата на Сталин в Кунцево пада тежка авиобомба, която не се взривява. Когато идват сапьорите с изненада устянавяват, че бомбата няма взривател, а на неговото място неизвестна ръка е навила и пъхнала къс хартия. И надпис на немски : „КАКВОТО МОЖЕМ, ТОВА ПРАВИМ. РОТ ФРОНТ!”

Ето, ТАКА и в такива условия  работи и в. „Нова зора”. И добре, че го има!

Честит 30-ти Рожден Ден! И успешна юбилейна година!