Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 17 (25 април 2023) ЦИК пак се издъни: над милион мъртви души в списъците!

ЦИК пак се издъни: над милион мъртви души в списъците!

Е-поща Печат PDF

На поредните парламентарни избори, състояли се на 2 април 2023 г., в списъците на ЦИК отново фигурират над един милион фиктивни имена. Това може да установи всеки грамотен гражданин, дори първолак от Основно училище, който не е пропуснал часовете по смятане.

Видно от т. I.1. на Решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) № 1896-НС от 6 април 2023 г. относно обявяване резултатите от гласуването за 49-то Народно събрание, броят на избирателите в избирателните списъци при предаването им на СИК е 6 622 013!1

Комичното в това Решение е, че тази цифра почти съвпада с населението на България. Според ЦИК излиза, че и бебета, и невръстни деца, и младежи под 18-годишна възраст могат да участват в изборите!!!

Колко е цялото населението на страната?

Видно от официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) населението на България към 31.12.2021 г. е 6 838 937 души.2 Според оценката на ЦРУ на САЩ, към 2023 г. българските граждани са 6 827 736.3 Други източници, като Департаментът по икономически и социални въпроси на ООН, сочат 6 813 195 души към 17.04.2023 г.4

Както се вижда, и трите източника дават приблизително еднакви данни за населението ни в периода между 31.12.2021 г. и 17.04.2023 г. Следва да уточним, че тези данни включват и близо двата или повече милиона лица с българско гражданство, които временно или трайно пребивават зад граница, доколкото имената им фигурират в ЕСГРАОН.

Колко са гражданите с право на глас?

За целта на настоящето изследване, нека приемем данните на НСИ, именно, за 6 838 937 души. От раздел „Население към 31.12.2021 г. по области, възраст, местоживеене и пол“ в цитирания сайт се установява, че малолетните деца до 1-годишна възраст са 58 593; от 1 до 4 години – 249 781; от 5 до 9 години – 334 968; от 10 до 14 години – 349 723; от 15 до 19 години са 319 108. Или общо – от 0 до 19-годишна възраст, 1 312 173 са малолетни и непълнолетни, които нямат избирателни права.

И така, всеки ученик от първи клас, който не е пропуснал часовете по смятане и знае действието изваждане, може да извади малолетните и непълнолетните 1 312 173 от общия брой на населението – 6 838 937. Получава 5 526 764 пълнолетни български граждани, имащи право да гласуват. Правим уговорка, че в тази бройка са включени и лицата под запрещение, които са лишени от правото да избират държавни и местни органи, но приемаме, че количеството им е незначително. Или, както казват социолозите, те са в рамките на допустимата стохастическа грешка.

След това първолакът изважда тези 5 526 764 пълнолетни граждани, които имат право да гласуват, от фигуриращите в списъците на ЦИК 6 622 013 избиратели, и получава 1 095 249! Откъде се пръкват тези 1 095 249 души, диви се момчето? Дали членовете на ЦИК са пропуснали часовете по смятане в първи клас?

Далаверата ЦИК

Може и да са пропуснали, но по-вероятно е сметките им да са други. Припомняме, че в списъците на ЦИК за парламентарните избори за 45-то НС на 4 април 2021 г. фигурираха 1 186 309 фиктивни имена или мъртви души, за което писа в. „Нова зора“, Поглед.инфо и други медии. В следващите избори за 46-то НС, и в по-следващите, и в по-по-следващите и т.н., цифрата малко се промени, но винаги се въртеше около милион и 100 хиляди мъртви души. От години обществеността и медиите алармират за това, меко казано, несъответствие между списъците на ЦИК и населението на България, но ЦИК продължава да нехае. Което обосновано предполага, че сметките им са други: да обслужват статуквото, иначе казано – корупцията? При това вече три десетилетия! Членовете на ЦИК се сменят, но корупцията остава. Или ако перифразираме римската сентенция – Рersonae volant, corruptio manent!

Следва да посочим, че за 8-те години откогато е приет, Изборният кодекс (ИК - ДВ. бр.19/2014г.) е изменян и допълван общо 25 пъти. Този факт от само себе говори за качеството на този закон: след като е трябвало да бъде изменян и допълван над 3 пъти годишно, основателно е предположението дали ИК въобще отговаря на дефиницията на понятието „закон“? Защото според правната доктрина, а и според Закона за нормативните актове, основно изискване един нормативен акт да бъде окачествен като закон е той да бъде траен във времето, тоест, да не бъде изменян.

Основен порок, по-точно парадокс на този „кодекс“ е създаването на Централна избирателна комисия (ЦИК) като „независим държавен орган“ (чл.46 на ИК). След като е членовете ѝ не се избират от Народа, от Върховния суверен на Република България, а се предлагат от властващите парламентарно представените партии и коалиции, абсурдно е ЦИК да бъде „независима“. Всичко, което извършва е подчинено на интересите на властващите, не на интересите на гражданите и обществото, какъвто е един от основните принципи на демократичната ни Конституция.

Що се отнася до „парламентарно представените партии и коалиции“, вече три десетилетия те се провалят, не успяват да съдействат за „формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“, както е заповядано в чл. 11, ал.3 на демократичната ни Конституция. Видяхме ги и на петте абортирали „избори“: всяка от тях се представлява от един файтон хора.

В тази сложна вътрешнополитическа обстановка, когато огромното мнозинство от народа отказва да участва в спектакъла „парламентарни избори“, отказва да признае легитимността на парламент, в който властват шепа девалвирани антибългарски политици, когато народът с отказа си гласува против системата, която за три десетилетия физически редуцира 27% от нацията,5 поредната фалшификация досежно количеството на имащите право на глас български избиратели, несъмнено е основание за касиране на изборите, разпускане на ЦИК и въвеждане на извънредно положение.

Изходът?

В така създалата се ситуация единствено легитимна е президентската институция. Ето защо считаме за дълг на Президента на републиката да поеме нещата в свои ръце, за да извади страната от дълбоката политическа, институционална, икономическа и морална криза. Като военен знае, че в чрезвичайна ситуация Командирът е длъжен да действа съобразно обстановката. Затова нека съобрази действията си с фундаменталния принцип на правото: когато законът е неясен или непълен, решенията трябва да бъдат мотивирани от общия разум на закона и основните начала на правото и справедливостта!

От което следва за напълно конституционносъобразно и справедливо незабавно да разпусне нелегитимното НС; незабавно да разпусне корумпираната ЦИК; а след като няма легитимен парламент, няма легитимна ЦИК, която да проведе нови избори, следващата стъпка на Президента е незабавно да обяви извънредно положение. „Президентът обявява положение на война или въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато НС не заседава. В този случай то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.“

Цитираната разпоредба на чл.100, ал.5 от КРБ несъмнено предоставя широки възможности, които Върховният законодател – Седмото ВНС е предоставил на Президента. Подчертаното от нас при необходимост от друго извънредно положение, считаме най-пълно да отразява създалата се кризисна ситуация. Президентът, естествено, не може да свика НС, за да се произнесе по решението му, защото НС е разпуснато, поради нелегитимност.

Изход от кризата е президентът да назначи експертно правителство – лица с доказани професионални, делови и морални качества, несвързани с политическите партии на прехода и с управленските им структури, чиято задача трябва да бъде:

- възстановяване върховенството на правото;

- създаване легитимни институции на държавната власт, според духа и смисъла на заповяданите в демократичната ни Конституция от 1991 г. норми;

- въвеждане принципът на изборност от Върховния суверен – Народа, на всички равнища на държавното управление и на съдебната власт (аргумент от чл.1, ал.2 на КРБ);

- експертното правителство, което ще управлява с укази, ще прекрати своята дейност, след като изпълни задачата си, именно, създаване на правов ред, условия за демократично възстановяване на парламентарната дейност, условия за възходящо икономическо и културно развитие на държавата...

В подобна ситуация България се е намирала преди 19 май 1934 г. За четири години след обявяването на извънредно положение, страната успява да се изправи на крака – и икономически, и културно, и военно.

Сходна е ситуацията и след септември/октомври 1944 г. Държавността се стабилизира. През 1946 г. се провежда референдум за обявяване България за република; след което се насрочват избори за Велико народно събрание. Въпреки, че страната ни няма подписан мирен договор, въпреки че още не е пълноправен субект на международното право, тези действия на тогавашната власт намират одобрението и подкрепата на Съюзническата контролна комисия в лицето на представителите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз, които наблюдават и контролират политическото развитие на победена България, след като в продължение на четири години страната е била сателит на нацистка Германия и активно я подпомага във войната ѝ срещу народите, обединени в антихитлеристката коалиция.

В днешния преломен момент интересите на държавата трябва да стоят императивно над интересите на партиите! В името на България да загърбим всякакви партийни интереси и да прегърнем като свой чистият и неподправен зов на Апостола на свободата: „За Отечеството работим, байо! Кажи ми ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно...“

1 https://www.cik.bg/bg/decisions/1896/2023-04-06

 

2 https://www.nsi.bg

 

3 CIA Factbook - Bulgarian population https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/bulgaria/

 

4 https://countrymeters.info/bg/Bulgaria

 

5 Според прогнозата на ООН за 2022г. България е загубила близо 2 166 696 души, или сривът на населението ни е към 27%, съпоставен с данните от последното преброяване преди „прехода“ (8 948 649 души през 1985г.) - Eurostat: Bulgaria Set for Sharpest Population Decline in EU, 09.06.2021,

https://www.novinite.com/articles/129103/Eurostat%3A+Bulgaria+Set+for+Sharpest+Population+Decline+in+EU

 

 

Още по темата