НОМЕНКЛАТУРИ НА АГРЕСИЯТА

Боян ЧУКОВ
Печат

В предишната част засегнах въпроса за битката между двете банкови групи - на Ротшилд и Рокфелер. За съжаление в България всичко, което противоречи на глобалната пропаганда в полза на Pax Americana, се обявява за конспиративна теория и се окарикатурява в повечето национални медии. Както съм писал и преди, в света има множество глобални проекти. Те са базирани на чисто цивилизационна основа. Причината е много проста. Именно спецификата (цивилизационният код) на съответната цивилизация се превръща в норматив, който се определя от историческата и културната траектория на различните народи и който определя начина на живот и бит на дадените народи.

По-ясно казано, не може да се копира западната демокрация в чужди цивилизации. Направените опити са плачевни. Тези, които не вярват, нека погледнат ситуацията в Ирак, Афганистан или Либия. Ако бъдем откровени, във въпросните страни загина повече цивилно население, отколкото във времената на съответните „кървави диктатори”. Поне цифрите в това отношение са без коментар.

Глобалните проекти, както и хората, се раждат, стареят и умират. Средната възраст на един цивилизационен цикъл на даден проект са 12 поколения, или 336 години. Може да се направи паралел с човешкия живот. На пет години даден индивид не може да завърши университет, а на 70 години трудно се справя с ролята на плейбой. Водна чаша с водка за възрастен индивид може да се окаже временна радост, а за младенеца... смърт. Какви са условията за възникване на глобален проект? Дадена нация може да достигне до състояние на глобален проект или цивилизация само при следните условия:

• наличие на проектообразуващ народ

• наличие на проектообразуваща територия, в това число и митологизирана, както при евреите в течение на цялата им история

• наличие на проектообразуваща идея

• наличие на проектообразуващ елит

За пример в това отношение може да послужи античният проект „Древен Рим”:

• проектообразуващ народ – римляните;

• проектообразуваща територия – Лациум;

• проектообразуваща идея - идеологията на Pax Romana (Римския свят), материализирана практически през цялото историческо време на развитие на древноримската държава

• проектообразуващ елит - вярна на патриотичните идеи на Древния Рим върхушка, обединяваща висшата законодателна (сенат), изпълнителна (консули) и съдебна (трибуни) власт, които са в ръцете на най-уважаваните родове на патриции (например Юлий) или плейбои (например братята Гракхи).

Днес в гигантската битка в света вземат участие следните глобални проекти, т.е. състезават се следните „играчи”:

1. Вечното царство Израилево

2. Папската империя на Рим

3. Имамо-шиитският проект (Иран)

4. WASP - белите англосаксонски протестанти

5. Средната империя (Китай)

6. Халифато-сунитският проект (Саудитска Арабия)

7. Обединена Европа

8. Самурайската империя (Япония)

9. Руският проект

Подреждането не е случайно. То е основано на следните параметри:

- възраст на проекта

- пребиваването му в един или друг стадий на развитие

- наличие на проектообразуващи признаци.

Руският проект е най-младият. Шумна заявка за него бе дадена миналата година, когато Владимир Путин обяви идеята за изграждане на Евразийски съюз. На глобалната „шахматна дъска” през 2011-а се появи нов играч. Млад, който във времето само ще набира сили и скорост. Естествено, „старите” се опитват да го задушат.

Да се спрем на прословутото съкращение БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Тези, които питат с глуповата усмивка за „международното положение”, изпадат в телешки възторг от изброяването на цитираните по-горе страни. В действителност става въпрос за класическо „мюре”. Това е абсолютна измама за наивници. БРИКС никога не може да бъде хомогенна група с ясно изразена обща геополитическа стратегия. Две от страните са част от Британската общност. Накратко, става въпрос за цивилизационен миш-маш от страни, който не може да се отъждестви еднозначно с един от изброените по-горе глобални проекти. Предполагам, че интелигентните читатели се досещат в кой от деветте глобални проекта е мястото на България. Вероятно почти не са останали наивници, които смятат, че ние, българите, принадлежим към „световната цивилизация” (защото такава няма). Или си в състава на народите от твоята цивилизационна група и вземаш участие в изграждането на един от деветте глобални проекта, или демографски се топиш като ланския сняг, бориш се срещу своите братя по цивилизационен код и чакаш да получиш европейските фондове, които като хоризонта се отдалечават, колкото повече се „приближаваш” до тях. Различните политически и идеологически клишета като смокинов лист само прикриват пропагандните „срамотии” на обилно платените „експерти” на Сорос в нашето Отечество.

Да се върнем към темата с двете банкови групи Ротшилд и Рокфелер. Нашите медии не дадоха никаква гласност на едно доста интересно събитие, което се случи на 30 май 2012 г. В този ден компанията „Ротшилд инвестмънт тръст капитал партнърс”, собственост на фамилията Ротшилд, получи голям пакет от акции на компанията „Рокфелер файненшъл сървисис”, която управлява семейния бизнес на фамилията Рокфелер и на някои от най-богатите семейства в САЩ. Наивното обяснение в повечето глобални медии бе, че двете банкови групи се обединяват, за да борят с общи усилия глобалната криза. Естествено, в случая имаме размяна на местата между причината и следствието. Самата световна криза е в резултат на дейността на фамилиите на Ротшилд и Рокфелер. Практически става въпрос за временно „отстъпление” на една от страните. Рокфелер дава в цитираната по-горе сделка известно предимство на Ротшилд.

Голямото противоречие между двете банкови групи датира от времената на Първата световна война и на Втората световна война. И в двата случая кървавият хаос е бил организиран от групата на Рокфелер, но и в двата случая именно тя е била големият печеливш. През Първата световна война САЩ се намесват, когато става ясно, че Франция и Англия няма да се справят с Германия. А Русия, поради Февруарската революция, отпада от играта. Тогава компанията на Рокфелер „Ойл оф Ню Джърси” получава достъп до принадлежащите на Ротшилд нефтени богатства в Близкия и Средния изток.

През 1927 година „Стандарт ойл” завладява 25 % от акциите на ИПЦ („Иракска нефтена компания”), създадена още през 1912 година под името ТПЦ („Турска нефтена компания”). Тогава 50 % от акциите стават собственост на правителството на Османската империя, по 25 % получават „Шел” (Ротшилд) и съответно „Дойче банк”. Англичаните, като хора, които „планират” бъдещето и съответно го знаят, след провала на Германия и Османската империя са очаквали да приберат всичко до шушка, на 100 %. Антантата обаче не успява да се справи самостоятелно с германците и търси помощ от САЩ. Съответно пристига експедиционният корпус на генерал Пършинг, който решава изхода от войната на Западния фронт. Тук обаче трябва да си го кажем ясно! Германците в периода 1914-1916 г. са силно финансово зависими от Рокфелер. Последният дава големи кредити не само на Кайзера, но и на неговите османски съюзници. Влизането на САЩ във войната става след потапянето на пътническия кораб „Лузитания” от германска подводница. Случката напомня поразително на японската атака през 1941 г. срещу военноморската база на САЩ в Пърл Харбър. Тогава, след среща с президента Ф.Д. Рузвелт, американският министър на войната Стимсън записва в своя дневник: „Ние засегнахме деликатен въпрос на дипломатическите действия, насочени към това, че Япония да извърши първата грешна крачка - крачка към неприкрита агресия”.

Тук няма как да не направим паралел със сваления от сирийската ПВО преди няколко дни турски боен самолет „Ф-4”. Въпросната стара бойна машина е била пълна с модерна електроника, която се е опитвала да локализира наземните радарни станции на сирийската армия, разположени по бреговата ивица. Втори самолет е насочвал полета на разузнавателния „Ф-4”, който е правел „осморки” в чувствителната зона. Според сирийски информационни източници турският самолет е свален с голям калибър картечница, а не с ракета. Накратко, това обяснява защо останките от бойната машина са намерени на сирийска територия. Иначе, ако слушате нашите медии, то турският „Ф-4” не е навлизал в сирийското въздушно пространство, а просто си е... летял като волна птичка. В случая, в информационно-психологическата война срещу Дамаск, е нужно „драстично нарушаване на международното право” и необходимата „крачка към неприкрита агресия” от страна на Башар Асад.

следва