Славянски мост, дълъг хиляди километри

Мариана АНГЕЛОВА
Печат

Именно такова е заглавието на изложбата – „Славянски мост”, която ще продължи до месец септември в София. С тази изложба у нас гостува Творческият съюз на професионалните художници (ТСПХ) в Русия. Организирана е със съдействието на Федерацията за приятелство с народите на Русия и страните от ОНД, на Съюза на българските журналисти и на Руския културно-информационен център в София.
Над петдесет картини превръщат бялата мраморна зала на последния етаж РКИЦ-София, в пространство на багрите. А защо „Мост...”? Защото в представянето на ТСПХ – вече за втори път у нас, - участват и български творци.


Мостът за взаимно опознаване и сътрудничество тръгва от далечните сибирски градове Омск и Тюмен, прекосява волжските степи при Самара и Толиати, минава през Москва, Краснодар, Украйна и достига до София, Казанлък, Варна, откъдето са и българските участници. Вратите на ТСПХ са широко отворени и за всички даровити български живописци.
ТСПХ представя гилдия с висок престиж - ежегодно в Русия и в чужбина се организират по 40-50 експозиции. Произведенията на творците носят най-стойностните характеристики на руската живописна школа и са високо ценени не само в родината си, но и извън границите на Русия. Тази година творбите спечелиха хиляди нови почитатели в Египет, Тунис, Гърция, Кипър, Швеция. Съюзът има филиали във Франция, Украйна, Армения, Израел. Предстои разкриване на нови клонове в Гърция, Сърбия и САЩ.
В картините на руските художници зрителят ще се наслади на завладяващи природни пейзажи. „Пролет в Подмосковието” (В. Сливенко) интуитивно извиква мелодията на лиричната песен „Подмосковные вечера”; в „Пролетни поля” (В. Сибиряков) художникът е уловил онзи момент, когато зеленият килим, дочакал най-после края на дългата нощ, ще избухне с цялата жизненост на новия живот. „Антоновка. Първи сняг” (С. Михайлов) представя различен контрапункт – зрелият плод на лятото – ябълката, и неумолимото настъпване на зимата, предизвестено от меката дантелена белота на първия рехав сняг, проникваща през стъклото на прозореца. Още едно кътче от Русия – „Борова гора” – възкресява не само впечатленията от картините на големия Шишкин, но и вълнението, с което много български туристи сме се промъквали сред високите прави дървеса на руската гора... „Старая Москва” ще задържи задълго поклонникът на старините, и ще го остави и с малко тъга може би, та нали Москва вече е космополитен модерен град...
С една дума, „Славянски мост” докосва сърцето на всеки, свързан с Русия по един или друг повод.
Отделни произведения представят емблематични места из Европа – Венеция, Виена, Париж. Разбираемо е: Русия, разположена на два континента, самата тя по площ и природни дадености евразийски полуконтинент, е достигала собствени научни и духовни върхове. Но напоително е поемала и ценното от онази част на Стария континент, считана понастоящем от някои (непонятно защо) за единствената „истинска” Европа.
Българските участници в изложбата се вписват напълно в тематиката и нивото на руските си колеги. Чрез образа на лазарка, обкичена с великолепните символични накити, Павел Николов внася полъха на българските традиции. Друга негова творба – „Огнен екстаз”, отвежда към древния ритуал на нестинарството. Многоцветието на лумналите от пламъка езици правят осезаема идеята за сакралността на огъня, един от основните елементи в източните философии по принцип.
Полските цветя на Светлана Иванова, другото българско присъствие в „Славянски мост”, ни въвеждат в пасторалния свят на естеството – с главно „Е”, а Мария Игнатова показва специфична техника на рисуване с пръсти.
В продължение на векове между българския и руския народи, и двата православни, са установявани приятелства, крепнали са връзки, включително такива, споени с кръв. Изложбата „Славянски мост” е още едно доказателство за тяхната устойчивост и съзидателната им роля в сферата на изящното и духовността.