България между два потопа
Неотменно правило на съвременното военно изкуство е преди започването на военни действия, да се „ослепи”, „оглуши” и парализира противникът, като се унищожат неговите пунктове за съобщение и управление. След това се пристъпва към унищожаването на бойните формирования, на личния състав и бойната техника на противостоящата страна. В този смисъл, разполагането на каквато и да е натовска командна структура на българска или друга територия, автоматично я превръща в мишена на страната, с която САЩ и Алиансът са в състояние на остра конфронтация и война. Странно е, че точно сега Министерство на отбраната реши да провери мобилизационната готовност на България, отричайки, че на практика извършва мобилизация. Но, както от доста време е знайно, след визитите на американския държавен секретар Джон Кери и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг тази „проверка” всъщност изглежда логично следствие.
Какво носи американско присъствие по света, разкрива една карикатура в тайландския печат, изобразяваща Барак Обама като Архангел Михаил, увит с американското и израелското знаме. Навсякъде, където е минал Чичо Сам, тече кръв: Ирак, Сърбия, Либия, Сирия. Според автора на рисунката на дневен ред е Тайланд, на чиято врата чука Обама, но тайландският премиер го е сритал. Карикатурата бе препечатана в сайта Ozgun Haberler – ozgunhaber.org, и във всекидневника в. „Миллиет” от 2 февруари т.г. „Независимите” български медии, които още ронят сълзи за карикатуристите от „Шарли”, се направиха на „ни чули, ни видели”.
При наличието на съвременни ракетно ядрени и конвенционални средства за нанасяне на първи удар съвсем не е необходимо някой джентълменски да обявява война. Впрочем, при нахлуването в СССР на 22 юни 1941 г., хитлеристка Германия обяви война, след като войските й бяха проникнали дълбоко в чужда територия - в земите на днешна Украйна и Беларус. Когато вълкът е гладен, той не търси оправдания, за да нападне кошарата. Ето защо „мюждето” (радостната вест), което президентът Росен Плевнелиев донесе в края на миналата година от срещата на върха на НАТО в Питсбърг (Уелс), че у нас щяло да има натовски команден център, би трябвало да ни тревожи, и съвсем не да ни радва. Тогава НАТО реши да създаде сили за бързо реагиране в състав от 5000 души, които да се прехвърлят бързо в конфликтни зони като например Източна Украйна. Коя страна ще участва с войски в тези сили – това трябваше да определят министрите на отбраната на страните от Алианса на срещата си в Брюксел на 5 февруари т. г.
Не е тайна, че изхождайки от (не)боеспособността на Българската армия днес, едва ли едно предложение за участие, направено от министър Николай Ненчев, би се приело насериозно от неговите колеги. По-вероятно е, освен натовския команден център, в България да се разположат част от силите за бързо реагиране на НАТО.
Впрочем, не е сигурно и къде точно ще бъде развърнат натовският команден център, в който, според обясненията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, ще работят 40-50 души. По-важното е, че той ще бъде един от шестте центъра в страните от Източна Европа; другите пет ще бъдат разположени в трите балтийски републики (Литва, Латвия и Естония), Полша и Румъния.
Какво е предназначението на „българския” команден център на НАТО? Той със сигурност няма да командва български „сили за бързо реагиране” или да е част от командната структура на Българската армия. Причината е тривиална – лишени от модерни и боеспособни самолети, хеликоптери, кораби, танкове, бронетранспортьори, ракетни и артилерийски системи, останките от славната някога българска войска не стават нито за бързо, нито за бавно реагиране.
През май тази година БА ще остане само с два летящи “МиГ-29” и Военното министерство отсега моли НАТО да поеме охраната на българското въздушно пространство.
Над България може да дежурят самолети на Гърция, Турция и Румъния, само не и български. А в териториалните ни води в Черно море ще патрулират кораби на САЩ, Франция, Великобритания и евентуално на Турция.
Ерго, ако въпросният натовски център, бил той в София или Варна, ще управлява войски за бързо реагиране, те няма да са български. Но самото им разполагане у нас ще бъде провокация към Русия и може да доведе до превантивен руски удар. Пази, боже!
След като Велизар Шаламанов (назначен от Росен Плевнелиев за служебен военен министър преди няколко месеца) обяви, че Русия води срещу нас „хибридна война”, Кремъл е в правото си да пресече възможността Крим или друга част от руската територия да бъде ударена откъм територията на „братска” България.
Ето как мижитурките и подлеците в София, които мазохистично обикнаха онези, които бомбардираха днешната ни столица през Втората световна, и до голяма степен я разрушиха по време на „германското присъствие”, пак дърпат дявола за опашката! А софийските „евроатлантици”, леви и десни, сякаш се радват, че пак ще си изпросят бомби и ракети.
Натовският команден център може да не бъде изобщо в в София, може изобщо да няма командно предназначение, но със сигурност ще играе ролята на фактор, отвличащ вниманието на Москва. А уж Русия била агресор и нагнетявала напрежение! Как би трябвало тя да се отнася към България, ако от наша територия излетят американски и натовски ракети или сили за бързо реагиране, които трябва да ударят Крим? Раздвижване на „гражданското общество”, убито от икономическа мизерия и притихнало в очакване на най-лошото, е трудно осъществимо, също както и масови антиамерикански и антивоенни протести, но все пак е желателно като проява на отговорност към днешния и към утрешния български ден. Но едва ли Москва разчита на подобна стъпка, в днешната ситуация би било безразсъдство. Пък и защо руското държавно ръководство да жертва собственото си население в името на имагинерни ценности като „братска дружба”, опозорени от новооглашените не “демократи” и “евроатлантици”?!
Неблагодарността и късата памет на българската „политическа класа” са безутешни, и не й пука, че си играе с огъня, забравяйки казаното от Бисмарк: „Знам хиляда начина да изкарам мечката от бърлогата й и нито един да я накарам да се върне обратно там”.
Сам по себе си прословутият натовски команден център в София е безсмислен като структура, ако на територията на България не бъде развърната и военна база. А дали тя наистина ще е елемент от инфраструктурата за обслужване на силите за бързо реагиране, или ще приютява други сили, включително ракетно-ядрени – тепърва ще научим. Но както пише в един руски сайт - „За базите ще отговарят!”.
Меко казано е неморално, България, мъждукаща в нищета и мизерия от един потоп до друг, да бъде въвлича във война с единствената страна, проляла кръв за нейното Освобождение. Но кой казва, че в сферата на политиката българският управляващ „елит” се ръководи от морал и национални интереси? Европеецът Стефан Цвайг е написал нещо, което сякаш директно е предназначено за нашите днешни политици: „...и политиката има толкова общо с етиката, колкото астрономията и геометрията”.
След като нашите политически джамбази настаняват на българска територия не само натовски команден център, а и военна база, ще започнат и да ни успокояват, че било „символично”... Тя и войната, която правителството на Богдан Филов обяви на Америка и Англия бе „символична”, но бомбите над София и други български градове си бяха съвсем реални.
Жертвите също.
И дори няма никакъв смисъл от “втория акъл”, понеже винаги идва късно...