Евразийството: истинската идея за Русия

"Зора"
Печат

В миналия брой на в. „Нова Зора” публикувахме програмната статия на министър-председателя на Руската федерация Владимир Путин за създаване на Евразийски съюз и Единното икономическо пространство, което трябва да започне да функционира от 1 януари 2012 г. По този повод проф. Александър Дугин, лидер на Евразийското движение, преподавател в Московския държавен университет, в интервю пред сайта Накануне.RU, излага своята гледна точка по тези проекти и по повод на често споменаваното геополитическо „възсъздаване на СССР”, както напоследък се тълкува идеята на Владимир Путин.

- Путин представи своя текст за Евразийския съюз. От само себе си се налага аналогия със статията на Дм. Медведев „Напред, Русия!”, чиито програмни моменти според някои потънаха в небитието. Какво мислите по този въпрос?
- Връщането на Путин като президент за следващите 12 години не може да стане по модела, по който това се осъществи в първите два мандата, тъй като запасите от легитимност, получени през времето на втората чеченска кампания, при укрепването на териториалната цялост на Русия, които поддържаха рейтинга, харизмата и политическия авторитет на Путин, са изчерпани. Сега можем да кажем, че рейтингът му е почти занулен и стига само колкото да дойде на власт. Запасите от легитимност ще стигнат само за това.
- И Путин обмисля как да укрепи авторитета си по-нататък?
- Русия ще се сблъска с много сериозни стратегически предизвикателства. И следователно политическите технологии в духа на Владислав Юриевич Сурков * няма да помогнат за следващия етап на управлението на Путин. Това е епохата на технологиите вместо на идеологията, на пи-ар кампаниите вместо на стратегиите, на шлагерите и смешките вместо на националната идея. И това е съвсем очевидно. Ако Путин опита да продължи инерционния сценарий във вътрешната и във външната политика, крахът ще дойде бързо, тъй като сериозните предизвикателства на новия етап са несравнимо по-големи от онези, с които се сблъска преди и с които се пребори. За новия цикъл, а и за да се докаже, да получи легитимност, на Путин му е нужна нова стратегия.
Аз съм дълбоко убеден, че единствената стратегия, която съответства на историческия момент, на новото съотношение на силите и като цяло – на общата ориентация на масите, това е евразийството. Именно то може да бъде пълноценната, истинската идея за Русия, а също и стратегия, към която следва да се придържаме.
Такава национална идея не е имало досега в Русия – най-често виждаме криволичене между либерализма, доминиращ сред прозападните корупционни елити, и отделни, непоследователни и противоречиви елементи на национализъм, които по същността си предполагаха разпад на Русия. Затова съм абсолютно убеден, че Путин е длъжен да се опре на евразийската идея.
- А какво му пречеше да го направи преди?
- Пречеха му. Всички опити да стигне до тази идея, бяха блокирани или от пиари, които винаги я поливат със сироп или правят от идеята пъзел в духа на клиповете за наркотичното съзнание, или от идеологически врагове – либерали, западници, които в епохата на Медведев едва не вдигнаха бунт и не направиха държавен преврат, едва не демонтираха Путин и Путиновата система.
Ако Путин иска да е легитимен след март 2012 г., той трябва да опре на евразийството, тъй като то съответства и на поликонфесионалния, и на полиетническия характер на Русия, защото то е база за интегриране на постсъветското пространство, и в рамките на международната политика обосновава нуждата от многополюсен свят и създаване на полицентричен модел.
За полицентризма все по-често говори и Лавров. В ООН той наскоро спомена за Евразийския съюз. Тази тема е нова, такъв съюз не беше споменаван допреди от нашите лидери. Евразийското движение е идея и на Назърбаев, и наша идея. Евразийският съюз е политическа проекция на интеграцията, но никой не му обръщаше внимание, просто не бе споменаван в официалните речи. Сега това се случи. Темата бе отхвърляна от обкръжението на Путин, дори не му даваха възможност да я спомене преди. Бе зачертавана от всякакви документи, придаваше й се идиотски характер, осмиваха я и т.н. Работата е в това, че само един човек в президентската администрация управлява идеологията в страната още от периода на Елцин, но не Путин или Медведев. Ето този тандем трябва да се обсъжда – Путин и човека, който ръководи вътрешната политика и идеологията в държавата. И от това какъв тандем ще направи Путин, зависи много. Но и онова, което Путин каза за Евразийския съюз, вече е доста показателно.
- Но съгласете се, че само напомнянето не е достатъчно за реализацията на политически проект?
- Разбира се, озвучаването на концепцията не дава автоматично отговор на проблемите, това е просто стратегия, ориентир, затова много зависи как ще бъде разчетена и обмислена на теоретично равнище, и как ще бъде приложена в живота, практически, понеже знаем, че всяко добро начинание лесно може да бъде погубено от негодни кадрови решения, от чиновници и празнодумци. Поради това са нужни компетентни хора, решителност, в това число и политическа воля, а тук вече има проблем. Второ, Путин могат да го разубедят и изявлението му може да си остане само на думи. Екипът, отговорен за идеологическите и политическите въпроси в обкръжението на Путин, има голям опит в зануляването или симулацията на всякакви идеологически начинания – от идеята ще направят хепънинг, пи-ар, и после ще ти е неприятно да се докосваш до нея. Ние знаем кой се занимава с тези неща и доколко ефикасно може да превърне всевъзможни идеи в балаган.
Дори и да допуснем, че Путин сериозно мисли за тези неща, както ги пише, то и стратегията ще бъде оформена съответно, ще започнат промени в курса, което не гарантира, че всичко ще върви гладко.
Противодействието на евразийската интеграция ще е огромно. Страните от Запада максимално ще я спъват, та нали това е алтернативен проект на световно устройство. Не е изключено Путин силово да бъде принуден да се откаже. Ето такива неща излизат наяве. Ще трябва да се води битка за проекта. Според мен такива неща можеха да се заявят още през 2001 г., но вероятно ръцете му са били вързани...
- Според Вашите думи, между президента Путин от 2008 г. и този след 2012 г. не бива да се слага знак за равенство?
- Засега не знаем какво ще стане. Ако той продължи политиката, която водеше в навечерието на 2008 г., мисля, че няма да се проточи дълго и скоро ще разбрем. Този курс бе добър за предишния етап, но днес е нереалистичен. Путин, който работи по инерционен сценарий, с опора на полутоталитарни-полумодернистични методи, няма да е нужен никому. След историята с Медведев, с „Правое дело”**, той няма е убедителен за либералите, ще бъде обявен за враг и от Запада. Едновременно с това ще губи бързо и доверието на патриотичните кръгове. Предишният образец „Путин” е човек, който избираме по инерция, подкрепяме го, но с толкова много уговорки, че той просто казва: „Здравейте, аз съм Путин”, с Медведев начело на списъка, и с тази абсолютно непонятна политика - няма как да стане. Такъв президент просто няма да е нужен.
От две страни ще го атакуват – ще го бият либералите и няма да го поддържат патриотите. Той има един-единствен шанс – евразийството.
Според мен, ако на следващия етап Путин не е евразиец, въобще няма да го има. Той правилна казва, че Русия ще е или велика, или няма да я има. Същото може да се каже за евразийството на Путин.
Дали ръцете му вече са развързани, дали е отхвърлил още някакви ангажименти, сега-засега е сложно да се отговори. Иска ми се да вярвам, че това е истинското възраждане на Русия, обаче за 15 години се натрупа твърде много скепсис. Много трудно е той да се оформи в стратегия, във философия, и се боя, че по този път ни чакат огромни разочарования.
Вие правилно твърдите, че нищо от казаното в програмата „Русия, напред!” не беше реализирано за четирите години, и повече няма и да има. Тази идея си остана само на хартия, тъкмо защото идеологията беше лоша – не е възможно едновременно да се създава демокрация и да се модернизира Русия. Като обвързаха едното и другото, властите се самообрекоха да не бъде реализирана нито една точка.
Днес също може да кажем – или управление на вътрешната политика, или евразийство. Ако ще е управление на вътрешната политика, то Путин не ще направи и една стъпка в посоката, която е заявил, понеже ще има пълна блокада. Ако е евразийство – трябва да има сериозни промени. Ако се направи опит и оставим управлението на вътрешната политика недокоснато, а развиваме евразийството, нищо няма да се получи. Още повече че евразийството съвсем не ни подсигурява лесен живот. След 2012 г. нищо не може да ни осигури лесен живот.
Завръщането на Путин не предизвиква особена радост нито у Запада, нито тук, у либералите, или у патриотите. Но ако той иска да бъде легитимен, ще трябва да се опре на евразийството.
- Но Путин говори за Евразийския съюз като за посреднически проект – между Европа и страните от Азиатско-Тихоокеанския регион. Не Ви ли изглежда странно? Не се ли намалява ролята на онова, за което Вие говорите?
- Посредническият елемент е правилно нещо, все отнякъде трябва да се започне. И Европа не е изградена за една нощ, и също така днес се виждат резултатите на пропуснатия политически момент в нейната интеграция. Не може да се изгради нещо сигурно само на базата на една икономика. Икономиката е твърде несигурно нещо и по принцип не е определяща за историята.
Трябва да се гради на основата на проект, на идеи, на обща историческа съдба, на основата на обща цивилизация и ценностна система. Това е сериозното, и то ще издържи на бъдещите изпитания, в това число и на икономическите кризи. Може да се надяваме, че на тази основа ще се формира и специфичната идентичност на самата Русия. Следователно Путин ще трябва да прояви качествата, които заяви в началото на първия си президентски мандат, когато спечели войната, трудна война, тежка, и не само с чеченския сепаратизъм, но и с вътрешната олигархия, с либералите, с агентите на влияние на Запада. Той спечели тази война, предотврати разпада на страната. Тогава действаше решително и последователно, но след това кротна и досега пребивава в някаква анабиоза, преотстъпвайки всички основни въпроси на едно съмнително обкръжение. Ако сега той иска да остави следа в историята, ще трябва да действа решително. Путин вече показа, че може да го прави – в началото на президентския си мандат, и колкото и странно да е – показа, че не обича да го прави през останалото време. Настъпва обаче критична точка, ще-не ще, ще му се наложи да го направи.
- Говорите за проекта като за политически проект. Но това е все пак вариант на възсъздаване на СССР, въпреки че Путин го отрича?
- Разбира се, че не е вариант за възраждане на СССР, понеже СССР бе създаван по друг идеологически модел. Обаче от геополитическа гледна точка това е наистина вариант на възсъздаване на СССР. По същия начин СССР е продължение на царската империя, нищо че всеки комунист твърди, че е нещо съвсем друго. Има различни нива.
На идеологическо ниво нещата не са тъждествени, и Путин съвсем правилно и искрено говори за това, но от геополитическа гледна точка двете са близки, всъщност най-вече зависи от гледната точка.