Уважаеми г-н Ангелов,
Уважаеми г-н Ишев,
Драги родственици
на инж. Стамен Стаменов,
Уважаеми участници
в това мило тържество,
Благодаря за честта да споделя радостта от вашия празник – 140 години от създаването на държавната администрация, отговаряща за изграждане на пътищата в България – едно важно начало в следосвобожденския път на Отечеството ни. Сложен е този път. Не само защото ключът за него, който по право държат историците, не винаги отваря Триумфалната арка на правдата и истината от пожълтелите страници на историята, която, както са забелязали още древните, се пише от победителите. Българският писател Чудомир, известен не само със своите художествени и словесни достижения, в своя афористичен стил заявява, че докато истината се наведе да завърже връзките на обувките си, лъжата вече е успяла да обиколи земното кълбо.
В този смисъл, 3 април, лично за мен, като човек, който сравнително често и отблизо е общувал с инж. Стамен Стаменов, е особен ден. Защото към гордостта от този празник се прибавя и радостта от победата на правдата, от реванша на истината, която все пак застига лъжата, надмогва конюнктури и указания, и утвърждава с мемориален знак като този, своята тиха победа.
Прекрасен е този мемориален знак, творение на скулптора Петко Генов. Прекрасна е осъществената инициатива на Камарата на строителите, защото с нея се отдава заслуженото към делото на един от хилядите строители на съвременна България, на онази България, която, уви, безславно загубихме. Онази България, за която вече 33 години лъжата усърдно убеждава света и новите поколения българи в нейната нищета, нищожност и социалистическа убогост. Онази България на съзиданието, на която е свидетел цялата строителна гвардия, дошла днес да почете паметта и признанието за всеотдайността и вярата на своя прославен генерал - инж. Стамен Стаменов. А чакат забравени и загърбени от светлината на истината за собствения им живот и дело, цяла плеяда ръководители на могъщия и славен някога Национален транспортен комплекс, начело с министър Васил Цанов, с Величко Величков, със Стоил Фердов, с прослевените със своите дела генерални директори на транспортни обединения като ген. Захари Захариев, легендарният началник на БГА „Балкан“, инж. Славчо Първанов на СО „МАТ“, инж. Йосиф Смилов на БДЖ, инж. Трифон Пеевски на СО „Автомобилен транспорт“ и мн. др.
На тази мемориална плоча с вещина е изобразен вдъхновеният образ на инж. Стамен Стаменов, но по-съвършен от този барелеф бе самият човек. Аз не познавам друг, който като израз на своята вътрешна убеденост и отдаденост, се преобразяваше всеки път, когато идеше реч сътвореното да говори вместо него. В такива мигове той целият засияваше и само песен можеше да изрази преклонението му пред великия строителен гений на народа ни. Тогава запяваше с неподражаем глас високо и открито любимата своя песен - „Хей, поле широко, хей, Балкан, ти роден наш!“
Уважаеми приятели,
Благодаря ви за този 3 април, в който възкръсва надеждата, че истината все пак ще победи, защото е казано: „Не в силе Бог, а в правде!“
Пожелавам сили и търпение на гвардията, достойни строители и транспортници, които отдадоха без резерв и без съжаление силите си за преобразяване на България. Нека знаят и вярват, че България ще пребъде като продължение на тяхното дело и техния безпримерен живот.
Минчо Минчев
