Слово, произнесено пред Народното събрание на Общобългарския поход за мир и неутралитет на 23 април 2023 г.
Здравейте, българи!
Здравейте, скъпи
братя и сестри!
От това свято място – паметникът на Царя-Освободител Александър II, си позволявам да се обърна към битуващите в отсрещната сграда т.нар. депутати в 49-то Народно събрание.
Днес, когато непосредствено до нашите граници се водят военни действия, не трябва да допускаме Отечеството да бъде въвлечено в чужди за народа ни авантюри. България твърдо трябва да обяви своя неутралитет, да обяви отказ от участие в каквито и да било военни планове, да даде пример за отстояване мира на Балканите, в Европа и света.
Депутатите са длъжни да знаят, че Народното събрание е храм на законотворчеството. Че в този храм трябва да се коват закони за добруването на нацията, закони, които да създават обективни норми, да отразяват обективното право.
За съжаление, в миналото са се гласували и актове, опозоряващи България, водещи българската нация до гибелни последици.
Затова напомням на днешните депутати в 49-то Народно събрание как техни продажни предшественици с бурни овации приемат на 24 декември 1940 г. Закона за защита на нацията, узаконил екзекуцията на близо 13 хиляди наши сънародници с юдейско вероизповедание в душегубките на Аушвиц. Позор!
Напомням на днешните депутати в 49-то Народно събрание как техни продажни предшественици с бурни ръкопляскания и продължителни викове „Ура!” на 2 март 1941 г. приемат декларация за присъединяване на страната към Тристранния пакт, превръщайки България в сателит на нацистка Германия, в съюзник на Злото.
Напомням на днешните депутати в 49-то Народно събрание как техни продажни предшественици обявяват война на САЩ и Великобритания на 13 декември 1941 г. – акт, довел до бомбардиране на София и на други селища и до смъртта на хиляди невинни български граждани.
Нека напомня на днешните депутати в 49-то Народно събрание и каква бе съдбата на тези техни престъпни предшественици. Това ви чака, ако отново престъпите волята на народа!
„Това ви чака!“ Казал го е великият Ботев в едноименния си фейлетон, публикуван във в. „Будилник“ точно преди 150 години – на 20 май 1873 г.
