Голямото лъготене преди края на илюзиите или защо камъкът на Сизиф може да ни премаже
„Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов.“ Ото фон Бисмарк
Иборите са само след няколко дни, но ловът на наивни души започна отдавна. Като се прибави и фейк кампанията провеждана от политиците и подчинените им медии, свързана с войната в Украйна срещу Русия и „облагите“ от предстоящото ни през следващата година присъединяване към еврозоната, не остава вече никакво съмнение в разумно мислещите хора колко прав в констатациите си е бил първият канцлер на Германия.
Лъжите по време на война е голяма тема и на нея няма да се спираме. „Белите конци” тук са много, дори и за слепите вече е ясно накъде вървят нещата. Така че напразно се морят медиаторите на лъжите.
Колкото до конкретната предизборна обстановка у нас и около нас, както винаги отново главен обект на лъжи, препирни и политически шмекерии е минималната работна заплата (МРЗ). Наддаванията са като на циганска сватба - с постоянно вдигане на даровете, които са на ужким: едни предлагат да се вдигне с не много (до 850 лв.), други с още повече – да стане 50% от средната заплата в страната (до около 870 лв.)
В съседна Гърция управляващите също заиграват с най-бедните, но това наддаване за МРЗ там протича с две „несъществени“ особености: Първо: там политическото говорене, което започва „отгоре” винаги е съпроводено с бурни демонстрации и реакции „отдолу”, стигащи понякога и до улични войни. И продължава, докато максимално се задоволят исканията на тези, чиито доходи трябва да се повишат. И второ: най-бедните гърци получават минимална работна заплата, колкото е средната у нас.
На 15.01. правителството на Гърция обяви, че през тази година предстои ново увеличение на минималната работна заплата. През изтеклата 2022 г. минималната работна заплата достигна 713 евро, а минималната дневна надница за занаятчиите е 35 евро (към май 2022 г.). В същото време увеличената минимална работна заплата дръпна нагоре и обезщетението за безработица, също - спрямо миналата година, когато възлизаше на 438 евро. След бурни демонстрации в цяла Гърция, в съответствие с ръста на минималната работна заплата, се коригираха и редица обезщетения и добавки обвързани и базиращи се на нея или на дневната надница. Те включваха, наред с другото, обезщетението за безработица за самостоятелно заетите лица; новите програми за работа; обезщетението за фирмите, поради спиране на работа; специалните сезонни обезщетения за служителите в туризма и хранително-вкусовата промишленост; строителите, горските работници и др., както и специално обезщетение за майчинството; обезщетение за родителски отпуск; неизплатени заплати поради неплатежоспособност на работодателя; надбавка за наличност; компенсация на учениците в професионалните училища и др.
Новото увеличение на МРЗ в Гърция,
което е в съответствие с поетия ангажимент от премиер-министъра Кириакос Мицотакис, трябва да влезе в сила от 1 април 2023 г. Важно е да се знае също, че за разлика от България, през изминалата година в Гърция имаше практически две увеличения на минималната работна заплата от 10%, което, ако се случи и сега, до известна степен, макар и с малко, ще доближи позицията на гръцките работници до тези от страните от ЕС, където законово установена е минималната работна заплата. За подобна възможност българските работодатели разбира се не искат и да чуят, а работниците ни могат само да мечтаят. Обратно, нашите депутати, с подкрепата на управляващите от служебното правителство, направиха всичко възможно да блокират в парламента всяко законодателно предложение за повишаване на най-минималната работна заплата (МРЗ) в ЕС, която в момента е точно на половината на гръцката. И то при положение, че това щеше да струва на бюджета нищожните 300 милиона лева. В същото време родните ни избраници не забравиха да актуализират още веднъж своите заплати и да гласуват милиарди разходи за авансово закупуване на нападателни оръжия и самолети, (макар на чертежи), както и за военна помощ на Украйна във войната срещу освободителката ни Русия. Оказа се, че техните приоритети нямат нищо общо нито с добруването и оцеляването на тези, които са ги избрали, нито със защита на националните ни интереси. Да не говорим за сигурност и суверенитет. Напротив, те се поставят изцяло в услуга на волята и геополитическите интереси на „началниците“ от Вашингтон и Брюксел. Не искам да ги тревожа, но тяхната кауза за световно господство и унищожаване на Русия е обречена на неуспех.
Предизборната мъгла
се е разстлала и около истинските мотиви на управляващите и крадливите политици от дясно, да ни вкарват в еврозоната. Те с овчи ентусиазъм обявиха влизането на България в еврозоната. Облъчват ни от телевизиите всекидневно, че там е раят. Железните аргументи на мислещи хора като експерта по банково дело доц. Григор Сарийски, извлечени от действителността в Гърция, Италия, Испания, Португалия и Хърватия, обаче доказват, че никоя от тези бедни страни, влезли в еврозоната от периферията, не е прокопсала. И не спират да ни заблуждават, че това е така, защото управляващите, примерно в Хърватия, не познавали механизмите за въвеждане на еврото или пък, че гръцките политици били корумпирани и злоупотребявали с европейските пари.
В интерес на истината нашите политици и политически институции във времето на т.нар. преход непрекъснато показват, че са много по некомпетентни и от хърватските, че те дори са не по-малко корумпирани и по-малко крадливи от гръцките. Контролираните от тях медии и „експерти“ непрекъснато се опитват да ни убедят в обратното, но народът отдавна не им вярва.
Но има и нещо друго: тези от песимистите, които ни казват, че с България ще се случи това, което се случи с Гърция при влизането й в eврозоната – не са много убедителни. Истината е, че ще бъде много по-лошо. Да не забравяме, че Гърция влезе в еврозоната в един друг период, когато икономическата стабилност в нея беше в апогея си. Поради това корумпираните гръцки управници успяваха години наред да финансират своите огромни бюджетни дефицити на БВП (между 2001 и 2010 г.) т.е. в продължение на 10 години благодарение на това, че Гърция споделяше една и съща валута с дисциплинирани и икономически продуктивни страни като Германия. Ако от една страна огромните дефицити (от 5,5 до 15,1%) и дългове, които трупат държави като Гърция оскъпяват държавния дълг в рамките на eврозоната, далеч по-стабилната и отговорна фискална политика на страни като Германия до голяма степен неутрализираше този ефект. Основно, защото кредитори и инвеститори разчитаха, че понеже са част от един паричен съюз, в случай, че се изпадне в състояние на неплатежоспособност, дълговете на Гърция ще бъдат покрити основно от високопродуктивни икономики на страни-членки като Германия и Франция - както и се случи.
Днес не е като вчера
Сега обаче обстановката в еврозоната към която ни тласкат нашите управляващи и политиците от дясно, е коренно различна. Страните с високопродуктивни икономики, които бяха локомотива и бяха основните донори от т.нар. ядро, изпаднаха в задълбочаваща се криза. Вследствие на прекъсване икономическите връзки с Русия и войната в Украйна, европейският локомотив Германия забуксува, а с взривяването на магистралите на енергоносители, има опасност дори и да дерайлира. И в този момент „началниците от Брюксел“ ни предлагат да влезем в eврозоната, а родните ни управляващи с вълче настървение се мъчат да им угодят и да ни прикачат към обречения влак! Защо ли? Най-елементарния отговор е, за да плащаме! Но не те, а ние! Влизането ни в eврозоната е печеливша кауза само за управляващите, защото ще им позволи безотговорно и неконтролируемо да теглят и да се обогатяват от големите заеми, които западните кредитори охотно ще отпускат, за да гасят пожара от кризата, която сами предизвикаха, а обикновените българи и поколенията ни, ще трябва да ги връщаме заедно, при това с огромни лихви. „При положение, че нашите доходи са едва наполовина от средните за „клуба“ това означава, че българите в буквалния смисъл ще трябва да си изгладуват своето членство или пък ако искат да се доближат до клубния стандарт, ще могат да го направят само на кредит. За мен е трудно да споделя всеобщия ентусиазъм и възприемам датата 1.1.2024 г. като деня за изпълнение на смъртната присъда над българския лев“. - предупреди доц. Григор Сарийски.
Всякакви други коментарии, различни от казаното тук, са опашати лъжи. Защото вкаран в eврозоната без негово желание, обикновеният българин все повече ще се стреми да достигне незавидния за еврозоната стандарт на обикновения грък, който обременен от високото данъчно облагане, проблемите на дерегулацията на пазара на труда и галопиращата инфлация, а и корупцията на управляващите, както и постоянната икономия, все повече ще заприличва на митичния мъченик Сизиф. Също като него и той непрекъснато ще тика скалата на финансовата тежест към върха и всеки негов опит да го достигне, ще бъде безплоден. И всеки път ще започва отначало. А най-лошото от всичко е, че докато „Сизиф” съумяваше в онези по-благоприятни времена да се предпазва поне от скалата, която пада надолу, в българският му вариант, поради ерозиралия от всеобщата криза европейски връх, той няма да има тази щастлива възможност. И когато скалата започне да пада, вероятността да бъде смазан под нейната тежест, е почти гарантирана.
С наближаването на изборите, както е казал Бисмарк, лъженето ще продължи с още по-голямо ожесточение, а действителността след големите лъжи за сегашната война в Украйна, може да сложи край на много илюзии. Важното е обаче да мислим с главите си, а не с телевизорите.
