Току-що изгледах видео с речта на Костадин Костадинов, произнесена днес от трибуната на НС в чест на Априлското въстание. Няма какво да си кривим душите - великолепно слово, изречено от роден оратор! Костадин Костадинов е единственият депутат и лидер на партия, който може да говори смислено, пламенно и граматически правилно от прима виста - сред цялата неграмотна лумпенска гмеж, навъргаляла се в креслата в парламентарната зала.
Докато той говореше за апостолите на Април 1876 г., операторът спираше окото на камерата върху отделни „слушатели“. Карадайъ демонстративно присмехулно и дори гавраджийски, бе вирнал глава настрана - с вид „не ми пука“, че сте се бунтували и освобождавали от робство, щом сега пак сте роби. Ясно показваше, че България не му е ни „велика“, ни малка „родина“ - не му е никаква. Данчо Ментата също си бе лепнал подигравателно изражение, като слуга, който имитира във всичко агата си. Делянчо Пеевски бе обърнал гръб на говорещия - с безизразно лице. Николчо Минчев цинично броеше лампите по тавана и чакаше досадата да приключи. Боко Банкянски се бе проснал напряко върху банката - като в леглото до нощното шкафче с пачките и кюлчетата. Огромната му каменна кратуна с мътен, празен поглед на скучаещ престъпник, мудно - като на добиче - се поклащаше насам-натам. Бе ясно - през дедовия му е за България и българите! Той е зает с оцеляването си. Всичко останало да мре.
Костадин свърши речта си с „Да живее България!“ Групата на „Възраждане“ самотно изръкопляска. Камерата даде в едър план ПП - Подмяната. Те равнодушно седяха в столовете си. Не им дремеше за някаква си там България. Не си правеха труда да ръкопляскат в нейна чест.
Залата бе пълна с мъртъвци.
Мъртъвци! Мърши! Биомаса! С безжизнени лица, с кухи орбити. Без очи. Не мога да ги нарека „скотове“, защото животните изразяват много повече човечност и духовност. Просто една камара трупове. Палачи на Отечеството. Ако бяха живели във времената на Априлския бунт, щяха да колят, бесят и набучват на кол въстаниците. Щяха да търкалят главите им по калдъръма.
Гласуваха си да почиват в чест на Рамазан Байрама. Султан им трябва на тях! Султан, а не България!
А, щях да забравя - Ленче Общата си взе сбогом с парламента (но не и с парламентаризма ). Сцената бе сърцераздирателна.
Милена Велчева
