Често гледам телевизия „Алфа”. Не мога да отрека, че много пъти тя дава обективна информация и алтернативно виждане за редица събития както у нас, така и в чужбина. Прави се например една обективна оценка на ситуацията в Украйна, както и на геополитическите процеси по света. Има разбира се и слаби предавания, но като цяло телевизията на Сидеров е добра и се гледа с интерес. Чрез нея се пропагандират национал-патриотични идеи, което е здравословно за българския народ. Същевременно лидерът на ПП „Атака” и директор на телевизия „Алфа” обаче не спира да си приписва заслуги, които не му принадлежат. Той често твърди например, че ПП „Възраждане”, както и други патриотични формации, били заимствали неговите идеи, без да го споменават като първоавтор. В тази връзка ще кажа следното - или г-н Сидеров има къса памет, или мисли хората за безпаметни идиоти. Затова се налага да припомня някои факти от близкото минало.
Когато започнаха “демократичните промени” на 10 ноември 1989 г., Волен Сидеров твърдо подкрепяше „демократите” в стремежите им към реституция и тотална приватизация, източване на работещите предприятия (респ. техният умишлен фалит, при което хиляди българи останаха без работа), ликвидиране на кооперативите, а заедно с тях и развитото животновъдство и земеделие. Така Сидеров стана съучастник на погрома и разрухата. Той активно работеше за това и като главен редактор на органа на СДС – в-к „Демокрация”. Тогава В. Сидеров обгрижваше с много любов задните части на Ахмед Доган, както и тези на родоотстъпници като Ф. Димитров, Ж. Желев, Е. Кошлуков и т.п. борци за „демокрация”. По този начин той реално съдействаше на определени антибългарски външни сили да разсипват страната ни. Сидеров не отрича това свое минало, дори се гордее с него и „забравя” за истинските български патриоти. А по това време, през мразовитите януарски дни на 1990 г. те излязоха на протест срещу предателството на тогавашната перестроечна БКП, която грубо торпилира единството на нацията. Ще припомня, че в края на 1989 г. перестроечният елит овладял властта в БКП се зае със създаването на турска етническа партия, и връщането имената на българските мюсюлмани, независимо от тяхното желание.
Всички помним, че в тези години на настъпваща фашизоидна „демокрация”, индивидът Волен Сидеров изобщо не беше националист. Истинските националисти при минус 15 градуса студ в началото на 1990 г. бяха по улиците и площадите на нашите градове. Тогава нямаше и помен от „Атака”, а патриотичните организации бяха Българския национален демократичен съюз с председател проф. Николай Генчев. Общонародния Комитет за Защита на Националните Интереси (ОКЗНИ) в първите дни с председател проф. Чавдар Добрев, а по-късно с Димитър Арнаудов; Българската Национално Радикална Партия (БНРП), ръководена от големият наш патриот д-р Иван Георгиев; Отечествената Партия на Труда (ОПТ) с председател инж. Румен Попов, а по-късно с Минчо Г. Минчев; Българската Национал-Демократическа Партия, Политическият Кръг „Зора” и т.н. От 1990 г. започна да излиза патриотичния вестник „Зора” (сега „Нова Зора”) с гл. редактор известният наш публицист, родолюбец и поет М. М. Минчев, който сега е председател на ПП „Нова Зора” (правоприемник на Политическия Кръг „Зора”). Тогава идеите за защита на българския национален интерес се изразяваха от тези формации и от техните лидери.
Вестниците, които прокламираха патриотичните идеи, далеч преди Сидеров да стане националист, бяха „Български глас” (орган на БНРП), в-к „България” (орган на ОКЗНИ) и в-к „Зора”. В тях изявени родолюбиви наши учени и общественици изразяваха идеология, която демократи от боята на Сидоров клеймяха като националистическа. Това бяха дълбоко патриотични идеи, които сега Сидеров бездарно предъвква и има нахалството да твърди, че едва ли не той ги е измислил. В тази връзка бих задал въпроса – защо лидерът на ПП „Атака” и директор на телевизия „Алфа” не цитира истинските български националисти от началото на 90-те години, които далеч преди него прозряха необходимостта от един национално-патриотичен подход към проблемите на страната и нейното място в света?
Така е и по отношение на войните за „налагане на демокрация” като първата война срещу Ирак, когато Сидоров страдаше, че България, в лицето на президента Жельо Желев възнамерява да изпрати САМО един сапьорен батальон за участие на страната на „международната коалиция”. Ами по отношение на войната в Югославия? Волен Сидоров забравил ли е кому беше пиар и кого обслужваше, защото всички помним това. Забравил ли е митингите, в които е участвал с лозунгите „Долу руско-турското робство!” и „Путин Go dome!”
Така че Волен Сидеров твърде късно реши „да стане националист” – няма лошо, да речем че се е осъзнал, претърпял е „катарзис” (любимо извинение на преустроените бивши номенклатурни „комунисти”, отрекли се от идеи, род и Родина и приели „демокрацията” и „евроатлантизма” за свое верую). Но не разбирам, защо Сидеров мисли, че сме забравили каква рана нанесе неговото лидерство на патриотичната кауза, какво огромно доверие в патриотизъма той похити, че на всичко отгоре се изживява като баща на? Но хората имат памет и помнят кой какво е вършил, говорил и писал! И е добре да си отговори, защо сега е сам, защо вече никой не му вярва, дори и на рецептите за „български гозби”. Патриотите на България му ядоха кашата, която забърка и вече знаят да духат.
