ОБРАТНО БРОЕНЕ

Илияна ВЕЛЕВА
Печат

Жега посред зима и със скъп ток - такава е образно казано обстановката от седмица-две насам у нас. Причината за това бурно неспокойство и пот е борчлъкът на държавата (нашата), а пък законодателите трябва да решат не какво и кой, а колко и как. Става дума за почти седем милиарда лева (едно нищо в сравнение с прословутия дълг от края на 1989 г., обявен за фатален и губителен - ха-ха, тогава българските пари бяха в пъти по-скъпи от днешните). Детайлите по справката за дълга показвали, че той се влачи още от времето на правителството на Симеон СКГ, служебния кабинет “Близнашки” и кабинета “Борисов-2”. В началото на годината България закупила последните облигации, които били известни, моля ви се, като “Милен Велчев”. А пък ние, моля ви се, си мислехме, че ще минем само със “смяна на чипа” и с прилагателното “лош матреял”, ама не би. Имало надежда, според елитни финансисти - към началото на 2016-2017 г. (“трай, коньо, за зелена трева”) плащанията по дълга щели да се облекчат.

Ами да, у нас облекчаването е - всъщност, добре се знае какво е това облекчаване в “държава-трътка” според Грег Паласт, който знае много по въпроса... Всъщност за три години хазната ще трябва да обслужи заеми за почти 12 млрд. лева. И какво, според вас, ще направи хазната? Едва ли има нужда да отговаряме. Знаем. Знаем и откъде ще дойдат парите за “запушване на бюджетни дефицити”, които не обикновеният средностатистически българин е пробил, промушил, осъществил или както и да се нарича.

Освен това се чака развитие по въпроса защо министър Горанов, сиреч финансовият министър,  е бил упълномощен за 3 млрд. лв. дълг, а е подписал за 16 млрд. лева. Икономистът Румен Гечев, депутат от БСП в коалицията “БСП лява България”, определя скандала като световен, защото много големи банки щели да установят, че са измамени от правителството. Румен Гечев направо попита в Народното събрание условие ли е било отпускането на кредит за КТБ срещу емитиране на нов дълг от 16 млрд. лв.?” От Комисията по бюджет дойде отговор - “да, това условие е записано в пакета документи, внесени в НС в края на миналата година за ратификация”... Ами защо ние, избирателите, не знаехме? Какво друго ни остава освен да чакаме какво ще стане след някакви си има-няма 30 години, когато ще стане факт документът “Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България”? Да, да, някои ще чакат, други ще ядат зелник, а лудите ще лудуват. Единствено от института “Отворено общество” на онзи добре познат мегамилиардер се чуват успокоителни словца - според тригодишната бюджетна прогноза, в края на 2017 г. нивото на държавния дълг ще бъде малко по-ниско, отколкото в края на 2014 г. - тоест малко повече от 27 % от БВП”. Тръпки да те полазят. Толкова било близко до ума. А ние си късаме нервите за нероден Гаргалчо!

Всъщност, май започва обратното броене - преди има-няма 140 и няколко години се освободихме от турско робство, тогава бяхме около четири милиона души, после набъбнахме докъм девет милиона, и сега, в обозримото бъдеще, пак ще станем толкова, колкото... в началото на това изречение. Допускането, че ще се роди нов Апостол е твърде оптимистично, но все пак съществува, защото историята не пропуска нито един цикъл, за разлика от човека, който може да си пропусне и ...живота. Поне у нас. Затова - не чакаме и не се надяваме на чудеса, байно. Отнюд. Ще трябва да се хванем за косата и да се измъкваме от това блато - тук и сега.