Светът осъзнава все по-ясно глобалните измерения на кризата, която подобно пламъците на раздухван от стихията пожар, го обхваща постепенно от всички страни. Искрите от пожара прехвърчат по всички азимути и военните конфликти, засега все още с ниска интензивност, внезапно могат да се окажат отключващи за унищожителната Трета световна война. Всичко това, особено на Балканите и в Черноморския регион, би имало съкрушителен ефект за нашата Родина, ако позволим тя да бъде въвлечена в този пожар.
Историята ни учи, че през последните повече от 100 години, като се започне от Междусъюзническата война, няма военен конфликт в Европа и в света, в който политиците на България да не са вкарвали страната ни във война. И резултатите винаги са били национални катастрофи, с най-тежки последствия за държавата и народа – разруха, загуба на територия и население.
И днес, да живееш без мисъл за унищожителната катастрофа, която заплашва България в момента, означава не само да не бъдеш загрижен за утрешния ден на Отечеството и за националното благополучие, но и да не смисляш в личен план, за бъдещето на собствените ти деца. Защото мечът на войната не подбира и не подминава нито дребните хитреци, нито изпечените тарикати, които се правят че не разбират кой е главният въпрос на деня. А главният въпрос, е въпросът за мира и войната.
В София и в още 36 града на 23 април се състояха многолюдни манифестации от граждани, откликнали на призива на Българския национален съвет за мир с председател проф. Нако Стефанов, подкрепен от още 54 интелектуалци, общественици, юристи, журналисти, дейци на културата, които призоваха българското гражданство да се включи в Петия национален поход за мир.
В неделя, в 14 часа, над 20-хилядно мнозинство бе изпълнило площада пред НДК. На импровизираната трибуна пръв застана проф. Нако Стефанов, който аргументирано обоснова идеята защо България трябва да бъде Зона на мира и да не участва в развихрения пожар на войната, която все по-застрашително приближава българските граници. Неговите аргументи бяха убедително подкрепени и доразвити от Румяна Ченалова, от о.р. ген. Димитър Шивиков, от доц. Григор Сарийски и от изтъкнатия автор на „Нова Зора“ и „Свободно слово“ Милена Върбанова, писател и драматург, чието изказване на митинга поместваме отделно, както и още много други оратори.
В слънчевия неделен ден шествието се отправи с гора от национални знамена към сградата на Президентството, носейки и стотици антивоенни плакати и призиви за неутрална България. То изпълни ул. „Витоша“ чак до площад „Света Неделя“ с хиляди хора загрижени за бъдещето на България, които като бурна, светла и многолика река, се отправиха към Триъгълника на властта.
Митингът издигна и подкрепи идеята за ПОДПИСКА ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ ЗА МИР И СУВЕРЕНИТЕТ. Основните въпроси в който са:
1. Подкрепяте ли да се установи национална политика на военен неутралитет на България по отношение на всички външни за територията й конфликти?
2. Подкрепяте ли изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната във връзка с въоръжен конфликт да се решава само с национален референдум?
3. Подкрепяте ли пребиваването на чуждестранни военни формирования на територията на страната по повод външен за България въоръжен конфликт да се разрешава само с национален референдум?
4. Подкрепяте ли да бъдат променени изискванията за брой подписи за произвеждане на национален референдум, като при над 100 000 подписа Народното събрание задължително да взима решение за произвеждането му?
5. Подкрепяте ли да е налице решение на национален референдум, когато с повече от половината от действителните гласове е избран един от отговорите – ДА или НЕ – и това мнозинство е поне една трета от участвалите в последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли национален референдум да може да се произвежда относно дългосрочни договори от компетентността не само на Народното събрание, но и на Министерския съвет, като те се ратифицират или сключват само ако има положително решение на референдума?
За съжаление, графикът за приключване на броя не ни позволи да проследим продължението на Похода за мир, както и да съберем сведения за неговото развитие в другите населени места, в които събудената гражданска енергия категорично се обяви против заплахата от една нова катастрофална за България война.
На петия Поход за мир основните лозунги бяха против войната, против изпращането на българско оръжие в театъра на бойните действия и против подготвяното въвличане на България в този опасен военен конфликт - прелюдия, не дай си Боже, към ядрения Армагедон. Както и против сатанинските идеи на джендаризма и приемането на Истанбулската конвенция.
