ПРОТИВОБОРСТВОТО РАЖДА РАЗВИТИЕ

Доц. Пламен ДАМЯНОВ
Печат

Доц. Пламен ДамяновВеликият английски учен Чарлз Дарвин стига до прозрението, че усъвършенстването и развитието на животинските и растителни видове става в борбата им за оцеляване чрез т.нар. естествен подбор. Също така, ако следваме законите на материалистическата диалектика, можем да кажем, че всяко противоборство, всяко противопоставяне поражда усъвършенстване и развитие в определена насока.

Така например, конкуренцията в икономиката води до усъвършенстване и развитие на технологиите, както и до оптимизиране организацията на производството, повишаване на качеството и т.н. При наличие на много фирми, предлагащи еднотипни стоки или услуги, борбата за пазар (независимо, дали в една или различни страни) води до необходимост от по-добро качество или по-ниска цена и така в борбата за оцеляване остават по-добрите – с по-качествени стоки или услуги, а другите отпадат.

Монополът означава липса на конкурентна борба, при което има застой, няма развитие и в крайна сметка се стига до загиване. При частния монопол това поражда безконтролност, разгул и опити (често успешни) за корумпиране на държавните структури. Един от недостатъците на системата преди 1989 г. бе в липсата на конкуренция между държавните икономически структури. Когато при частните корпорации няма конкуренция, т.е. при тяхно монополно положение, се наблюдават още по-негативни за обществото процеси на грабеж, корупция, и липса на иновации. Това е един от резултатите на либералната идеология, която доведе до невероятно социално-класово имуществено разслоение. В тази връзка е безспорен факт, че класовата борба и тази между различните социални прослойки безспорно стимулира развитието и усъвършенстването на обществените отношения, както и тяхната хуманизация. Като най-ярки примери в тази насока бих посочил Революцията във Франция през 1789 г., както и Октомврийската Революция в Русия през 1917 г.

Още от дълбока древност противиборството между народите за земя и ресурси стимулира технологичното развитие, както и организацията на държавното устройство. Когато през определен исторически период няма съперничество и противоборство между държавите, тогава някои от тях се разпадат. Така, поради своята големина и мощ започва загниването на Римската империя, тъй като тя дълго време не е имала реална конкуренция - държавна формация, която да й съперничи по мощ, т.е. тя се е чувствала неуязвима и не е имала стимул за усъвършенстване в технологичен и организационен аспект. По сходни причини се разпадна и СССР. Въпреки, че съществуваше т.нар. студена война, поради липса на реална опасност от унищожение започна технологичен и идеологически застой, загниване и се стигна до мега-предателството - до отказ от желание за борба и запазване на държавата.

Подобна мега-държавна конструкция ще доведе до ликвидация на националните държави в ЕС чрез създаване на наднационално управление. Редица политици-глобалисти и наемниците на Джордж Сорос (Дьорд Шорош) работят активно за реализиране на тази идея. Ако това стане, ще бъде унищожена конкуренцията между националните държави, което ще доведе до монополно управление, загниване на ЕС и в крайна сметка до гибел за народите от този Съюз.

Европа и Светът се е развивал в резултат на противоборствата между националните държави – това е и двигателя за развитието в световен мащаб! В светлината на казаното, на пръв поглед липсата на многопартийност е липса на конкуренция. Но реално, ако в една отделна страна в политически аспект, дори да няма многопартийност, това не изключва наличие на различие във възгледите по въпроси на вътрешната и външна политика, икономика и т.н. Също така, противопоставянето с други държави е реално съперничество и двигател за развитие. Ето защо няма противоречие с казаното относно борбата като двигател за развитието и твърдението, че и при по-авторитарно и централизирано управление, дадена страна може да се развива успешно (стига в икономиката й да няма монополизъм).

Примерът на Китай е показателен - там е осигурен правов ред, сигурност и стабилност, благодарение на централизирана политическа система, при което бе запазена идеологията с нейните основни морални принципи. Същевременно, това осигури възможност за динамично развитие в икономически и технологичен аспект.

 

Доц. Пламен Дамянов

ИИОЗ-БАН