построихме ПАМЕТНИЦИТЕ по волята на народа

проф. д- р П. Павлов
Печат

В бр. 5 от 1 февруари 2011 г. в. “Нова Зора” публикува писмото на Йордан Георгиев, учител от с. Мърчево, обл. Монтанска, в което категорично възразява срещу надигащата се рушителна сила, насочена към “преместването на друго място” на издигнатия в началото на 50-те години Паметник на Съветската армия в гр. София. В писмото си учителят изтъква, че паметникът е построен с парите на целия български народ и за доказателство се позовава на семейните си архиви, в които е открил бон, серия А 233365, за 50 лева, на името на своя дядо Йордан Симеонов, железничар от с. Мърчево, Михайловградска околия. Става ясно, че за построяването на паметника е учреден фонд, съгласно Постановление на Министерски съвет № 1, протокол 8 от 17.01.1947 г. След публикуване на писмото му г-н Йордан Георгиев изпрати в редакцията на вестника цветно копие на документа, който публикуваме. От него става видно, че фондът “Паметник на Съветската армия” е учреден по инициатива на Националния комитет на Отечественият фронт и носи подписите на председател и секретар. Като фон на бона е изобразен съветски войник с каска, с картечен пистолет “Шпагин” в ръце. Това победно оръжие присъства по-късно и в ръката на войника, в скулптурната група, монтирана върху величествения пиедестал на паметника. Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптора Иван Фунев, с идеята да символизира „признателността на българския народ към руските воини“. Автори архитекти са арх. Данчо Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Китанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев.
Монументът изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена от България. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент.
Учителят Йордан Георгиев с основание твърди, че Паметникът на Съветската армия е изграден с парите на народа, затова смята, че за преместването му, което практически означава неговото разрушаване, трябва да се пита българският народ.
Авторът на писмото поставя и много други въпроси, свързани с авторското право на архитекти, скулптори, художници и др., прави аналогии с паметниците на Съветската армия, изградени и поддържани в отлично състояние в Берлин, Виена, Краков и др. европейски градове и основателно заключава, че картеченият пистолет “Шпагин” не е стрелял срещу нито един българин или войник, и е символ на победата над хитлерофашизма. Поради това днешните рушители на паметника нямат никакви права върху него.
По българските земи има изградени стотици паметници и храмове, свързани с нашата история от Освобождението ни от турско робство, в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г., до наши дни. На тях никой не си е позволявал да посяга нито по време на капитализма до 9 септември 1944 г.,  нито по време на  социализма до 10 ноември 1989 г. Напротив, тези паметници са изобразявани в основата на паметни знаци и медали в различните исторически периоди, с които са награждавани по разни поводи и годишнини хиляди българи и българки, дали своя принос за укрепване на руско-българската дружба, зачитане на общия ни славянски корен и източноправославното ни вероизповедание. Но доживяхме и времена като днешните, когато различни майкопродавци и криворазбрани “демократи”, безродници и рушители, искат да си присвоят правото “да говорят от името на народа”.
Паметните знаци и медали са украсявали реверите на нашите достойни предци и са предизвиквали почит и уважение към тях. Тук посочваме само няколко знаци и медали, за да допълним и илюстрираме изложението си.
Идеята за изграждане  на Паметника на Свободата на връх Шипка е на депутатите от Учредителното народно събрание през 1879 г. в гр. Търново. Решението за изграждането е взето на конгреса на Поборническо-опълченското дружество през 1920 г. На 26 август 1922 г., по случай 45-годишнината от Шипченската епопея, е положен основният камък. Автор на проекта е архитект Атанас Донков. Осемметровият бронзов лъв е дело на скулптура Александър Андреев и е изработен в Казанлъшката военна фабрика. Паметникът е открит тържествено  през 1934 г. Той е най-известният и популярен паметник в България и за него съществуват много и различни знаци.


Фотосите на знаците и текстовете към тях са от книгатана проф. д- р  П. Павлов
“Български знаци...”