Годината бе 1968 - бунтовна, преломна и огнено метежна. Живеехме в Доктрината „Брежнев” и „ограничен суверенитет” с другите социалистически страни, както и сега, но със съществена негативна разлика в полза на миналото.
Настъпи лятото на нашата средношколска, селскостопанска и политическа жътва. Някои от нас кандидатстваха във ВУЗ, а по-голяма част от момчетата се запътихме към родната казарма да ставаме мъже. Рядко така едно ново поколение с летящ старт конфликтно да излезе на авансцената на живота. То по категоричен начин искаше да промени хода на развитието на човечеството. През тази година се почувства един небивал стопански възход и материален просперитет. Суровините бяха евтини и технологиите напреднали. Възникна консуматорското общество. Масово навлезе телевизията в домовете ни. Започна изграждането на ново глобално информационно съжителство. В реално време се слушаха и гледаха едни и същи политически, стопански, културни и спортни предавания и събития. Създаваше се общ манталитет, мироглед, вкусове и модни тенденции. Започнаха да падат политически, езикови, расови, етнически и религиозни различия.
Случиха се и две емблематични сватби на Жаклин Кенеди с милиардера Онасис и „президентската” сватба на сина на Айзенхауер с дъщерята на Никсън. Светът се раздели с първия космонавт Юрий Гагарин и с големите американски писатели Ъптон Синклер, Джон Стайнбег и българският художник Александър Божинов. България зае 18-то място на Летните олимпийски игри в Мексико от общо 112 страни, а Боян Радев завоюва първия си златен медал.
На 21 януари катастрофира край Гренландия американският стратегически бомбардировач Б-52 носещ със себе си 4 ядрени бомби.
Особено активни бяха студентите в САЩ от „Харвард”, „Радклиф” и Бостънския университет със своите гладни стачки. Появи се 10-хилядната седяща стачка на студентите в Западен Берлин и масовите демонстрации на японските студенти. Римският университет е затворен за 12 дни по време на антивоенен протест. Само по време на демонстрацията на 17 март в Лондон са ранени 86 души и 200 са арестувани. Избуяха и движенията за граждански права на афро-американците начело с Мартин Лутър Кинг, от които се сформираха две военизирани организации - „Блек Паур” и „Черните пантери”.
На 4 април беше убит Мартин Лутър Кинг (1929 г.) В течение на седмици големите американски градове бяха обхванати от вълнения и безредици.
2 май стана символ на тази година. Започнаха най-големите студентски вълнения в Париж и жестоките стълкновения с полицията в Латинския квартал. Много млади хора вярваха, че е започнала нова революция. На 30 май 1968 г. френският президент Шарл Де Гол разпусна парламента. На следващата година символът на модерна Франция – генерал Де Гол, слезе от политическата сцена.
На 6 юни беше убит американския сенатор и политик, в предизборна борба за президент Робърт Кенеди. Пет години преди това, през 1963 г., брат му Джон Кенеди също беше убит като американски президент.
На 28 юли бе открит в София IX световен фестивал на младежта и студентите. Присъстваха 20 000 делегати и гости от 138 страни.
През същата година се основаха британските рок групи „Лед Цепелин ”, „ Дийп Пърпъл ” и „ Джедро Тъл”, и потънаха 3 подводници: на Израел, на Франция и САЩ, която беше с атомно оръжие. Край известния американски курорт Ксул Валей изтече невропаралитичен газ от армейски складове.
През годината излязоха от печат романите „Одисея 2001” на Артър Кларк, „Летище” на А. Хейли и „Аз, роботът” на Айзък Айзимов, които още тогава си ги купих. Зароди се и движението на „зелените”, тясно свързани с антиядрените противници.
Общата девалвация на ценности и идеологии, и особено общата криза на марксизма доведе до появата през 1968 г. на организациите на новите леви радикали. Две от тях ще останат в тъмната сянка на историята – „Червените бригади” в Италия и „Бадер-Майнхов” в Германия. Светът се стресна от първите им терористични актове.
В началото на годината американската армия във Виетнамската война достигна 486 хиляди войници, а в средата - американските жертви станаха 25 хиляди. Шокиращите телевизионни кадри, хилядите цивилни, виетнамски жертви и тактиката на „изгорялата земя” с напалм разделиха американското общество и предизвикаха бурни протести в целия свят.
На 20 срещу 21 август войските на Варшавския договор (в това число и български) влезнаха в Чехословакия под кодовото наименование Операция „Дунав”, за потушаване на „Пражката пролет”.
На 27 септември ни приюти родната казарма да отбием редовния си воински дълг към НРБ и българския народ. С влакове, по военни окръжия, ни извозиха до ж. п. гарата на гр. Плевен. От там в колони и пеша ни въведоха във Втори район на НШЗО „Христо Ботев”. Началник на школата бе ген. майор Иван Владов, нач. щаб – полк. Иван Султов, командир на МСБ - пол. Цанков „Джеки”, нач. щаб на батальона - пол. Димитров, командир на IV-та рота - майор Нацков, старшина на ротата - Първан Димитров Първанов „Баката” от Плевен, командир на 4-взод - лет. Станков от гр. Пещера, а след него ст. лейт. Павлов от гр. Пирдоп. Преподаватели ни бяха по „Тактика” – подп. Коцо Андров Василев „Цар Борис” от с. Сухатче - Врачанско, по „Сапьорно дело” - майор Райчев „Райчо светкавицата”, по „ОМП” – подп. Ранов.
Няколко думи за майор Райчев. Той си беше много смел и перфектен професионалист. При едно съвместно военно учение на войските на Варшавския договор, където участва и тогавашния ст. лейт. Райчев, в състава на наше подразделение трябвало да се разминира едно минно поле с противникови мини. Самият командващ Обединените въоръжени сили на Варшавския договор маршал Родион Малиновски попитал строените войници от всички братски армии, кой пожелание иска да разминира това минно поле. Нашият ст. лейт. Райчев със силен, отревист глас казал: ”Аз” и със с бодра строева стъпка излязъл пред цялата армия. С увереност разминирал цялото минно поле. Доста студена пот го обливала на вълни на вълни, но не се посрамил. След успешното разминиране, все така наперено докладвал на маршала, че заповедта е изпълнена. За тази си увереност и самоотвержена постъпка в мирно време, маршал Малиновски преждевременно го произвел в чин майор. След този случай майор Райчев се сдобил със прозвището „Райчо Светкавицата”. В практическите занятия - пипаше много внимателно. Така учеше и нас. Ние му се доверявахме и му имахме уважението. До този момент той не бе допуснал нито една грешка. При сапьорите е винаги така, или са перфекционалисти, или ги няма на този свят.
Във взвода бяхме 21 школници, от които още помня имената на: Емил Тодоров от Златен рог-Видинско, Здравко Зафиров от Ивайловград, Димитър Шивачев от Бургас, Христо Христозов от гр. Първомай, Димитров от Търговишко, Николай Колев, Цветан Цветанов, Караджов, Чонков, Греков-„Макето”, бай Илия, Крум и Калин.
В нашият батальон бяхме само мотострелковаци или т.нар. кашици. Всеки божи ден, в пек, студ, дъжд и сняг с пълно бойно снаряжение атакувахме през траншеи и „минни полета” славния „Бала баир”. Като се връщахме грохнали и потни бяхме или прашни като след пустинна буря, или целите оваляни в кал като черни малачета. Но девиза на всеки кашик беше: „Повече пот в учението, по-малко кръв в боя!” Земята ни беше като любимо момиче и с любов я прегръщахме. Оксидацията на шансовите инструменти и АК-47 беше изчезнала от копане на окопи, траншеи и лъщяха до блясък от търкането след баирската тактика и изстреляните халосни патрони. След такива занятия войнишкия чай с бром и бобената чорба бяха като блюда от ресторантите на „Балкан турист” за изгладнелите млади „лъвчета”, а железните, етажни легла със черните вълнени одеяла - като балдахини в царски покои.
Никога няма да забравя първия наряд на военните погреби „Баба Дана”, край общежитието на Винарския техникум. Вечер, на светещите прозорци се показваха предизвикателно чисто голи, с разперени ръце „по-отворените” момичета. Но няма да забравя и падащите диви круши върху каската ми които вземах за вражеско нападение. Не ще забравя и набиването на крак до премаляване на плаца и на „Червения площад” в Плевен. Подготвяхме се за предстоящия парад на 9 септември 1969 г. по случай 25-годишнината от Социалистическата революция в България. По същото време летците от Долна Митрополия изписваха в синьото небе цифрата 25 със своите 25 съвременни съветски самолети МИГ. (Сега дали има някакви самолети за изписване годишнината от настъпилата демокрация в Република България?) Не ще забравя и летния лагер в Коиловци, и 50 километровия поход с пълно бойно снаряжение в адския пек през лятото на 1969 г. Ех, години, години, славни, млади години! Имахме морални принципи и ни липсваше травмиращ опит. Все още нямахме жажда за власт и сребролюбие. Любовта ни бе в разгара си.
Мили приятели, ако прочетете тези кратки мои спомени обадете ми се, за да се видим, преброим и допълним забравената поема „Бала баир”.
Къде сте сега скъпи приятели? Пратете ми, по възможност, своите и на другите наши другари телефонните номера, за да ви се обадя.
