ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА СЪПРОТИВА

Матей ШОПКИН 2012 - Брой 12 (2012)
Печат

Повод да напиша тези редове е стихотворението “Принос към европейската история” от Ивайло Балабанов, публикувано във в. “Нова Зора”, 6 март, т.г. Прави висока чест на редакцията на “Нова Зора”, че припомня на своите читатели тази великолепна изповед на поета-родолюбец Ивайло Балабанов.
Аз познавам и обичам поезията на Ивайло. Преди десет години в един кратък отзив за книгата му “Религия”, публикуван в сп. “Читалище”, писах: “Обичам стиховете на Ивайло Балабанов! Обичам честните и мъжествени изповеди на този талантлив поет, чийто живот е озарен от южните небеса на България и в чиито жили бие буйна и метежна кръв. Кръв на българин, който помни и никога не забравя своя “род и език”, и не се отрича от дълбоките извори на духа народен. И нещо друго: сред многогласовия хор на съвременните български поети Ивайло Балабанов остава верен на своя самобитен Божи дар, на непреклонния си характер. И на своя изстрадан поетически и граждански повик: “Българин бъди!”...
Този категоричен повик “Българин бъди!” озвучава всички стихотворения и поеми на Ивайло Балабанов. И с особена сила и красота присъства в най-новата му книга “Небесен гурбетчия”.
Не зная как ще прозвучи в ушите на някои господа или другари, но според мен “Небесен гурбетчия” е велика книга на велик поет! Поет, който живее и твори във времето, когато “няма романтика, няма вяра / – всичко е стока и капитал”; поет, който с дълбока болка пише в трогателната си поема “Сила”:


Злочесто време! Хлябът не достига,
а лятото е мършаво и зло.
Душата ми – ранена чучулига,
лети с едно прекършено крило.


Всички стихотворения и поеми, включени в “Небесен гурбетчия”, са посветени на родния край на поета, на предците от Балабановия род, на любимата му съпруга Ваня, на децата и внуците му, на многобройните му приятели. И не на последно място – на родното му село “Хухла”, за което изповядва в стихотворението “Българин”:


И горд, изстрадал скръбната разруха
на днешната безродна свобода,
да кажеш: “Аз съм българин! От Хухла!
Всичко останало е суета!”

Надмогнал болести, болки и покруси, преодолял огромни разстояния от славната история на България до нейния печален днешен ден, с ясен и мъжествен глас поетът пише в поемата си “Съпротива”:
Животът е безкрайна съпротива
и вечният му смисъл е в това.

И в тази безкрайна съпротива, и в този вечен смисъл на живота Ивайло Балабанов издига като древен победоносен щит своя поетичен “Принос към европейската история”. А това е класически принос и към българската съвременна поезия, и към съдбата на майка България!..