Или кои са „идеолозите” на т.нар. граждански патриотизъм и що за национални „ценности” те предлагат на българите и България?
Борис Данков
Продължение от брой 11
Дискусия ли е това, мозъчна атака или по-скоро лавина от снобски скудоумия е трудно да се каже, но да се твърди, че играта на хоро и носенето на дрехи с български шевици на публично място е... „агресивен жест срещу елита”, патриотична „конфронтация”, знак за „промиване на съзнанието”, недоволство, употребявано за „руски цели” и пр., е не само глупост, но и диагноза. Тук вече имат думата психолозите и психиатрите.
Манипулацията: Бай Ганьо срещу Алеко
А как новите „автентични” патриоти ще борят лошите „традиционни” патриоти? Идеологът-литератор Кьосев е открил как. Блеснала му е в главата чутовна идея. Еврика! Ура! Той знае как да разнищи „кухата лейка” „Възраждане”, как да им накатае фамилията, да ги направи на бъзе и коприва. Как? Ами като опростачи, профанизира, техния „лош” патриотизъм чрез „незавършения европеец” Бай Ганьо. Те, от „Възраждане”, са фалшивите патриоти, двойникът, отровните гъби, имитаторите на „истинския патриотизъм”. Накратко те са Бай Ганьо. Те са Бай Ганьо в банята, с неговото просташко провикване: „Булгар! Булгар!” Те са Бай Ганьо, който мечтае да докопа Солунската митница. Те са Бай Ганьо, който списва вестник и псува „маскарите” на майка. Те са Бай Ганьо, който „прави избори” с дебелата сопа. Те са още Гуньо адвокатина и Данко Харсъзина. Те са всичко лошо и тъпо, което може да се измисли и съчини, изфабрикува...
А кои са новите „граждански патриоти”? Ами те са тези, които са като Алеко. Те са умните, деликатните, прозорливите, които „работят за България и си плащат данъците”. Накратко - онези, които по нищо не приличат на Бай Ганьо. Тези, на които принадлежи европейското (и евроатлантическото!) бъдеще на България! Те са... Алеко.
Патриотична баница с... късмети
Преди новата 2023 г. „свободните” ни медии напоително съобщават, че родолюбиви писатели ще честват пред паметника на Алеко в столицата 160-годишнината от неговото рождение. Както става ясно по-късно всъщност самото „честване” ще бъде акцията на Ал. Кьосев за „разобличаване” на „традиционните” патриоти. И ето, че опияненият и надъхан от „патриотични чувства” политически диджей, се обръща към множеството с думите: „Вие какво бихте избрали - патриотизма на Бай Ганьо или този на Алеко?” Без да дочака логичния отговор на своето питане, Кьосев дава думата на прозорливите и талантливи писатели „нови” патриоти. Неноминираният все още за литературен Нобел Георги Господинов пита какво би казал Алеко, ако бъде на тържеството? И сам си отговаря, че вероятно ще призове всички „граждански патриоти” да се качат на Черни връх. Писателката Здравка Евтимова осъжда съвременните слагачи и доносници, с питането: „Това ли ни внушава Алеко?” Михаил Неделчев пък призовава да очистим байганьовщината от себе си. Идва ред и на писателя Деян Енев, който не може да удържи възхищението си от това, че най-после Александър Кьосев е „хванал за гушата фалшивия патриотизъм” („Ми да”, както го е рекъл и самият Бай Ганьо: „Като кажа „фатален“, като че ли фащам някого за гушата“ ... ) Време било всеки „да се определи и да вземе страна” – агитира с болшевишки плам писателят-оратор. Но ето, че най-накрая: апогей, хепиенд - идва ред и на Калин Терзийски, който чете от своя смартфон фамозна поема, вдъхновена от мрачните видения на Херман Хесе. А когато „непослушният” смартфон засича, Терзийски ще му тегли една цветиста публична майна с думите: ”Еба си...”
Малко след това водещият диджей Кьосев обявява, че е подготвил за участниците в „пърформанса” малка изненада: патриотична баница с късмети! Както се казва: завеса, фанфари и звън на чинели. А оттук нататък, според него, всички ще знаят, че лошите, кухите и фалшивите патриоти вече са... Бай Ганьо, а умните, позитивните, истинските „нови” патриоти са... Алеко. Но замълчи сърце - както би казал поетът.
Гъби, гъби, гъби...
Няколко дни по-късно идеологът Кьосев ще залее медиите със своя пореден „манифест”. Радио „Дойче Веле”, „Дневник”, „24 часа” , електронните сайтове „Факти” и „Топвести”... услужливо тиражират неговите мантри: „Всяко хубаво нещо е като гъбите в гората: има отровен двойник. Двойник има и истинският патриотизъм. Бай Ганьо бил патрЕот, пример за подменения патриотизъм. Затова Алеко изпитвал заради него „чуждосрам” и „своесрам” - пеняви се Кьосев. Иначе отровен е патриотизмът на партията „Възраждане”, той бил „популистки конструкт”. Такива са „апаратчиците” на партията - те са „една клика, вируси, хибридни агент-провокатори”. Патриоти са само заблудените, които са гласували за „Възраждане”. С една дума: „Гъби, гъби, гъби...”, както би казал великият Ботев.
Как дяволите четат евангелието
Добре би било все пак идеологът Кьосев и неговите надъхани съмишленици поне да допрочетат „читанките” на своите учители по патриотизъм от Запад, където понятието „граждански патриотизъм” изцяло е обвеяно в теоретична мъгла. Там повече популярен е изразът „граждански национализъм”. Според Юрген Хаберманс, смятан за баща на т.нар. конституционен патриотизъм, той се свежда до „привързаност към универсалните либерални принципи” (може би като принципите на Дечев?!) През 2002 г. американската политоложка Сесил Даборд, като умува надълго и широко върху различните видове патриотизми, смята че „гражданският патриотизъм насърчава политическата идентичност, като... оправдава (!?) ангажимента на гражданите към конкретни институции и практики.” Френската социоложка Франсоаз Досе, която изследва политическите процеси в Русия, отбелязва, че там „гражданският патриотизъм” е бил „насърчаван” в края на 90-те години, като е трябвало да се превърне в... „патриотизъм за правата на човека”. Но след като Путин идва на власт и по-късно, през 2005-2006 г., е приет Закон за дейността на неправителствените организации (НПО) и въпросният „патриотизъм” не е получил „подкрепата нито на държавата, нито на обществото”. През 2021 г., покрай всичките коментари около президентската кампания в САЩ, журналистът от изданието National catholik Reporter Робърт Кристиан смята, че Доналд Тръмп е представител на „етническия национализъм”, докато демократите и Джо Байдън олицетворяват „гражданския патриотизъм”. Какво съвпадение само с нашите „граждански патриоти”!!
Диагноза: политическа мимикрия
Ако се вгледаме в хронологията на тази мнима баталия, ще установим, че тя не е нищо повече от една медийна агентурна кампания. Кьосев § сие са получили идейното „задание да наваксат изоставането в „изграждането” на т.нар. либерален патриотизъм в България. И как го „наваксват”? Ами с нагли лъжи и манипулации, с откровена политическа демагогия. Да вземем за пример внушенията, които културологът пишман политолог Кьосев се опитва да прокарва чрез своите тенденциозни историко-литературни „прочити”. Левски бил едва ли не завършен „либерал”. Той проповядвал идеята за „либерална” чиста и свята република.
За да натрапи вездесъщия „либерализъм” на Левски, Кьосев всъщност фалшифицира идеята му за чиста и свята република, като я „прередактира” в... ”либерална”. Но кой знае защо този набеден „либерал” Левски в писмата си е отправил своето недвусмислено предупреждение, че... ”Без революция сме загубени во веки веков”...
Със същата безочливост Кьосев плагиатства емблематичния стих от поемата на Гео Милев „Септември”: „Прекрасно - но що е отечество?”, като нагло го прилепва към своя либерален пасквил. Вече за неговата нечистоплътна „пиар операция” с името на Алеко Константинов нееднократно стана дума. Излишно е да споменаваме отново и за псевдопатриотичната „доктрина” на македониста Дечев. Или пък - за социалната параноя на „християнския” философ Калин Янакиев, според когото публичната „игра на хоро” била израз на... ”лош” патриотизъм.
Иначе същността на кампанията се свежда до една банална политическа мимикрия, която има за цел да неутрализира изконния български патриотизъм и да го подмени с идеологическите сурогати на либерализма.
Е, и какво предлагат на българите и България тези господа?
Да се откажем от изконните си национални ценности, от своето Възраждане; да зачеркнем част от историята си и да приемем джендъризма, а любовта си към родината да подменим с кротка и послушна „привързаност” към корумпираната държава и нейните институции, към т.нар. управнически „елит”; към „европейското отечество” и НАТО. Едва ли е възможна по-откровена и цинична демагогия?!
Е, мерси! Не, не съществува никакъв автентичен (!) „граждански патриотизъм”, както ни внушава соросовата интернет-платформа „Маргиналия”, нито както ни убеждават всички самозвани псевдопатриоти. Има един-единствен, изконен български патриотизъм, който не се нуждае от никакви метафори, епитети и украшения. А иначе? Иначе е време, наистина е време, всички истински български патриоти да си кажат думата, за да я има България: прогресираща, достойна, свободна и суверенна. Време е.
2022- 13.02. 2023 г.
