Само на километър от внушителните кули на „Софарма“ в кв. „Изток” се разрушава друга внушителна до скоро сграда – тази на Научно изследователския химикофармацевтичен институт (НИХФИ). Гледката е като след земетресението в Турция или като след сраженията в Мелитопол (Донбас). Само с тази малка разлика, че разрушението не е дело нито на природата, нито на война, а на съвременните „строители” на България. Кавичките се отнасят и за „стратегията” на олигарси от рода на Огнян Донев, Стефан Софиянски, Любомир Павлов и др., чийто девиз докато трупаха окрадените от народа богатства беше: „Обичай България, подкрепи Америка!“
Участта на НИХФИ не е по-различна от тази на Детската болница и на Мавзолея в София. Историята на българската фармацевтична наука трябва да се пренапише, а на мястото на НИХФИ да изникне я петзвезден хотел, я луксозен жилищен комплекс. Тъжно и гузно гледат бившите ми колеги от престижния ведомствен институт, защото през 1997 г. лековерно подскачаха и позволиха да бъдат прогонени водещи български учени, фармацевти и технолози. Сега вече връщане няма. Непоправимо е разрушено нещо градено 35 години! НИХФИ отиде в небитието. Коя ще бъде следващата развалина, свързана по някакъв начин с бившия СССР, след като българите избират да бъдат управлявани от русофобски партии? Дали това няма да бъде Паметника на Съветската армия или Альоша на Бунарджика в Пловдив? Или пък паметника на самия връх Шипка? Предстои да видим.
Историята на Научно изследователския химикофармацевтичен институт (НИХФИ) започва в предприятието „Фармпром“ на ул. „Антим” I, където 120 служетуле обитават 3-етажна продължава в новата 10-етажна сграда в кв. „Дървеница”, вече с 250 служители. Годината е 1966 г. След 15 години, в които директор е проф. Любомир Желязков, НИХФИ се превръща в комплексен институт с 512 специалисти от различни направления, лаборанти и майстори, които превръщат стратегическата идея на основателя, а именно България да премине от обикновена ГАЛЕНИКА към производство на родни лекарствени средства с пълен цикъл на тяхното създаване.
С лекциите си в курса „Химия на лекарствените средства“ в ХТИ проф. Желязков подготвя и подбира бъдещите млади учени за целите на НИХФИ, които успешно поемат щафетата от старата кохорта ентусиасти за родна фармацевтична промишленост: Въльо и Цвета Иванови, Ганка Шейкова, Надя Бикова, Луиза Томасини, Светла Зиколова, Ана Колушева, Моис Леви, Атанас Георгиев. Светла им памет!
През 1966 г. структурата на НИХФИ беше донякъде повлияна от структурата на московския ВНИХФИ. Фактори като „желязната завеса“ и икономическото ембарго на Запада налагаха необходимостта от разработване на собствени технологии както за синтетични, така и за лекарствени средства от растителни суровини. Това е историческият шанс за едно цяло поколение химици и фармацевти да се окажат точните хора с точната квалификация за превръщане на идеята и мечта на проф. Любомир Желязков в доходоносна за България и подкрепяна от държавата.
НИХФИ беше мозъчен център на мощно обединение от заводи в София, Пловдив, Станке Димитров(Дупница), Разград, Троян, Радомир и Сандански. Институтът притежаваше всички отдели, необходими за разработване на лекарствени технологии.
Особено силни като се има предвид пристрастията на професора бяха лабораториите за синтез на активни фармацевтични субстанции (АФС), които бяха в състояние да възпроизведат и да защитят с авторски свидетелства всички нови молекули и АФС на най-търсените т.нар.
ГЕНЕРИЧНИ лекарствени продукти като: прениламин, пирамем, индометацин, симетидин, цинаризин, фелоран (волтарен), витамин С, изодинит, хлорхиналдол, кленбутерол, пефлоксацин и др.).
Многочислена секция „Технология на лекарствени средства“ осигуряваше (заедно с разработките на БРВ на ХФЗ-София) над 80% от технологиите за производство на български лекарствени препарати. Тази секция притежаваше лаборатории за всички видове лекарствени форми плюс Лаборатория за пасти за зъби. А по-късно и модерно производствено хале.
Неограничени възможности се откриваха пред секцията „Фитохимия и лекарствени растения“. НИХФИ вече се бе прочул със създаването на чудотворното лекарство НИВАЛИН (проф. Д. Пасков, Въльо и Цвета Иванови). Изключителното богатство на българските лекарствени растения даде възможност и за други оригинални лекарствени продукти като Трибестан, Адинорм, Карсил, Кратемон. От секция „Антибиотици“ в разградския завод успешно бяха внедрени многотонажни технологии за производство на Ампицилин, Амоксацилин, Цефалексин, Тубоцин и подобрени други за Гентамицин и Нифимицин.
Ако се изразя на съвременен жаргон: под ръководството на проф. Желязков НИХФИ се превърна в ХЪБ, от който към всички заводи на ДСО „Фармахим“ се разпространяваха знания и нови технологии.
Всичко това стана възможно с директор на НИХФИ, притежаващ стратегическо мислене, и специалисти, които работеха и се учеха всеотдайно по повече от 8 часа на ден. Лабораториите светеха до късно вечер. Десетки колеги окуражавани от проф. Л. Желязков защитиха 43 кандидатски и 6 докторски дисертации. Над 400 са авторските свидетелства за получаване на АФС и лекарствени форми. Много колеги специализираха в Италия, Франция, СССР и Канада. Връщаха се и предаваха придобитите знания на другите. България се превърна от фармацевтично джудже във фармацевтичен гигант.
Всеки народ си има свой Великден. За българския Великден на XIX век е писано и се знае достатъчно. Ако във войните за национално обединение (1914-1918 г.) се бяхме оказали сред победителите – тези четири години сигурно щяха да бъдат наречени българския Великден на ХХ век. Националните катастрофи обаче попариха надеждите и небивалия подем на българския народ. Но през миналия век историята даде на българите втори шанс. Две мирни десетилетия (1965-1985 г.), в които те построиха АЕЦ „Козлодуй“ и заеха първо място в СИВ и дори в Европа по износ на някои важни продукти (червено вино, домати, цигари, електроника, лекарства). Това беше един истински български Великден, който приши крилаи на нашата младост и сила.
Образно казано, академик Желязков пусна една снежна топка по фармацевтичния склон, която, дори и без неговото формално присъствие в НИХФИ, предизвика лавина от разработки и внедрявания. Броят на изпитаните потенциални АФС от медикобиологичното направление достигна 5000! Тактиката на НИХФИсе изразяваше в пълна готовност за производство на генерично лекарствено средство още преди падане на неговата патентна защита. Учениците на проф. Желязков бяха получили самочувствието, че могат да получат икономично всяка АФС, а другите колеги – да я подготвят за пазара в подходяща форма. По този начин НИХФИ и ДСО „Фармахим“ осигуряваха на нашите сънародници евтини и ефективни лекарства. Износът на лекарства на „Фармахим“ годишно достигна 900 млн. долара по т.нар. второ направление и 1.3 млрд. рубли за страните от СИВ. Българските лекарства бяха познати от Камчатка до Аржентина. След 30 години работа „на ползу роду“ мечтата на проф. Любомир Желязков се беше сбъднала.
Започнаха промените след 1989 г. Българската държава се отказа, или бе заставена, да развива и да запази стратегически отрасли като електроника, машиностроене, фармацевтична индустрия и др. Министерството на външната търговия беше ликвидирано. България губеше традиционни пазари, а НИХФИ своето финансиране. През 1997 г. „петата колона” на КТ “Подкрепа“ обезглави института. Ръководителите на секции – бивши комунисти трябваше да бъдат изчистени. Образно казано мястото на отличниците беше заето от тройкаджиите. За новите собственици беше важна единствено печалбата. Науката стана ненужна. Нали при пазарната икономика всичко може да бъде закупено!...
Приватизацията на българската фармацевтична промишленост беше нечестна и непрозрачна. НИХФИ, рожбата на проф. Желязков, стана част от „Софарма“ и след 35 години активен живот престана да съществува като Научно изследователски институт. Трудът на две поколения служители-ентусиасти беше присвоен от „новите“ българи: евроатлантици и русофоби. Те така и не осъзнаха, че „пазарна икономика“ без завоювани пазари е просто оксиморон.
Вече става ясно, че капитализмът в този си вид като неолиберална парадигма, няма бъдеще! След кризата на социализма ще бъдем свидетели и на криза на капитализма и еднополюсния свят. Обществото отново стана класово, България загуби своя суверенитет, а това не предвещава нищо добро. Руският историк и философ Андрей Фурсов казва: „До края на 21 век капитализмът ще си отива бавно, грозно и кърваво“.
И едва тогава, след като днешната мътилка от олигарси, крадци и обикновени мошеници изтече в канализацията на историята, ще заблестят отново ликовете на ръководителите на българската наука и индустрия, превърнали България в икономически тигър и наредили я сред най-развитите 29 страни в света. На лидери в науката като проф. Иван Попов, акад. Ангел Балевски и акад. Любомир Желязков.