|
брой 29
|
|
Написано от Петко ПЕТКОВ
|
|
„Перифразирайки Клаузевиц,
бихме могли да кажем, че глобалната
престъпност вече се явява
продължение на
търговията с други средства
” Жак дьо Сен Виктор, „Мафиите. Индустрия на страха"
|
|
Продължение...
|
|
брой 27 (2012)
|
|
Написано от ЗОРА
|
|
Всички смятахме, че най- добрият жонгльор с цифри е финансовият министър Дянков. Оказа се обаче, че неговият колега от военното ведомство го бие по всички показатели
За какво иде реч? В общия дух на икономии, и ексгенерал Аню Ангелов обяви, че ще има съкращения и в неговото ведомство. Обаче веднага успокои подчинените си, че всъщност такива няма да има. “Не трябва да говорим за съкращения, затова винаги използвам думата реорганизация”, заяви той. Браво на министъра.
Бялата книга за отбраната предвижда до края на 2014 г. въоръжените сили да бъдат намалени със 7000 щатни бройки.
|
|
Продължение...
|
|
брой 16
|
|
Написано от Иво ГЕОРГИЕВ
|
|
Както е известно от песента на Веселин Маринов, “Нашата полиция ни пази”, и то така ни пази под храброто ръководство на домопритежателя Цветанов и ипонеца Борисов, че на все повече българи им се налага да се “доопазват”. Ето, от началото на април и монтанското село Мърчево е под защитата на частна охранителна фирма, чиито гардове го обхождат денонощно. “Не смеехме да излезем на полето, защото чевръсти другоселчета само това дебнеха – да влязат и да отмъкнат я телевизор, я касетофон, я нещо метално за “Вторични суровини”, обясняват местните хора. “Другоселчетата”, естествено, са циганите, които върлуват в селото вече две години. За това време те не са оставили къща неограбена. Веднъж оправните апаши успяват да оберат четири къщи на един набег. Сега местните домакинства заделят по 5 лв. месечно от мизерните си доходи, за да си осигурят що-годе спокойствие.
|
|
Продължение...
|
|
|
Брой 2 (2012)
|
|
Написано от Проф. Евгений ГИНДЕВ
|
|
На първата страница на в. „Нова Зора” от 10.01.2012 г. е публикувано обръщение-подписка срещу масираната антиклерикална акция в средствата за масова информация, насочена главно срещу архиереите на Българската православна църква. Всичко започна от обвинения в мошеничество и материални злоупотреби на членове от бялото и черното духовенство, за да се стигне до досиетата на членовета на Синода на БПЦ.
Тук всичко като че ли е наред, и духовниците са граждани на страната и не могат да се смятат за неприкосновени. Но ако съпоставим тази акция с нещо подобно, наблюдавано в ранните години на българската „демокрация”, нещата не изглеждат точно така. Работата е там, че политическата и нравствената същност на събитията много често не съвпадат. Нещо повече. Нравствената оценка се формира върху твърде хлъзгавата почва на порочно колективно мнение - „да, много други правят така, че и по-лошо, но на тебе не ти е позволено”. Говорим за хлъзгавост, защото ако строго спазваме максимата на кого какво е позволено и какво не, ще отидем толкова далеч, че няма да можем да се върнем в реалността.
|
|
Продължение...
|
|
Брой 5 (2012)
|
|
Написано от Проф. Трендафил МИТЕВ д.ист.н.
|
Жалката българска десница или живот
по най-безполезния и паразитен начин
за народа и държавата
Декларацията, гласувана от Народното събрание на 11 януари 2012 г., по инициатива на лидера на ДСБ Иван Костов, взриви за пореден път българското обществено пространство. Абсурдността на разгърнатата в нея теза, според която най-висшата институция в българската държава трябва да признае наличието в нашата страна на „етническо прочистване” през 80-те години на 20 век, предизвика справедливата критична реакция на компетентните анализатори на текущия политически процес.
Като изследовател на историята смятам, че цялостното обяснение на занимаващия ни казус може да се даде, след като бъде проектиран и върху онова, което не може да се тълкува превратно, или да се отрича голословно. Защото то е вярно и поради това е сигурно като база за изводи.
|
|
Продължение...
|
|
брой 40
|
|
Написано от Проф. Велко ВЪЛКАНОВ
|
|
Този човек, станал по каприз на съдбата министър-председател на България, отдавна ни кара да се питаме той дали наистина е нормален политически деец.
И речникът, и политическото поведение на Бойко Борисов издават една объркана душевност. Упражнявайки своите функции, господин премиерът използва крайно примитивни изразни средства, убеден, че така се доближава до народа. Но греши. Езикът на народа понякога е груб, защото са груби условията, при които живее. Езикът на Борисов е груб, защото е груба неговата душевност.
|
|
Продължение...
|
|
Архив
