50 години от полета на Юрий Гагарин в Космоса

"Зора"
Печат

Първият човек,
полетял в Космоса

Юрий Алексеевич Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в с. Клушино, Гагарински район, Смоленска област. На 1 септември 1941 г. тръгва на училище, но на 12 октомври с.г. селото е завзето от немците. Едва на 9 април 1943 г., когато Червената армия освобождава Клушино, учебните занятия са възобновени. На 24 май 1945 г. семейството се премества в Гжатск, където Юрий завършва с отличие и получава специалност формовчик-леяр. През август 1951 г. постъпва в Саратовския индустриален техникум.

Още като ученик Гагарин се увлича по авиомоделизъм и се записва в Саратовския авиоклуб. През 1955 г. извършва и своя пръв самостоятелен полет със самолет. В клуба Юрий Гагарин осъществява 196 полета. На 27 октомври 1955 г. е призован в армията, изпращат го в 1-во военно авиационно училище за летци “К. Е. Ворошилов”, където завършва с отличе през 1957 г.
На 4 октомври 1957 г. в СССР е изстрелян първият в света изкуствен спътник на Земята, учените започват сериозни обсъждания за възможността човек да полети в Космоса. На 9 декември 1959 г. Гагарин подава молба да бъде зачислен в групата на кандидатите за космонавти. На 3 март 1960 г., със заповед на Главнокомандващия на ВВС К.А. Вершинин, Гагарин е зачислен в групата на кандидатите за космонавти. Освен него претенденти за първия полет в Космоса били още 19 души (Група ВВС № 1). Измежду 20-те претенденти са избрани шест души. Подбирал ги самият Корольов. Избраният да полети в Космоса, бил определен в последния момент на заседание на държавната комисия. Оказало се, че това са Гагарин и неговият дубльор Герман Титов.
Стартът на кораба “Восток-1” бил извършен в 09.07 ч на 12 април 1961 г. (московско време) от космодрума в Байконур.
Гагарин не се приземява в планираната област (на 110 км от Сталинград), а в Саратовска област, в района на с. Смеловка, където не очаквали такъв висок гост. В 10.48 ч радарът на близкото военно летище засича непозната цел – това бил спускаемият апарат, а малко по-късно, на 7 км над земята, Гагарин катапултирал в съответствие с програмата. На радара се появили две цели.
Първи посрещнали космонавта жената на лесничея и нейната 6-годишна внучка. Скоро на мястото на приземяването пристигат и военни. Една част остават да охраняват спускаемия апарат, а другата откарва Гагарин в частта, откъдето рапортува по телефона на командира на дивизията на ПВО: “Моля да се предаде на главнокомандващия ВВС: задачата е изпълнена, приземих се в зададения район, чувствам се добре, удари и счупвания няма. Гагарин.”
Междувременно от Енгелското летище излита вертолет “Ми-4” със задача да намери и прибере Гагарин. Екипажът открива спускаемия апарат, но не и Гагарин. Местните жители обясняват, че той вече пътува с камион към Енгелс. Връщайки се към летището, екипажът забелязва камиона и Гагарин, който им маха с ръце. Връщат се заедно в базата, а на летището го очаква ръководството. Връчили му поздравителна телеграма от съветското правителство. После Гагарин е откаран в щаба на базата, за да се свърже с Москва.
От Байконур кацат два самолета - “Ил-18” и “Ан-10”, с които пристигнал зам.-главнокомандващият ВВС генерал-лейтенант Агалцов и група журналисти. След установяване на връзка с Москва Гагарин лично докладва на Брежнев и Хрушчов за успешното изпълнение на полета.
108-минутният полет на Гагарин се превръща в историческо събитие. Новината светкавично обикаля света.
Юрий Гагарин лети за Москва със специален “Ил-18”. Когато наближили, към него се присъединява почетен ескорт от изстребители “МиГ”. На летище Внуково е организирано грандиозно посрещане на Гагарин. След като рапортувал пред Н. Хрушчов за успешното изпълнение на задачата, пътуването до Москва продължава с открита кола. Гагарин стоял изправен и поздравявал множеството. На Червения площад Н. Хрушчов връчва на Юрий Гагарин Златната звезда “Герой на Съветския съюз” и му присвоява новото звание “Летец-космонавт на СССР”.
Първата визита на Ю. Гагарин зад граница е в Чехословакия, където правителството го удостоява със званието “Герой на социалистическия труд на ЧССР”. После пътят му минава през България. Близо до София е посрещнат от почетен ескорт изстребители. Гагарин посещава няколко градове, а София и Пловдив го правят почетен гражданин. В Пловдив Гагарин посещава и Паметника на Альоша.
През същата 1961 г. Гагарин посещава и Финландия, Великобритания, Полша, Куба, Бразилия, Канада, Египет. В Англия му е връчена диплома за Почетен леяр на Англия. По време на визитата при кралица Елизабет Втора, въпреки традициите на двора, кралицата се снима заедно с Ю. Гагарин за спомен, мотивировката е, че той не е земен човек, а небесен! В Египет президентът на страната Гамал Абдел Насър го награждава с най-висшия орден на републиката “Огърлицата на Нил”.
Гагарин е посетил общо 30 страни по света като първия космонавт на Земята.
През 1964 г. героят Юрий Гагарин става зам.-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Освен това е ангажиран с огромна обществено-политическа дейност като депутат във Върховния съвет на СССР (2 пъти), член на ЦК на ВЛКСМ (избран е на 14-ия и на 15-ия конгрес), президент на Дружеството за съветско-кубинска дружба. Освен това космонавтът учи във Военновъздушната инженерна академия “Н. Е. Жуковски”. По тази причина за известно време прекъсва летателната практика. За първи път след прекъсването извършва самостоятелен полет с “МиГ-17” в началото на декември 1967 г. Успява да се приземи едва след втория заход поради невярно изчисляване на кацането, нещо, за което се смята, че е присъщо за летци с нисък ръст, ако не са летели известно време. Случаят става повод Гагарин да бъде облекчен откъм обществена работа. Освен това като зам.-началник на ЦПК по летателна подготовка той не можел да лети самостоятелно на изстребител и затова получава специално направление за възстановяване на квалификацията си като летец-изстребител.
Гагарин е дубльор на Владимир Комаров при полета с кораба “Союз-1”, завършил с гибелта на космонавта. Основната задача на полета била отработване на съветската лунна програма. Гагарин полага много усилия за осъществяване на лунните космически полети и до своята гибел бил член на екипажа на един от подготвяните лунни кораби.
На 27 март 1968 г. Юрий Гагарин и летецът инструктор, Героят на Съветския съюз Владимир Серьогин, излитат в своя последен полет. Загиват при катастрофа със самолет “МиГ-15 УТИ”. В СССР е обявен общонационален траур. Това е първият случай в историята на СССР, когато е обявен траурен ден по повод смъртта на човек, който не е действащ държавен глава.
Урните с праха на Гагарин и Серьогин са положени в стената на Кремъл.