За разлика от предишните избори, този път президентът Радев реши да не дава време за празно бърборене на политическите шарлатани и подписа указ за откриване на 49-то Народно събрание на 12 април. Т.е., баш на Велика Сряда, когато според Евангелието Юда е предал Христос, и в Международния ден на авиацията и космонавтиката. Разбрахме, че само 10% от състава на НС са били подменени след изборите на 2 април, което отчасти обяснява факта, че и този парламент се държи досущ като предишния. Разбира се, този път сред „народните избраници“ фигурираха имената на Бойко Борисов и Лена Бориславова, но от тях космонавти на става. Виж за предатели нямата конкуренция. При това Лена обяви пред ЦИК, че се отказва от депутатското си място, но беше закъсняла и трябваше да се закълне редом с останалите. След което да подаде заявление за напускане пред ръководството на новото НС. Бойко Борисов влезе, Лена Бориславова ще излезе!
Иначе първият ден на 49-то НС премина досущ като този на 48-то НС. Пак Вежди Рашидов председателстваше тържественото заседание. Последваха задължителните речи от името на всяка парламентарна група. Оттях сме избрали тези на Корнелия Нинова и на Костадин Костадинов. Другите са като излезли изпод индиго – все същите помпозни речи за евроатлантически ценности, за предвидимост и цивилизационен избор, а между редовете и между думите им се гуши сивата сянка на джендаризма от Истанбулската конвенция. Говорещите глави на тези партии ни чест имат, ни милост. Утре ще прекарат като нищо закон като в щата Вашингтон, който предвижда да бъдат отнемани децата на родители, които не позволяват децата им сами да избират своя пол. И това ако не е сатанизъм!
Това обаче е за по-късно. Първият ден народните избраници не успяха отново да изберат председател на НС. ГЕРБ предложиха Росен Желязков, а „Възраждане“ – адвоката Петър Петров. Въпреки липсата на други кандидати, нито един от двамата не събра достатъчно гласове и след като поискаха почивка, народните представители се разотидоха.Този ден работиха „цели“ 2 часа и 45 минути. На следващия ден ентусиазмът им свърши за няколко минути и под предлог, че не са предложени нови имена за поста председател на НС, Вежди Рашидов обяви край на работния ден, като предупреди, че следващото заседание ще бъде в сряда, след Великден. Не депутати, а направо Стахановци! ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ отидоха да договарят помежду си законодателна програма, загърбвайки въпроса за председателя, а може би и за съставянето на редовно правителство. Междувременно, съпредседателят на ПП Асен Василев предложи да има двама председатели, които да се сменят на всеки два месеца. Такава била европейската практика. В Швейцария, в Белгия, или в Босна и Херцеговина? Оказа се, че Василев имал предвид Европейския парламент, в който председателският пост наистина се разменя между ЕНП и ПЕС, но не на два месеца, а на две години. От такъв парламент да очакваш бързо да състави редовно правителство, е все едно да четеш анекдота, разказан в коментара на Мине Къръкканат в турския всекидневник вестник „Джумхуриет“ (09.04.2023), под заглавие: „Печатът на Настрадин Ходжа“. Той показва, че има поне три начина да не свършиш нещо, което не искаш.
Разбира се, никой от т.нар. народни избраници не са канеше да полети в космоса на политиката. Отделен е въпросът, колко от тях не са склонни да предадат избирателите си при оферта, която не могат да откажат. А следизборното театро, включително през първите няколко дни на новия парламент, изисква космическо въображение, за да бъде представено като пример на загриженост за съдбата на България и нейния народ. Все същите кухи фрази и клетви: за евроатлантическа принадлежност, която сме били избрали преди 11 години; за демократични ценности; за политическа предвидимост;за върховенство на закона и борба с корупцията; за грижа за пенсионерите, бизнеса и социално слабите и т.н. Но, като стане реч за най-неотложните проблеми на гражданите, техните „избраници“ изведнъж забравят думи-клетви, и се отдават на най-откровен популизъм и партизанлък в името на своите партийни, семейни и лични изгоди. От ГЕРБ-СДС изтъкват, че са първа политическа сила и е редно предложеното от тях правителство да бъде подкрепено от втората парламентарна сила – ПП-ДБ. При това, преговорите за новото правителство щял да ги води самият Бойко Борисов, който каза, че няма да подпише никакъв бюджет, ако не бъде сформирано редовно правителство. Декларации за не подписване на предложения от служебното правителство бюджет 2023 г. направиха и от други парламентарни сили. Освен това от ПП-ДБ заявиха категорично, че няма да подкрепят кабинет с мандата и с участието на ГЕРБ-СДС. Само щели да разговарят с всички партии за политики и приоритети. Сякаш политиките се осъществяват от само себе си, а не от хора с определени качества, пристрастия, слабости и морални устои. Въпреки това, поне на думи,ПП-тата се надяват в това НС да мине предложеният от тях кабинет на малцинството. Третата политическа сила, „Възраждане“, декларира, че ще подкрепи само правителство, излъчено с нейния мандат. ДПС намига и в двете посоки, но поне привидно е нежелан партньор, както за ГЕРБ-СДС, така и за ПП-ДБ. За „Възраждане“ и дума да не става да приемат ДПС като ортак във властта. Партията на Костадин Костадинов е за провеждане на нови избори дотогава, докато тя спечели парламентарно представителство, достатъчно за сформирането на собствен кабинет. Ръководството на БСП оставя на членовете на партията да решат с кого Столетницата да се коалира и дали да се коалира въобще. А ИТН със своите 11 депутати могат само да провалят фалшивите усилия да се състави редовно правителство в 49-то НС. Така че на хоризонта не се вижда нищо по-реалистично от нови предсрочни парламентарни избори. И, тъй като наесен ще има местни избори, всички участници в политическото театро могат само да загубят, както от участието си в един обречен кабинет, така и от отказа си да подкрепят някой от предложените варианти. Без значение дали провалът ще дойде при връчването на първия, на втория, или на третия мандат. Ясно е като бял ден, че който се съгласи да изтегли каруцата от блатото, ще бъде опръскан с кал до ушите и ще плати за саможертвата си с политическа забрава. Което няма да попречи на политическите шарлатани да обвиняват президента Радев, че искал да управлява еднолично и без парламентарен контрол. Оставаше да се повлекат по акъла на ДБ, които при тази безизходица говорят за импийчмънт на президента! Понеже бил надхвърлял конституционните си правомощия, отклонявайки България от най-правата евроатлантическа вяра и я връщал в орбитата на Путин. Когато някой иска да свърши нещо, той търси начини как по-добре да го направи, а когато не иска – търси оправдания. Радев определено не е виновен, нито за хаоса с над 17-те процента сгрешени изборни протоколи,нито за 45 000-те невалидни бюлетини, за несъстоялото се на десетки места видеонаблюдение и несработилите 80 машини за гласуване. За припадналите при предаването на изборните протоколи представители на секционни комисии да не говорим. За преживения стрес те трябва да благодарят на партиите от „хартиената коалиция“, които не можаха да извлекат изгоди от очакваната от тях по-висока изборна активност. Народът отказа в голямата си част да си „купи котка в чувал“ и си остана в къщи. С което показа, че не машините, а политиците са го отблъснали от урните. Сега същите „излъжи-господ-и“ ще го уверяват, че много искат да направят правителство, ама нямат желание. Без да искат, те ни преразказват вица за Настрадин Ходжа, който след смъртта на баща си Абдуллах Ефенди, имамин на село Хорту, трябвало да изпълнява задълженията му до пристигането на новия имамин Молла Мехмет. Настрадин отдавна имал зъб на съселяните си, задето го оженили насила за първата му жена и решил да им го върне, като не си дава зор при изпълнението на задълженията на имамин. Отишъл в джамията за петъчната проповед и запитал от катедрата богомолците, дали знаят по кой въпрос ще им прочете проповед. Когато му отговорили, че не знаят, той казал: „Значи ще ми отнеме много време да ви го обяснявам“, слязъл от катедрата и си отишъл вкъщи. На следващия петък пак задал на вярващите същия въпрос и, когато те му отговорили, че знаят, заключил: „Значи няма нужда от проповед!“. И пак си тръгнал. Третия петък повторил питането си, но поучени от първите си два опита, мюсюлманите в джамията отговорили: „Някои знаем, някои не знаем“. „Нека тогава, казал Ходжата, тези, които знаят, да разкажат на онези, които не знаят“. И пак си тръгнал за дома. От този анекдот са вдъхновени изразите: „Нежелан брак, имамство насила“. Както и този призив към проклетата и грозна съпруга: „Не ми се мяркай, пък се показвай на когото щеш!“
Впрочем, някои анализатори сравниха евентуалната коалиция между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ с брак по принуда. Сиреч, под натиска на американския посланик. Оставаше да уточнят кой ще е младоженецът и кой булката. Борисов, ако и да настоява лично да оглави пазарлъците, не мяза нито на едното, нито на другото. А пък във втората политическа сила ПП-ДБ ще се избият кой да го играе булка. Може пък бракът да се сключи със съвсем други мераклии за власт, за ергенска и булчинска роля. Ще поживеем, ще видим. По-скоро войната в Украйна ще свърши, нежели нашите политикани да се споразумеят и да свършат нещо добро за народа си. Те могат да сключат временно примирие и дори да се коалират, само за да „дочупят“ държавата и да доизпразнят до дъно джобовете на гражданите. Всичко в името на обира! А уж народът е суверен. Народът, вълци го яли, щом „избира” такива да го управляват, би казал Хитър Петър, а Нострадин Ходжа с едното „евалла” би го напътил да разкаже на онези, които не се досещат докъде ще стигнем с такива избраници.
Или народът не е толкова мъдър, или отделни индивиди от него са много глупави, наивни и търпеливи.
