Ние често се учудваме: как така на висши длъжности се оказват хора, които не се отличават с ум, съобразителност или морално-волеви качества? А в това няма нищо странно: чисто и просто, в техния случай се задейства Законът за отрицателната селекция.
Комплекс за непълноценност
Можем да се обърнем към психологията, търсейки отговор на въпроса защо на власт идват хора, които трудно можем да назовем „съвест на нацията”. Според З. Фройд желанието да се властва, е един от видовете невротични разстройства с корени в чувството за безпомощност и страх пред околния свят. Австрийският психоаналитик твърди също, че на властния човек му е потребна жертва, която той намира у подчинения и така образува с него садо-мазохистична двойка.
Адолф Адлер пък пише, че в основата на стремежа към власт е едно патологично явление – „комплекс за непълноценност”. Психиката на човека се освобождава от травмиращ опит, например непрекъснати унижения, като се отключва механизмът на свръхкомпенсация, което се изразява в натрапчива потребност за превъзходство над другите. Но според Адлер този стремеж често остава неудовлетворен и човекът, постигнал власт, започва да проектира всичките си комплекси върху околните, пораждайки нови проблеми.
Още един класик, Ерих Фром, отбелязва, че „в психологически план жаждата за власт се корени не в силата, а в слабостта. В нея се проявява неспособността на личността да устои сама и да живее само със своята сила. Колкото е по-голям стремежът за власт, в толкова по-висока степен се проявява зависимостта на индивида от другите”.
„Естествен подбор”
Дарвиновата теория за „естествения подбор”, приложима в биологията, характеризира също и модела на социалната система на обществото. Най-важната задача в условията на жестока конкуренция е да оцелееш. Понякога – на всяка цена! В този случай моралните аспекти, които пречат на приспособимостта на индивида към новите условия, отиват на втори план, а често се превръщат и в рудименти (т.е., закърняват).
Социологът Питирим Сорокин за първи път употребява термина „отрицателна селекция”. Разпадът на личността, която се стреми към власт над хората, Сорокин свързва със загубата на „чувствена култура” („сетивна култура”). Според него „потребността от удоволствие дотолкова разрушава менталното и моралното равновесие, че разумът и нервната система на мнозина не могат да издържат на огромното напрежение”.
На деградацията може да противостоиш само ако притежаваш твърди убеждения и морални принципи. Но ако човек няма нравствена мярка, ако липсва представата за права (правила) и норми, тогава какво би могло да го предпази от пренебрегването на интересите на другите? „Нищо, освен желанията и въжделенията”– отговаря Сорокин.
На кукичка
Изследвайки феномена „отрицателна селекция” във властта, съвременните социолози стигат до извода, че това не е толкова деградация, колкото изкуствено провеждана кадрова политика, която навременно и успешно е апробирана от спецслужбите. В практиката на спецслужбите отдавна се използва метод за разработване на агент „на кукичка”, т.е., за него пускат компромат, а едновременно с това се прилагат и методи за манипулация.
В политиката мястото на такъв агент се заема от корумпиран чиновник или някой с криминално минало. Наличието на компромат го прави управляем и послушен. Едва ли може да се говори за морални или професионални качества на такъв „ръководител”. Още по-показателни в този смисъл са марионетните правителства, дошли на власт след „цветните революции”.
За да бъдат нисшестоящите по-лоши
„Отрицателната селекция” на мнозина властници, а покрай нея и на нисшестоящите чиновници, преднамерено се пренася в областта на върховната власт. Целта е отслабване на нисшестоящата йерархия. Така чиновниците се стремят да ударят с един куршум два заека – да се окажат в печеливша позиция спрямо нерадивите (немърливи, некачествени) подчинени и да елиминират възможните конкуренти в борбата за място под слънцето.
Според Дмитрий Седов от Фонда за стратегическа култура, такива процеси са типични за много тоталитарни системи на управление, в това число и съветската.
Дух на колективизъм
Въпреки че при отрицателната селекция на преден план са поставени индивидуални цели, това явление е в по-голяма степен колективистично. Достигналият до властта вече не е толкова ръководен на личните си интереси, а е заложник на системата, която го е издигнала. Колективизмът при „отрицателната селекция” се проявява слабо в общество с либерални ценности, обаче в условията на тоталитаризъм колективизмът при „Отрицателната селекция“ се разкрива изцяло.
Според Питирим Сорокин, „в периоди на остри социални катаклизми най-приспособими са не по-добрите, а средните, които могат да се слеят с масата в нейните инстинктивни мотиви и непречистени от разума подбуди”. Такива условия способстват за появата на диктатор, който, изправен пред избора между отказ от морални принципи и политическо фиаско, избира първото.
Жажда за власт
Според нобеловия лауреат Фридрих Хайек, най-важният лозунг на всеки тоталитарен режим е „Целта оправдава средствата“. Той изрежда три критерия, които диктаторът трябва да следва, за да има успех:
1. Колкото по-образован и интелигентен е един народ, толкова е по-сложно да получиш неговото единодушие. Следователно диктаторът трябва да търси подкрепа в онези слоеве от населението, които са на ниско морално и интелектуално ниво, и ако е възможно, да насажда примитивни инстинкти и вкусове на колкото може по-широки слоеве на масите.
2. Подкрепата е по-добре да се търси сред лековерни и послушни хора – такива, които са готови да приемат всякаква система от ценности. Също така (диктаторът) трябва да заявява своите възгледи често и гръмко.
3. Хората се обединяват по-лесно около негативни, а не около позитивни програми, затова е необходимо постоянно да се обръща към човешката природа.
Един американски икономист, оценяващ възможността да се намерят хора във властта, на които е противна самата власт, песимистично отбелязва, че такава вероятност е приблизително същата, както вероятността човек, известен със своята доброта, да бъде назначен за надзирател в плантация.
