ПОИСКАЙ ПРОМЯНАТА

Зора
Печат

• Предизборната платформа на БСП – гаранция за спечелване на изборите от коалиция „БСП за България ”

 

Публикуваме основните положения от Предизборната платформа на БСП, озаглавена „Поискай промяната”, с която коалиция „БСП за България”се бори за спечелване на изборите на 44-то народно събрание на Република България, насрочени за 26 март т. г. Публикацията на платформата има за цел да подпомогне предизборната агитация, извършвана от членовете на ПП „Нова Зора”, като част от коалицията и нейното реализиране след изборите.

 

Днес промяната е задължителна. Тя започна по волята на народите в света, в Европа и в България. Те поискаха справедливост и се обявиха против върхушката – малцината, които притежават 97 % от богатството в света, които преразпределят политическата власт и икономическата мощ и гледат безучастно и бездушно на мнозината, които живеят в затруднения и нищета. БСП сложи началото на тази промяна в България с победата на президентските избори на Румен Радев и Илияна Йотова. Наше задължение е да продължим и доведем промяната докрай. Как да постигнем това?

Икономика на растежа

Икономика

Страната се нуждае от нова политика на стратегическо прогнозиране и програмиране на държавно равнище. За нас е важно да приложим активна държавна политика за подкрепа на българските производители, решителни мерки за създаване на български високотехнологичен икономически модел с висока добавена стойност, нови източници на финансиране на малките и средните предприятия.

Специално законодателство за предприятия с над 50 % държавно участие. Управление на пазарен принцип, пресичане на зависимостта на държавния и общинския сектор от политическите промени.

Нов модел на финансиране на български предприятия. Създаване на фонд „Индустрия” с начален капитал от 500 млн. лв. за дялово финансиране на предприятия, изпълняващи определени критерии; десетгодишна стратегия за създаване и развитие на индустриални мощности на пазарен принцип, създаване на определен брой работни места, наемане на млади специалисти.

Увеличаване капитала на фонд „Иновации” със 150 млн. лв., с акцент подкрепа на млади български инженери и специалисти, които да основават свои фирми и да развиват свои марки.

• Финансиране на малките и средни предприятия чрез капиталовия пазар. Опростяване на изискванията за малките и средни предприятия. Създаване на отделен сегмент за малките и средни предприятия на Българската фондова борса.

Преструктуриране на Националния гаранционен фонд. Държавата запазва мажоритарен пакет във фонда и привлича допълнителен ресурс, давайки възможност на банки, инвестиционни фондове и застрахователи да участват посредством Националния гаранционен фонд (НГФ) във финансирането и подкрепата на отделни проекти на малките и средни предприятия.

• Увеличаване на застрахователния капацитет на Българската агенция за експортно застраховане на 2 млрд. лева, т.е. по-значителна подкрепа за износ на българската продукция от малките и средни предприятия.

• Създаване на Национален финансов холдинг под управлението на Българската банка за развитие. Крайната цел е българските компании да получават на едно място и с минимални бюрократични спънки дялово или кредитно финансиране за своя бизнес, дългови инструменти и застраховане на реализирания износ.

Нулева ставка на данък „Печалба” при годишен оборот от търговска дейност до 150 000 лв. за стартиращи предприятия, създадени от предприемачи до 35 г., които в рамките на 24 месеца да открият минимум пет работни места.

Стимулиране и развитие на „кръговата икономика” (преработка на разделно събирани отпадъци) с цел по-ефективно използване на и спестяване на суровинни ресурси.

Намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса чрез равнопоставеност на електронно получения документ с този на хартиен носител за всички държавни и общински институции.

Енергетика

• Държавна политика за финансово стабилизиране на енергийния сектор.

• Държавна подкрепа за развитие на големите български енергийни инфраструктурни проекти: АЕЦ „Белене”, директна газова връзка с Русия и всички останали проекти с доказана икономическа ефективност и спазване на екологичните норми.

• Държавна политика за създаване на честни и прозрачни търговски отношения между потребителите и топлофикационните дружества чрез заплащане на реалната консумация.

• Подкрепа за новите технологии в енергетиката - използване на електромобили, акумулиране на електроенергия и развитие на интелигентни мрежи.

• Удвояване обхвата на домакинствата, които получават енергийни помощи – от 250 хиляди на 500 хиляди домакинства.

Транспорт

• Ново министерство на транспорта и транспортната инфраструктура с цел създаване на единна политика за балансирано развитие на всички видове инфраструктура и транспорт.

• Спешни действия за оздравяване на БДЖ чрез двегодишна държавна гаранция за изплащане на задълженията към кредиторите. Създаване на смесени предприятия за производство на нов подвижен състав – мотрисни влакове, рециклиране и модернизиране на пътнически и товарни вагони и локомотиви.

• Създаване на условия за изграждане на качествени автомагистрали и въвеждане на ТОЛ система по магистралите и транзитните първокласни пътища по страната.

 

Интензивно изграждане на нови участъци от седемте автомагистрали чрез публично–частно партньорство.

• Използване на инфраструктурата на вътрешните водни и морски пътища като основа за развитието на интермодалността в партньорство с водещи международни логистични компании.

• Отмяна на процедурата по концесия на летище София и развитието му като стратегическа инфраструктура с държавно управление.

Земеделие

• Закон за храните. Насърчаване на българските производители на храни, на земеделците и на животновъдите чрез пакет от специални мерки:

- наименованието „българско” може да бъде поставяно само на продукти, произведени в страната, чиято основна суровина е с произход от България;

- с наименованието „свежи плодове и зеленчуци” могат да се категоризират само плодове и зеленчуци, произведени на територията на България;

- в асортимента на търговските вериги с годишен оборот над 2 млн. лв. задължително да се въведат следните минимални прагове за произведени в България продукти: 51 % плодове и зеленчуци в сезона на производството им и 30 % извън него, 70 % мляко и млечни продукти, 25 % месо и месни продукти (без пилешко), 50 % пилешко месо, 75 % вино и спиртни напитки.

- сумите, събирани от санкции за неизпълнение на закона, се събират в Държавен фонд „Земеделие” и се използват единствено за подпомагане на българските земеделски производители.

• Подпомагане на храни за местна консумация чрез стимулиране на биологичното земеделие, „късите вериги на доставка” (т.е. отпадане на многото прекупвачи) и чрез програми, насърчаващи купуването на продукти, произведени в България.

• Контрол на „тавана” на субсидиите по линия на директните плащания за големите стопанства чрез налагане на система за установяване на допустими разходи и наети лица.

• Приоритетно финансиране на животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството на база реално произведена продукция (обвързана подкрепа). Приемане на програма за достъпно поливно земеделие. Подкрепа на производителите на тютюн, етеричномаслени и лечебни култури, които са традиционни за България.

• Подпомагане на кооперирането на малките и средните земеделски стопани – производители и преработватели.

Местна власт и регионална политика.

• Балансирана политика за развитието на всички региони в страната, за преодоляване на дълбоките регионални различия и за висока заетост в общините.

• Ускорено приемане на Целенасочената инвестиционна програма за интегрирано развитие на изоставащите райони в България – Северозападна България, Родопи, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони.

• Отстояване и развитие на принципите на децентрализацията и субсидиарността в местното самоуправление.

• Преодоляване на порочната практика държавата да прехвърля дейности на общините, без да осигурява необходимите финанси.

Образование и наука

Ревизия на общообразователната реформа. Публично финансиране само на държавните и общинските училища; актуализиране на програмите от 1-ви до 12-и клас; един учебник по предмет и неограничен брой учебни помагала.

Национална карта „Образование - икономика”, изработена от държава, общини и бизнес, за планиране на кадрите, подготвяни от професионалното и висшето образование. Бизнесът да участва със свои прогнози за нуждите на пазара на труда с хоризонт 5-10 години.

Нов закон за професионалното образование – качествено обучение в реални условия, в производство, стаж и работа.

Нов закон за развитие на академичния състав на РБ.

• Развитие на развойни центрове и центрове за трансфер към БАН и университетите.

• Целева подкрепа по цялата „верига на иновациите”: от изследванията през създаването на прототипи и демонстрационни модели до предлагането на пазара.

• Програма за осигуряване на оборудване–минимум за модерно обучение съвместно с бизнеса - технологични лаборатории в средното и висшето образование;

• Стартова заплата за млад учен – не по-ниска от две минимални работни заплати, стипендии и програми за докторанти и постдокторанти.

Силно присъствие на българските литература, история, изкуство, музика, постижения на науката и спорта в учебните и образователните програми.

• Пресичане на подмяната на българската история, реабилитиране на фашизма и отричане на постиженията, на социалистическия период в България.

Целеви образователни програми, свързани с националното самосъзнание, с българската история, литература, култура.

 

Следва