МЪЧЕНИК ПРЕД ОЛТАРА НА СВОБОДАТА

Чавдар ДОБРЕВ
Печат

Централният, градският и областният съвет на БАС; ГС на БСП - София, фондация “Вапцарова вяра” и Асоциацията на възпитаниците на Морското училище “Никола Йонков Вапцаров”

организират на 23 юли 2012 г. , от 10.00 часа, поклонение в Гарнизонно стрелбище, където ще бъде отбелязана 70-годишнината от разстрела на Никола Йонков Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов.

От 18.00 часа, в Централния военен клуб, ще се проведе тържествено възпоминателно събрание, на което ще говорят акад. Андрей Пантев, адмирал Кавалджиев и внукът на Вапцаров - Никола Вапцаров, както и други общественици и културни дейци.

На 23 юли 2012 г. се навършват 70 години от разстрела в гарнизонното стрелбище в София на Никола Йонков Вапцаров, особена трагика излъчват последните часове от живота на осъдените, гранична зона, в която малко очи, души и мисли могат да надникнат.

 

“На 23 юли 1942 г. бе произнесена присъдата от Военно-полевия съд по н. д. 585/42 г. на Софийския военно-полеви съд, по което подсъдими бяха 61 комунистически функционери, от които 6 задочни.

Към 11,45 ч. съдът прочете присъдата, съгласно която 12 души се осъждат на смърт, от тях 6 задочно. Присъдата влиза в сила веднага. Към 16 часа се съобщи, че присъдата ще се изпълни в 19 часа в стрелбището на Софийския гарнизон – при арсенала. Към 19,30 часа пристигна арестантската кола с осъдените. Очакват прокурора, адютанта на военния комендант, свещеника и други официални лица. Към 19,50 ч. дойде комендантският адютант със свещеника и съобщи, че е разрешено осъденият Антон Попов преди екзекуцията да се венчае с Росица Манолова, дъщеря на бившия министър Христо Манолов (по сведения) бременна от него. След малко пристигна и автомобилът с младоженката, придружена от сестрата на Антон Попов, брата на Петър Богданов, жената на Никола Вапцаров, жената на Петър Богданов. По искане на Антон Попов от осъдените дойдоха да присъствуват на венчалния обред Никола Вапцаров, Атанас Романов и Петър Богданов. След свършване на венчалния обред младоженката и другите жени се качиха на автомобила и в момента на тръгването на автомобила сестрата на Антон Попов се обърна и махна с ръка и извика високо “Довиждане, братко! Ти умираш за свободата и аз ще умра за нея!” И автомобилът отмина.

След това 6-те осъдени бяха въведени в средния тунел на стрелбището, в което имаше поставена маса и бяха наредени осъдените на една редица. При масата дойде военният прокурор, който прочете присъдата, съгласно която 6-те осъдени трябва да бъдат екзекутирани. След прочитане присъдата свещеникът ги покани да се изповядат, но всички отказаха.

Прокурорът пристъпи към осъдените и ги запита има ли да кажат нещо. Антон Попов каза: “Цял живот съм се борил за свободата на този народ...” Прокурорът го прекъсна и му каза, че такива декларации сега са неуместни. След това подсъдимите започнаха да си дават личните вещи, за да бъдат предадени на техните близки и домашни. След това Антон Попов извика високо: “Аз искам да кажа, господин прокуроре, че всичко това е съдебна грешка. Ще дойде денят на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: “Аз обвинявам!” И този Емил Зола ще бъде народът!”

(Из Рапорт на полицейски агент)

“Никола Вапцаров е единственият българин, носител на Почетната награда на мира, отсъдена му посмъртно от Световния съвет на мира през 1952 г. В журито участват Пабло Пикасо, Артур Лундквист, Жоржи Амаду. Тържественото връчване на голямата награда е година по-късно, през 1953. Присъстват творци като Николас Гилен, оставил ни прекрасно слово, произнесено на световно значимото събитие, в което сравнява Вапцаров с гигантски дъб...”

(Катя Зографова, директор на къща-музей

“Никола Вапцаров”, София)

 

Може би е необичайно, но второто издание на моя труд за Никола Вапцаров се появява с ново заглавие „Истината за Вапцаров. Книга за поета” /.../ в център се превръща търсенето на истината за Вапцаров, за неговото поетично дело и живот, което е лайтмотив на усилията ми като изследовател, тълкувател и ценител. И това е така, понеже великият ни поет през последните две десетилетия беше подложен на сложни манипулативни операции, които целяха да изтръгнат жилото на борбата от творчеството и битието му, да го „префасонират” съгласно естетиката на либералните критици – идеологически противници на смисъла, който обагря крилете на художнически размах и вдъхновение, разкрили веруюто на един български мъченик пред олтара на свободата.

Сигурен съм, че и в бъдеще ще продължат опитите за фалшифициране на образа на Вапцаров, както съм убеден: истината за Вапцаров ще намира свои защитници сред младите поколения на отечеството ни.

...монографията „Истината за Вапцаров. Книга за поета” поставя едно начало на необходим литературен диспут, в който Давид от 21 в. би могъл да се наложи над цивилизования насилник Голиат. За мен е съществено, че полемизирайки с тезиси, които деформират индивидуалната природа и творчеството на поета, аз доказвам ролята на съпротивата, на съпротивителното начало като израз на вътрешна човешка характеристика, на борба за реализиране на социални и антифашистки идеи, на нова естетика. /.../ за първи път в българската поезия след Ботев ни озарява така безпрекословно примерът на пословичната самопожертвователност в името на едно общонародно дело и кауза. Само че явяването на Вапцаров върху битийната сцена е със знак на духовно милосърдие и всечовешка обич, типични за Сина Богочовешки. /.../ Още тогава, през 30-те години чрез Вапцаров се формира обликът на протестиращата личност, моделът на човека от съпротивата – антифашизмът също е проекция на активното несъгласяване и противопоставяне на обществените устройства, които атакуват (унищожават) човешкото в човека. И понеже ядро на тази лирика е политиката, разбирана като работа за възстановяване на човечността и солидарността, както Достоевски казва относно Пушкин – на „всеобхватната човечност”, Вапцаров се заема да разшири неимоверно целите на тази политика до човекостроителство, да втъче в нейните безкрайно разширени граници различните и многообразни теми, сюжети, образи, мотиви и конфликти на противоречивото съвременно развитие.

В този смисъл за гражданска поезия при Вапцаров можем да говорим в един много променен аспект, тъй като тук политическата лексика и синтаксис се разтварят в дълбоките интимни недра на автора, заблестяват като кристали, отразили багрите на всеобхватния свят. /.../

(Фрагмент от уводните думи към последния – 8-ми том, на поредицата “Избрано”, в който проф. Чавдар Добрев е обхванал най-важните аспекти и проблеми на изследванията върху Вапцаров. “Истинският Вапцаров” – така е озаглавен и самият том, който неотдавна бе отпечатан в издателство “Захари Стоянов”)