О, ЕВРОПЕЙСКИ ВЪЛЦИ!

Зора
Печат

Разхлабени вратовръзки, подпухнали очи, шантаж, ултиматуми и заплахи белязаха нощта на 12 юли, в която се разигра гръцката трагедия със срещата на върха в Брюксел.

Тази среща доведе до драматичното и заробващо споразумение за Гърция, разкрито от гръцкия сайт „Политика”. Публикацията се базира на информация от първа ръка и бе отпечатана и в гръцкия в. „Етнос” (13 юли т.г.), т.е., деня след злополучната и съдбовна за Гърция нощ в Брюксел.

Разкритията превеждаме без съкращения, защото сме уверени, че ще представляват и поука, и интерес за нашите читатели. Намираме, че съдържанието не се нуждае твърде много от коментари, още повече че изложените факти в него сами по себе си красноречиво развенчават „демократичната” илюзия, наречена Европейски съюз, която обаче вече повече от 2 десетилетия трасира и пътя на България все по-навътре през кръговете на ада, обявяван от майкопродавци и отцеругатели за рай. Няма нищо по-вярно от оценката и въздишката на предците ни, когато те прочитат клаузите на Ньойския договор – „О, европейски вълци!”, отнесена към днешния ден.

 

Зад кулисите на нощния трилър, който остави Гърция във властта на еврото

Началото на трилъра бе в неделната вечер след общата вечеря на 18-те лидери от Еврозоната, състояща се от печено пиле, гарнирано с лимон и залято с шербет, когато започнаха разговорите между гръцкия премиер Алексис Ципрас и останалите от групата, изродили се в грозни сцени”, пише добре познатият в Гърция уебсайт „Политика”. И продължава: „Срещата на последния етаж на сградата на Европейския съвет в Брюксел повече от шест часа буксуваше между дълъг списък с искания за реформи на данъчната система, съставен от лидерите и кредиторите, и предложения за ново законодателство, които Гърция трябва да приеме, за да започнат нови преговори за нейното спасение. По-рано, в следобедните часове, председателят на ЕП, социалистът Мартин Шулц, бе посочил какъв е залогът. Всичко!”

Както описва ситуацията „Политика”: „Двадесет и четирима от най-влиятелните хора в света останаха в „капан” на горните етажи на иначе тъмната сграда на Европейския съвет в центъра на Брюксел. Разменяха се заплахи и ултиматуми, идваха и си отиваха в стаите, бродеха като призраци с блуждаещи и замъглени очи и разхлабени връзки, спали и недоспали, с една цел - постигане изгодни условия както за своите страни, така и за бъдещето на Гърция, и вероятно за Европа. Цялата 17-часова мъчителна среща на върха се превърна в своеобразен лов на изгоди, или това, което по-късно Ангела Меркел нарече “разнопосочни интереси”: Европейската комисия срещу Европейския съвет, Франция срещу Германия, Северна Европа срещу Южна Европа. Всеки тях искаше, когато излиза от сградата, да се обяви за победител.

Първи признаци за засечка в преговорите

Ципрас предварително по принцип се е съгласил с половината от исканията, предложени му от кредиторите, разчитайки на компромис при преговорите. Проблемите започват около 22 ч, когато лидерите стигат до разглеждане на исканията, поставени в края на втората страница.

Тук те настояват гърците да приемат тяхното предложение относно набиране на средствата и седалището на Фонда за спасяване на Гърция. Седалището според тях следва да бъде в Люксембург, където Гърция се задължава да прехвърли активи от гръцката държава на стойност 50 млрд. евро. Отговорът на гръцката делегация беше, че предложението идва като че ли от хора „от друга планета”. Възмутени от безумието на това предложение, Ципрас и неговите съветници посочват, че според анализа на МВФ биха могли да бъдат събрани от приватизацията в Гърция най-много сума в размер на 500 млн. евро годишно. Другите лидери отказват обаче да променят позицията си, като се аргументират, че никой не вярва на изчисленията на гърците. Те заявяват, че се доверяват повече на изчислените (от германците) 50 млрд. евро на базата на предишни оценки на гръцката държавна собственост. Като се има предвид икономическата ситуация в Гърция сега обаче, тази сума изглежда висока за много от присъстващите в залата. Някои изразяват подозрение, че това искане на Берлин е чисто политическо. Целта му е да покаже и да спечели германската общественост с факта, че Гърция влага 50 млрд. евро, като след това споразумението да мине по-лесно в Бундестага. Ципрас, разбира се, по никакъв начин не иска да се съгласи с това. След известно време на приливи и отливи двете страни се споразумяват да продължат с преговорите.

Второто препятствие

е нежеланието на гръцкото правителство, което е на власт през последните шест месеца, да изпълнява реформите, приети с меморандума от предишните правителства. Оценяйки затягането на обстановката малко преди полунощ, Доналд Туск обявява почивка. Когато лидерите се връщат, възникват нови усложнения.

 

Ципрас иска повече време, за да приема законите, свързани с реформите. Предишните надежди за бързо решение на гръцкия проблем са избледнели и напредъкът през нощта е твърде бавен. Туск играе ролята на медиатор, канейки първо Меркел, а след това Ципрас и Оланд за обсъждане проблемите в неговия кабинет. Най-накрая натискът върху Ангела Меркел да смекчи позицията, дава резултат. Причината за това вероятно е осъзнаване факта, че провалът на срещата на върха ще има негативен резултат за личната й кариера и катастрофални последици за Европа.

В същото време другите лидери чакат развитието на събитията на горните два етажа. Новакът, министър-председател на Финландия, пуска шеги и казва на колегите си: “Просто да ми кажете, когато онова нещо започне отново.” Марио Драги говори със своя сънародник, италианския премиер Матео Ренци. Финансовите министри са разпръснати в различни стаи, докато германският финансов министър Шойбле се е оттеглил в хотела си за сън. Другите членове на делегации спят по диваните и столовете в сградата на Европейския съвет.

Жан-Клод Юнкер забележимо отсъства от четиристранните заседания. Един от служителите на ЕС обявява, че председателят на комисията Юнкер отсъства, тъй като разработва детайлите на споразумението и на спасителната програма - мост, който щял ад запази жива Гърция до одобряване на новия спасителен пакет!

Последният удар

Малко след 4 ч сутринта се създава впечатление, че повечето проблеми са били решени. С помощта на Франсоа Оланд, Алексис Ципрас е успял да изличи от масата за преговори предложението на Шойбле за петгодишно излизане на Гърция от еврото. Но остава основният трън в дискусиите. Това е създаването на фонда със седалище в Люксембург, на който Гърция следва да отстъпи правата си върху обществената собственост на страната.

Ципрас е твърдо против и настоява фондът да е със седалище в Гърция и да се управлява от гърци. Ципрас заявява директно на Меркел: “Ако кажа да, и приема фонда да е със седалище в Люксембург, най-добре да резервирате самолетен билет и да емигрирам в друга държава. Не мога да се върна в Атина. Гърците биха ме обявили за национален предател. Всеки ще каже, те продадоха Гърция. Аз няма да го направя по никакъв начин”. Когато се вижда изправен пред непреодолима срещу него стена, видимо силно раздразнен, обявява, че напуска залата и заявява, че ще сподели всичко това с официалните лица от своята делегация. „Това беше последният удар за него”, заявява френският дипломат, придружаващ френския президент Франсоа Оланд. “Ние вярвахме, че Ципрас е под невероятен натиск и споразумението ще се провали заради този фонд”, констатира той.

Времето минава, а няма изгледи за сключване на споразумението. Доналд Туск предложил да се направи 5-минутна почивка, и заявил, че “ако няма решение в това време, ще направи изявление, че на срещата на върха преговарящите страни не са успели да постигнат споразумение. Оланд в това време отиде да намери Ципрас и да го убеди да седне отново на масата с Меркел, за да обсъдят проблема”, продължава публикацията.

Какво му е казал Оланд, за да го върне отново на масата на преговорите, можем само да гадаем.

Сега нещо много важно, което сайтът „Политика” не казва, но го заявява коалиционният партньор на Ципрас - военният министър Панос Каменос, след негова среща със самия Ципрас в понеделник. По думите му пред гръцките медии става дума за опит за преврат от страна на Германия, Холандия, Финландия и балтийските страни. “Ципрас е бил заплашван в ранните утринни часове (на понеделник) с крах на банките и пълно изземване влоговете на гръцките граждани. Този шантаж е продължил до сутринта. Пред такива заплахи премиерът не е имал друга възможност освен да отиде на споразумение”, подчерта Каменос. Но да се върнем отново към разкритията на „Политика”.

На последния етаж на сградата тримата се срещат отново, придружени само от Туск. Часът е вече 5 сутринта. Дискусията продължи три часа и накрая се стигна до успешен край. Меркел има продължителен телефонен разговор с Шойбле и решават да излязат от създадената от тях ситуация. Отстъпват пред очертаващата се опасност за крах в Еврозоната. Съгласяват се фондът да е със седалище в Гърция. Половината от събраните пари ще са за изплащане на дълга, а другата половина ще бъдат изразходвани за развитието на гръцката икономика, както настоява Ципрас. Дискусиите продължили точно преди часовникът в Брюксел да удари 7 ч. Ципрас се противопоставя и по въпроса за ролята на МВФ - една от трите институции, според гръцкия премиер, която бе флагман на строги икономии в Гърция при управление на предишните правителства. Той настоявал още от февруари МВФ да не участва в новата програма за подпомагане на Гърция, обаче Германия и някои други страни подминават този въпрос. Новата програма на МВФ за Гърция изтича през март догодина и Гърция по договора ще трябва да върне 16 милиарда, които дължи на фонда. Това е и причината, поради която присъствието на МВФ в новото споразумение не е било необходимо.

В крайна сметка, малко преди 9 ч Ципрас се предава. Съгласява се срещу 86 млрд. евро и набор от реформи за намаляване на фискалните разходи, нещо, което някои от гръцкото правителство приемат като предателство спрямо гръцките избиратели”, завършва “Политика”.

Ние обаче смятаме за по-удачно да завършим с мисълта на Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман, изказана в статия в. “Ню Йорк таймс”: „Това, което научихме през последните две седмици, е, че ако една страна е член на Еврозоната, и се отклони от „правата неолиберална линия”, това означава, че кредиторите могат да разрушат икономиката й”, подчертава той и продължава: “След всичко, което се случи в Брюксел с Гърция, кой би се доверил вече на добрите намерения на Германия, след като принудата към чудовищно предателство е нещото, което би трябвало да защитава европейския проект”.

Мирослав ШОМОВ