Чл.61 /1/. Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. /2/ Измяната и предателството към Отечеството са най-тежките престъпления към народа. Те се наказват с всичката строгост на закона.
Чл. 62. Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона.
/Конституция на Народна Република България. Приета чрез всенародно гласуване - референдум – на 16 май 1971 г./обн. ДВ бр.39 / 18.05. 1971 г./.
Намираме се в навечерието на 6 май, Ден на храбростта и на Българската армия. Времето е особено. На около 200-300 километра от нашата северна граница бушува Специална военна операция, провеждана втора година от Русия, на територията на Украйна. Причините за нея се определят по различен начин от воюващите страни, но по своите мащаби и огромната военна помощ и логистика за Украйна от страна на САЩ, НАТО и ЕС, по същество се касае за война между Русия и посочените евроатлантически структури. България е член на НАТО и ЕС и с оказваната логистика фактически участва в конфликта. Всеки момент може да се стигне и до неговото разширяване, с непредвидими последици както за България, така и за света. И резонно се поставя въпроса защо се стигна до тук и можеше ли да се предотврати конфликта?!
Този въпрос си задавам не само аз, а и хиляди български граждани и политици. Моят отговор е ДА, ако се спазваха международните договори, споразумения и договорки във военната област, между САЩ и НАТО от една страна и съществуващия в миналото „Варшавски договор“ обединяващ СССР и социалистическите страни, от друга, когато бе постигнат определен военен паритет между тях. Това е видно от ДЕКЛАРАЦИЯ на Комитета на министрите на отбраната на държавите – участнички във Варшавския договор:
„За съотношението на числеността и въоръжението на организацията на Варшавския договор и Северноатлантическия съюз в Европа и прилежащите акватории“, публикувана у нас във в-к „Работническо дело“ от 30 януари 1989 г. Наред с другото, в декларацията се посочва, „че интересите на европейската сигурност изискват приемането на неотложни мерки за отстраняване на съществуващите дисбаланси и симетрии, за значително съкращаване на най-опасните видове настъпателно въоръжение, изискват понижаване на равнищата на въоръжените сили, преустройство на военните структури на двата съюза, за да им се придаде отбранителен характер“.
Освен това се заявява, че са предприети реални стъпки от страните участнички във Варшавския договор, за едностранно съкращаване на въоръжените сили и въоръженията, а Съветския съюз е приел едностранно съкращаване на въоръжените сили в течение на две години, независимо от договорите с 500 000 души и мерки за съществено намаляване на количеството въоръжение и бойна техника с 10 хиляди танка, 8.5 хил. артилерийски системи, 800 бойни самолета, включително извеждането на 6 таkива дивизии от ГДР, Чехословакия и Унгария. В Декларацията се посочва и количеството на числеността на въоръжените сили на страните от НАТО в Европа и основните видове въоръжение. За съжаление, след като бе разпуснат Варшавския договор, НАТО, ръководено от САЩ многократно се разшири, чрез включване в него на бившите социалистически страни, републики от бившия Съветски съюз и други европейски страни, с което се доближаваше все по-близо до границите на Русия. Този процес, въпреки договорките, противопоставянето и предупрежденията от Русия, като непосредствена заплаха за нейната сигурност, не спря дори през 2023 г., когато се присъединиха Швеция и Финландия. Нямало било писмени съглашения, а за устните „джентълменски“ обещания един високопоставен атлантик цинично се изрази: „Излъгахме Ви, че НАТО няма да се разширява и ще се разпусне“.
Най-сериозна заплаха за Русия обаче се оказаха действията в Украйна, организирания „Майдан“, по същество държавен преврат през 2014 г., нацификацията на страната, ограничаване правата на рускоезичното население в Луганска и Донбаска област и явния враждебен курс спрямо Русия. От едно изказване през миналата година на Ангела Меркел, бивш канцлер на Германия стана ясно, че т.нар. „Мински споразумения“ подписани от Германия, Франция, Русия и Украйна са били само за печелене на време, през което украинската армия да бъде превъоръжена и обучена за война с Русия. Разнообразните действия в тази насока явно са прелели
чашата на търпението на Русия
и В. В. Путин започва посочената военна операция, както се изрази някъде, „за да не допусне никога вече война на територията на Русия“. При тази ситуация България, предвид специалните си отношения с Русия, нашата освободителка от войната с Турция през 1877-1878 г., има само един път – неутралитет, по примера на политиката водена от Цар Борис III, по време на Втората световна война. От Русия ние сме видели само добро и нямаме никакви претенции спрямо нея. Който има такива, да си решава самостоятелно въпросите.
Запознавайки се с цифровите данни от таблиците публикувани във вестника се чувствам горд, че когато родината ми имаше Българска народна армия, която беше наборна, обучена и със съответната военна техника, територията и населението се чувствахме добре защитени от всякаква чужда агресия. Изкушавам се да посоча някои основни цифри от декларацията, валидни към 1 юли 1988 г.:
Численост на въоръжените сили на НРБ в хиляди души:
- Органи за управление: Генерален щаб, главни и централни управления на Министерството на отбраната – 1.1;
- Сухопътни войски, ВДВ и армейска авиация - 70.4;
- Войски на ПВО -17.6;
- Военновъздушни сили – 4.5;
- Военноморски флот - 6.3;
- Части на централно подчинение /разузнаване, свръзки, РЕБ, ВУЗ и др./ - 14.2;
- Части и учреждения на тила на Въоръжените сили- 2.7;
- Войски на Гражданската отбрана - 0.7;
- ОБЩО - 117.5 души.
Забележка: Числеността на МВР и граничните войски не е включена във въоръжените сили на Организацията на Варшавския договор.
Количество на основните видове въоръжение на НРБ.
- Бойни самолети на фронтовата /тактическата/ авиация на ВВС, авиацията на ПВО и ВМФ - 234;
- Бойни вертолети /в това число и на ВМФ/ - 51;
- Пускови установки за тактически ракети – 72;
- танкове – 2 200;
- Противотанкови ракетни комплекси – 360;
- Бойни машини на пехотата и бронетранспортьори – 2365;
- Реактивни системи за залпов огън, оръдия /калибър 75 мм. и по-голям/ и минохвъргачки /калибър 50 мм. и по-голям/ - 3990;
- подводници – 4 ;
Посочените цифри явно са занижени, защото в друга таблица, касаеща авиационната техника на въоръжение във ВВС и ВМС за периода от 01.01.1990 г. до 2004 г., към 01.01.1990 г. общия брой на всички видове самолети е общо 694 / 378 бр. изтребители; 104 учебни изтребители и 212 бр. други/, а към 01.01.2000 г. е 593 бр. Съответно съгласно „План 2004“ /за присъединяването на България към НАТО/ се предвижда всички самолети да останат само 229 бр. Какво е станало след това, не знам. Известно ми е обаче, че този план е коригиран многократно и стотици самолети и вертолети, и хиляди танкове и бронетранспортьори се превърнаха в „скрап“, който предвидливо беше изкупен от западните ни съюзници поради качествената стомана, а подводниците унищожени, с изключение на една, която бе откупена като „скрап“ от подводничарите и сега е превърната в музей, а единствения ни ескадрен миноносец „Георги Димитров“ също е нарязан за скрап. Подобно е положението и с летателните оръжия –
ракетните комплекси.
Ще посоча специално съдбата на ракетния комплекс 9К 714 “ОКА“ Р-400 -SS-23, който е уникален за времето си и за това стои на особеното внимание на САЩ. Приет е на въоръжение в БНА през 1986 г. Той е придобит от България и за всяка негова ракета са заплатени 112 000 преводни рубли. Съгласно договора, България не може нито да предоставя информация за него, нито да го използва без разрешение на Съветския Генерален щаб. Ракетната част служи за създаване на необходимата теглителна сила и да изведе на орбита БЧ, така че да унищожи целта. Дължината на ракетата е 7.315 м, диаметър 0.974 м, стартова маса с бойната част 4 690 кг, двигател – реактивен, твърдогоривен - РДТГ, максимална скорост 1200 м/сек, височина на траекторията - минимална 119 км, максимална 154 км. Далекобойността на ракетата е 400 км, което за балканския регион е напълно достатъчно за отбраната на страната. Ракетата има възможност за снабдяване със специална бойна част - БЧ-9с63 с маса 375 кгр. /за ядрен заряд/, и тогава има мощност 50, 100, 300 кт. Съответно стандартната касетъчна бойна част – БЧ-9н74 има маса 75 кг и съдържа 96 касети с тегло от 3.5 кг, съдържащи по 300 бр. осколки с тегло 5 гр, а зоната на поражението им е 8-10 хектара. При управление на бойната част /БЧ/ по цялата траектория от спътник, системата за ориентация работи, с което се създава възможност БЧ да се пренасочи по друга цел или по цел, изменила положението, т.е. стрелба по подвижни цели. Ракетите на комплекса, общо 306, бяха унищожени от американска фирма, съгласно „Меморандум за разбирателство между Правителството на РБ и правителството на САЩ, за подпомагане при унищожаването на ракетни системи и свързаното с тях оборудване и материали и компоненти“, подписан на 31 май 2002 г. Финансирането бе осигурено от Правителството на САЩ. На 27 юли между Министерството на отбраната на РБ и американската фирма СДА (ControlledPemoliti on inc) (Controlled Demolition ine) бе подписано съответното Споразумение. В него влизат общо следните четири ракетни системи:
1. SS – 23 (ракетен комплекс 9К7 14 „ОКА“)
2. SCUD B ( ракетен комплекс 9К 72 )
3. FROG 7 (ракетен комплекс 9К 52).
4. Налични SCUD A (8K 11 ракети).
Всички ракети на посочените комплекси следва да бъдат унищожени на военния полигон „Корен“, край с. Змеево, Старозагорски окръг. Местната общественост бе против и затова на 5 юни три самолета СУ-25, почти едновременно хвърлят 96 броя 100 килограмови бомби, за да се убедят представителите на обществеността, че не може да се предизвика сеизмична активност. Любопитно е, че са унищожени и влекачите на ракетните комплекси, за които нашите специалисти са поискали да останат за нуждите на гражданската отбрана.
Ньой 1919 г.
Неволно се налага асоциация с военните клаузите на унизителния Ньойски договор, подписан на 27 ноември 1919 г., след приключване на Първата световна война. Тогава сме били победена страна, а сега уж ставаме съюзници, а съдбата на армията и въоръжението ни е сходна. Защо ли?! Ще посоча най-значимите.
В отдел I – Общи клаузи, в чл. 64 е записано, че в течение на три месеца след подписването на договора военните сили на България трябва да бъдат демобилизирани, а в чл. 66 се определя общата численост на войската - до 20 000 души, вкл. офицерите и чиновниците от допълнителните части; погранична стража – доброволци не повече от 3000 души; числото на стражарите, митничарите, горските стражари, местните и общинските полицейски агенти и други подобни служещи въоръжени с пушки не трябва в никакъв случай да надвишава цифрата 10 000 души! С чл. 65 се премахва задължителната военна служба и в бъдеще българската армия трябва да се съставя и рекрутира само чрез доброволно постъпване, а чл. 68 забранява всякакви мерки за мобилизиране.
В отдел II – Морски клаузи /6 члена/ се постановява, че от деня на влизането в сила на настоящия договор всички български военни кораби, включително и подводниците, се смятат окончателно предадени на Главните съюзени и сдружени сили. България има право да поддържа по р. Дунав и своите брегове за полицията и надзора на риболовството, най- много 4 миноносци и 6 автомобилни лодки.
В отдел III – Клаузи досежно военното и морското въздухоплаване /5 члена/ се постановява: България не може да има никаква военна и морска авиация; България не може да има управляем балон; Забранява се фабрикацията, вносът и износът на въздухоплавателни апарати; всичкият военен и въздухоплавателен материал се описва и предава на съюзниците и пр.
Какво е сегашното положение?
То се урежда в Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България /Обн. ДВ бр. 35/12.05.2009 г., изменян многократно. Последна поправка ДВ бр. 25/26.03.2021 г./.
ГЛАВА СЕДМА. ВОЕННА СЛУЖБА.
РАЗДЕЛ I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.
Чл.133/1/. Военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната. Гражданите приети на военна служба са военнослужещи. /2/ военната служба в мирно време се изпълнява като ПРОФЕСИЯ в Министерство на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и в други държавни органи и ведомства при условия и ред определени с този закон, с правилника за прилагането му, с уставите на въоръжените сили и със сключения договор.
Чл.134 /1/. Военната служба се изпълнява на територията на страната и извън нея.
И какво излиза в крайна сметка?
Наборната служба, при която младежите ставаха мъже и бяха в състояние в случай на война да защитават границите на отечеството си и своите майки и бащи, братя и сестри, деца и старци, е отменена, както с Ньойския договор.
Численият състав на армията е сведен близко до посочените в унизителния договор и непрекъснато страда от липса на желаещи да станат професионални войници.
Първокласната техника от времето на социализма е почти унищожена, останалата е морално остаряла, а финансовите средства за закупуване на нова са изключително недостатъчни. Наред с това се предвижда изпълнение на военната служба освен в България, да се извършва и извън нея /чл. 134, ал. 1 /, т.е. в различни измислени от НАТО, ръководено от САЩ завоевателни „мисии“, което не се предвиждаше по време на социализма! По тази тема може да се пише много, но най-важното днес е да не бъде въвлечена България в бушуващата война, като освен оръжието, „в изпълнение на съюзническите си задължения“, изпрати военен контингент, който ще бъде само „пушечно месо“ в огромната месомелачка, а територията ни се превърне в зона на бойни действия, с последици Трета национална катастрофа, ако Света оцелее!...
„Хора, бдете!” – призова на времето Юлиус Фучек.
