Сметището най-сетне гръмна и увоня цяла България. Разтресе институции и чиновници-лумпени. Земетръсът, предизвикан от взрива, разклати кабинета, че и президента дори. Разкри се дълбокия разлом в забравеното от политиците и най-пренебрегвано кьоше на държавата - Министерството на културата. И на дъното му сега с невъоръжено око може да се види гнусната гмеж от духовни червеи, глисти и вонещици, които го обитават, снасят яйца в него и се размножават. В тая тъмна изба от три десетилетия се разполага и кадрува духът на Сорос. А това учреждение би трябвало да е най-важното държавно ведомство в България, защото културата е основният фактор на всяка национална независимост. Но, уви, в България, тя се „управлява“ от антибългарските НПО-та и от маргинали, които всеки истински интелигент се гнуси дори да заплюе.
В течение на годините в креслото на министър на културата се изредиха поплювковци без никакъв творчески актив и потенциал. Но пълното падение настъпи, когато в това кресло бе натикан безработният наркоман и интелектуален даун Наско. Дължим тази оглушителна подигравка с българската държавност на ухиления безкнижник и бездимпломник Просто Киро, на когото някои казват Имбецила. А той и коалиционните му партньори и днес драпат за власт, развявайки байряка на Истанбулската конвенция. Никога няма да забравим, че ПП/ДБ започна изборната си кампания точно на Трети март, поругавайки Националния празник с парцала на педерастията. Но най-паче заслуги за назначението на Наско има известният хасковски - а днес жълтопаветен, международен финансов аферист Асен Василев, определян за лидер на гей дружинките.
Кокаиновият призрак Наско се изгуби от хоризонта, оставяйки в наследство съвсем реална диря от злодеяния, които трудно могат да се поправят - назначаването на директора на Народния театър Васил Василев (след „конкурс“), заличаването на председателите на творческите съюзи от УС на Националния Фонд Култура и поставянето за и.д.директор на НФК на едно уникално „откритие“, никому неизвестният в българските интелектуални среди Сава Драгунчев. Някой чувал ли е нещо за въпросния Драгунчев? Твърди се, че поне девет десети от фактите в „биографията“ му, която изобилства със съвсем разнородни квалификации, научни степени, публикации и прочие, са фалшификат. И тъкмо от тази тъмна персона тръгна завчера грандиозният скандал в МК и в цялата държава. Ето какво пише за него Виктор Димчев, продуцент, режисьор и фотограф:
„Това е шефът на НФК.
Това е човекът, който харчи парите за култура на страната.
Профилът му в една от популярните гей мрежи за поръчков екстремен секс е „Кралицата“.
Има активни регистрации в поне три други мрежи за гей контакти, които ползва/обслужва ежедневно в работно време.
Много мила девойка, по сведения на информатори.
Да си знаете кой разпределя порциите в културата след „промяната“.
Само за последната година, „Кралицата“ е раздал на гей дружинки повече от 2 млн. лева.
За „култура“.
А младият политик Кристиян Шкварек добавя съществени данни за проектите, чийто „меценат“ през последните месеци, е Национален фонд култура - сиреч лично г-н Драгунчо:
„1. „Сингъл Степ“ - нашумялото шоу с мъже в рокли - (педерастки бар с шоу програма) - 93 248.04 лв.!
2. Рут Колева - 139 046.00 лв. - талантливата млада певица, която се снимаше „ходеща по мемориала на загиналите в Перущица“.
3. Сдружение „Таляна“ - 79,981.77 лв. - Програма: „Разработена е стратегия за достигане до и включване на изолирани, маргинализирани и уязвими групи (в случая към ЛГБТИ общността).“
Ето с какви обещаващи думи, от които ще се изчервят и камъните, се рекламира шоуто, финансирано от Драгунчев:
„Вкусно шоу на цели три драг кралици ( травестити ), които ви забавляват с изкуствени полови органи“.
Тримата травестити са заснети в отвратителни пози, а под снимката на единия/едната от тях ограмотяващо е написано на италиански: „Pina la putana“ - „Пина курвата“.
Това са вижданията за „култура“ на г-н Драгунчо, подставеното лице на „филантропа“ Сорос. Май България остана единствената територия, в която дъртият мегаспекулант все още е наричан „филантроп“ от мисирите.
Но още преди да се превърне в хомогенна гей-кочина и нетърпимо да се разсмърди, НФК си беше един набрал до пръсване гноен абсцес. Управляваше го Борислав Геронтиев, известен несменяем главен редактор и преди, и след 1989 г. И поради тези му качества, твърде удобен и тогава, и сега. През 2018 г. търсех възможности за минимална финансова помощ, с която да продължа проучванията си на архивите на селищата с български произход в Италия. Всички мои изследвания, всички пътувания, престои в библиотеки и архиви, както и издаването на книгите си, винаги съм финансирала сама, плащала съм от собствения си джоб. Винаги, винаги, винаги! До стотинка!
Но през 2018 г. се оказах без работа - в емиграция! За завършване поне на първия етап от изследванията ми в Ломбардия, при спартански начин на живот и най-евтини пътувания, нощувки в най-евтини хостели, с две-три филии сух хляб на ден (както винаги съм правила), ми бяха нужни поне 2500 евро - 5000 лева! Жалка, смешна сума - но аз нямах тия пари!
И реших да се обърна за помощ към Националния фонд Култура. Да се обърна към българската държава - в чието име и за чиято слава се бях захванала с тия изследвания!
След безкрайни телефонни разговори с разни, „експерти“ в НФК, чийто правоговор беше на прогимназиално равнище и подир десетки празни обещания, мои познати ми уредиха пряка телефонна линия с тогавашния шеф на фонда Борислав Геронтиев, когото познавах от БНР, където в даден момент бе „спуснат“ като удобна номенклатура за програмен директор на Програма „Христо Ботев“.
Разговорът ни трая няколко секунди. Борислав Геронтиев, който както се оказа, дори не посещаваше работния си кабинет в Министерство на културата, може би заради „доказаното си себеотрицание“ в защита на културата, ми каза следните „паметни думи“, които предавам дословно:
„Ако пеете, танцувате и искате на уредите танцов фестивал, обадете се следващата седмица. Ако е за друго - не ми губете времето“!
Това бе отговорното разбиране на Борислав Геронтиев за мисията на Фонда за национална култура, който той оглавяваше. За съжаление, в случая не ставаше дума за турне на читалищен самодеен колектив, който също трябва да бъде подкрепен, а за славата на българския държавно строителен гений, оставил следи къде ли не по света, в случая – Ломбардия. Подобен цинизъм не бях чувала дори от устата на гербаджийските чиновници-лумпени, камо ли от устата на поет.
Сега си мисля, ех, де да бях чалга-певица като Рут Колева, а още по-добре - джендър и транссексуал!
Това обаче е минало, но днес неотложен отговор чака въпросът: Български интелектуалци и членове на творчески съюзи, ще понесете ли гаврата на шебеци като Драгунчо, които скачат по главите ви и ви унижават? Хилядолетната българска цивилизация не заслужава „мълчанието на агнетата“, което се опитват да й вменят.
За съжаление всеки скандал в България се забравя вече не за три дни, а за три часа. Но това колосално поругаване на българската култура надхвърля дори придобитото ни и станало традиционно пословично българско търпение.
Аз лично с две ръце гласувам за уволнението на всички духовни нищожества, натикали се като хлебарки в Национален фонд култура, воглаве с печално известния „директор Драгунчев“, назначенец на недоразумението Наско! Драгунчев, който успя да превърне Министерството на културата в позорна опора на извратеняци. Призовавам културните кръгове в България да се обявят за незабавно разформироване на тумора Национален фонд култура, който не е нищо друго, освен подразделение на „Отворено общество“, ведно с Министерството на образованието. Една удобна държавна каса, в която нашите измъчени трудови пари, се харчат за псевдокултура и начинания, с които се развращава националното ни бъдеще!
