ФАСАДНАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Доц. Пламен ДАМЯНОВ
Печат

Пламен ДамяновВече близо 30 години либералната пропаганда ни внушава безалтернативността и „ценностите” на т. нар. демокрация, която задължително изисква наличието на много партии, независима съдебна власт, закони защитаващи правата повече на престъпниците, а не на жертвите, приоритет на частната пред държавната собственост и т.н.  Изобщо, на преден план са индивидуалните желания и „свободи” пред интересите на нацията и обществото. Като пример за връх на съвършеното общество се дават само западните страни – САЩ и тези от Западна Европа. Като недемократични се анатемосват политическите и икономически системи в страни като Китай и Русия например. Нека видим обаче в своята същност какво представлява „безалтернативната” либерална демокрация.

Истината е, че демокрацията от англо-саксонски тип е фасадна, а опита на страни като Китай и Русия показва, че икономиката може да се децентрализира и съответно да е конкурентна и при по-централизирана и контролирана държавна система на управление, която също може да има механизми за демократично управление и по-добре да отразява желанията на мнозинството, при което може дори да е по-ефективен коректив на властта в интерес на народа в сравнение с т.нар. плуралистични либерални режими с много партии и разни НПО-та, формиращи т.нар. гражданско общество.

Историческият опит показва, че е възможна система по форма централизирана, дори авторитарно-тоталитарна, която обаче по съдържание да е по-демократична от други, т.е. да изразява интересите на трудовите хора и да работи в тяхна полза, а не в полза на шепа „избраници”. Възможно е при такава система на управление да има повече ред (което според мен е висша обществена ценност), както и социална справедливост.

Така например в „демократична” България сега се разиграват демагогски спектакли, като например определяне (разбирай повишаването) цените на тока, водата и т.п., след което то се оспорват в съда, но независимо от неговите решения цените не се намаляват (а уж решенията на съда са задължителни !). Те разбира се са задължителни за обикновения трудов човек, когато монополистите и банките трябва да му съдерат кожата, дори за дребни неплатени сметки или кредити при ненормални лихви. Такъв пример имахме скоро, когато „обществения защитник” или т.нар. омбудсман (каква хубава българска дума!) сезира съда за високата цена на парното, но се оказа, че решенията му не били задължителни за монополистите, чиито прислужник е т.нар.КЕВР. Ето това е чиста проба фасадна демокрация и то плитко скроена !

Факт е, че многото на брой партии не са гаранция за реален плурализъм и демокрация.

 


Чрез финансово контролираните медии непрекъснато ни убеждават в благото на демокрацията, защото имаме т.нар. „свободни и демократични” избори, които обаче са най-обикновена демагогия. На пръв поглед има избор между много партии, различни личност и различни политически платформи. На практика обаче, както наблюдаваме вече близо 30 години, след като дойдат на власт всички правят едно и също. Също така, когато са в опозиция яростно критикуват политиката и законите на управляващите, но самите те, идвайки на власт, не променят критикуваните от тях закони. Ето това е истината за т.нар. плурализъм – различие на думи и единство в реализацията на антинародни закони в интерес само на шепа наши и чужди олигарси. Свидетели сме как в икономическата област няма плурализъм, няма различие, а има единство в защита на плутократите. В крайна сметка на избори се избират малко от много, но все от еднакви, т.е различни личности, но на практика с едни и същи реални политически действия.

Известно е, че качеството на живот освен материален стандарт има и  други аспекти – чистота на околното среда, физическо здраве, сигурност, духовен климат и т.н. Нека разгледаме една от тези страни на качеството на живота – сигурността. При настъпилата след 1989 г. „демокрация” в този аспект нещата съвсем не стоят добре. Всички помним как при т.нар. тоталитарен социализъм, преди промените, нивото на престъпността беше далеч по-ниско от сегашното, т.е хората имаха много по-голяма сигурност за имуществото и живота си. След  1989 г. демократично избраният парламент се постара за изкове закони, които облагодетелстват престъпността, пазейки правата на бандитите далеч по-добре от тези на жертвите на престъпления. За да са по-спокойни извършителите на тежки престъпления, бе отменено и смъртното наказание. Определено смятам, че има по-висша ценност от демокрацията и плурализма - това е редът и справедливостта !

Другите прелести, на които се радваме след демократичните промени и приемането на евроатлантическите ценности са социалната несправедливост и корупцията на всички нива, като подкупите са част от начина на живот – нещо което в такива размери не съществуваше  преди 1989 г. Да не говорим за ненормалното социално разслоение и гигантската разлика между малцината свръхбогати (повечето забогатели чрез грабежи) и масата бедни българи.

Виждаме как след „демократичните промени” банките действат реално като един картел, а частни застрахователни дружества прибират пари чрез задължително, т.е. насилствено, узаконено от държавата застраховане (каквото например има за автомобилите). Налице са естествените монополи, които са в частни ръце и прибират сигурна печалба, без да се потят да инвестират средства и внедряват нови технологии - в енергетиката, водоснабдяването, съобщенията, големи инфраструктурни обекти като летища, пристанища и т.н.

Всичко това не е демокрация, а реален обир на пари от народа в частни джобове и то най-вече чужди, без наличие на конкуренция и то в непроизводствени сектори. За медиите да не говорим, свидетели сме как те (с малки изключения колкото за фон) в единен хор припяват едно и също относно събитията по света и проблемите в страната, заливайки ни най-често с дребни клюки и лични конфликти, загърбвайки истинските проблеми. Това е същността на либералната система, която има демократична фасада и тоталитарна грабителска същност.

 

Доц. Пламен ДАМЯНОВ

ИИОЗ-БАН