151 години от рождението на българския национален герой Гоце Делчев
Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 г. (23 януари стар стил) в град Кукуш, Егейска Македония, който по това време е част от българското землище, включено в Османската империя при завладяване на по-голямата част от Балканския полуостров, в семейството на Никола и Султана Делчеви. До 1913 г., Кукуш е многохиляден български град, според „Етнография на вилаетите…“, издаден в Константинопол през 1878 г. Според статистиката от 1873 г., Кукуш е обитаван от 5325 българи, 155 мюсюлмани и 40 цигани. По време на Междусъюзническата война, на 13 юни 1913 г., Кукуш е опожарен и изпепелен от гръцката войска, а населението му се спасява с бягство в майката родина – България. Проведената международна Карнегиева анкета, разследваща причините за възникване и провеждане на Балканските войни през 1913-1914 г., записва в доклада си от 1914 г., „градът е унищожен заради българския му характер“.
Днес град Кукуш, прекръстен на Килкис, попада в границите на окупиралата го след Балканските войни Гърция, чиято независимост Османската империя признава през 1829 г. с подписването на Одринския мирен договор. Сухопътната граница между освободеното Кралство Гърция и Османската империя в Пелопонес, е очертана по линията Арта-Волос. С подписването на Константинополския договор на 21 юли 1832 г. тази граница е окончателно утвърдена и официално призната от международната общност. На север от тази граница, под османска власт остава българското землище Македония, за чиято свобода и приобщаване към Отечеството се борят и загиват хиляди българи начело със своя войвода и апостол Гоце Делчев, според османските архиви!
През март 1903 г., месеци преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание, четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун-Одрин. В началото на май 1903 г. четата попада в блокадата на село Баница, Сярско, където Гоце Делчев е убит. Костите на войводата са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, първоначално в Ксанти, последователно в Пловдив и в София, където до 1946 г. се съхраняват в урна в Македонския институт на ул. „Пиротска“ 5 от „Илинденската организация“ на българи бежанци, участвали в националноосвободителното движение на Македония, с разбирането, че Гоце Делчев, освен български войвода е и български офицер, български учител, български революционер и борец за обединена България. На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни общественици – родолюбци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония с майката Родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“
Понастоящем тленните останки на Гоце Делчев са в Скопие. През 1946 г. българските власти ги предоставят на новообразуваната държава Македония. Защо са ги предали, днес е трудно достоверно да се обясни, тъй като липсват исторически данни, документиращи мотивите за вземане на подобно решение. Можем да съдим само по фактите, по случилото се. Допускаме, че българската държава е предала тленните останки на Гоце Делчев на новообразуваната през 1946 г. Македонска държава в границите на СФРЮ, водена от разбирането, че: Гоце Делчев е роден в Македония, загива за освобождението и присъединяването на Македония към Освободената от Османско иго България и естественото място за полагане на тленните му останки е рожденото или лобното място на героя в родната му държава. За да илюстрираме политическата зрялост и национална ориентираност на министър-председателя на новообразуваната македонска държава Лазар Колишевски, ще припомним казаното от него при приемане на тленните останки на Гоце Делчев: „…един българин без значение за освободителните борби“. Костите са приети и поставени в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“ в Скопие, където се съхраняват и днес.
Известна светлина за причините за предаване на тленните останки хвърля и обстоятелството, че в края на Втората световна война се обсъжда идеята за създаване на Балканска федерация, в която да се включат почти всички балкански държави. Идеята за Балканска федерация в България се подкрепяла от изтъкнати български възрожденци, революционери и общественици, между които Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Димитър Благоев, Янко Сакъзов, Найчо Цанов, Тодор Влайков, Александър Стамболийски, Кимон Георгиев и др. За създаване на Балканска федерация се обявяват и видни общественици и интелектуалци в Сърбия, Гърция, Румъния…
В периода 1944-1947 г. се водят преговори за създаване на Комунистическа балканска федерация по инициатива на Георги Димитров и Йосип Броз Тито, с благословията на Сталин. Спорен за крайния резултат от разговорите се оказва Македонският въпрос: според Тито България трябва да влезе в състава на Югославската федерация с равен статут на останалите федеративни единици - Хърватска, Словения, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия, а на свой ред Югославската федерация да прерасне в Балканска федерация. Българската позиция, отстоявана от Георги Димитров е, че федерацията трябва да е двустранна – между България и Югославия, като всяка една от двете съставни части съхрани държавността си. С оглед утвърждаването и развитието във времето и пространството на това разбиране, Георги Димитров и българското правителство предприемат рискованата стъпка да обявят жителите на Пиринска Македония за македонци и по административен ред да променят регистрацията им. Идеята, заложена в тази схема е България, като самостоятелна независима държава в бъдещата федерация, да отговори на историческите тежнения на обитателите на Македония, в мнозинството си българи, за обединение на всички части на географската област Македония с Отечеството България, като по този начин се освободят от зависимостта и попълзновенията на съседите – Гърция и Сърбия. Надежда за успех и стимул за лансиране на своите разбирания за бъдещото устройство на Балканите, Георги Димитров черпи от безспорния си международно признат авторитет и статут на герой от Лайпциг през 1933 г., както и от близките си отношения със Сталин и съветското държавно ръководство, в чиято сфера на влияние се оказват почти всички държави на балканите и, на чието съдействие е разчитал. Мегаломанията на Тито обаче бързо води до конфликт със Сталин и идеята за Балканска федерация е изоставена още през 1948 г. В резултат Вардарска Македония става жертва на най-жестока сърбизация на антибългарска основа.
Така се поставя начало на процес на формиране и търсене на признание за несъществуваща македонска нация, с идеолози като сърбина Стоян Новакович, Блаже Ристовски и тям подобни, предизвикали страдания, мъки, унижения, прогонване и изтребление на хиляди българи от родните им места във Вардарска Македония. Дали има или няма формирала се македонска нация в историческия период от създаването на македонска държава през 1946 г. до днес, времето ще покаже, но едно е сигурно, че българите, родени в Македония, не са част от нея и не могат да бъдат рожба на Белградските стратези …ич, …вич, …ски. Ако шепа жадни за власт българи, оцелели под турската, гръцката и сръбската сеч, заслепени и страдащи от невежество, жертва на амнезия, размила чувството им за принадлежност, достойнство и наследена от майките и бащите си идентичност, без име, се изживяват като македонци, вярваме, че скоро, когато забравата и презрението ги заличат от страниците на българската история, ще осъзнаят мястото и съдбата си.
На 4 февруари т.г. България отбеляза 151-та годишнина от рождението на Гоце Делчев, български национален герой, революционер и идеолог на борбите за освобождение на Македония и Одринско от Османско владичество. След 1946 г., неизвестно точно кога, Гоце Делчев се сдобива с втора националност, на държава, до скоро не съществувала в правния мир, която на свой ред го обявява за национален герой на Северна Македония. Тъй като тленните останки се съхраняват в Скопие, двете страни след размяна на мнения излъчиха към обществеността сигнали, създаващи впечатление, че ще отбележат съвместно годишнината от рождението на „общия“ национален герой Гоце Делчев, уверявайки се взаимно, че ще вземат мерки за предотвратяване на нежелани инциденти и демонстрация на враждебност и неуважение една към друга.
Въпреки заявените добри намерения от двете страни за общо отбелязване на годишнината от рождението на Гоце Делчев, това не се случи. Властите в Северна Македония военизираха граничните пунктове между България и Северна Македония, както и пътя към Скопие под предлог въвеждане на мерки за сигурност с цел предотвратяване нарушаването на обществения ред и сигурност от българските граждани, решили да се поклонят пред тленните останки на Гоце. Тъй обявените мерки за сигурност прераснаха в: блокиране и възпрепятстване на български граждани да пресекат границата; арест, глоби, съд и експулсиране на българи, озовали се в Северна Македония; не пропускане на автомобили с българска регистрация под претекст за токов удар в информационната система на граничните пунктове с България само в посока Македония; отказ от общо полагане на венци пред тленните останки на апостола, въпреки предварителната договореност; затваряне на подстъпите към църквата „Свети Спас“, където са положени костите на революционера.
Официалната българска делегация, в състав вицепремиерът и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, министърът на здравеопазването Асен Меджидиев и зам.-министърът на вътрешните работи Венцислав Катинов, е преминала границата при Гюешево на път за Скопие около 05:30 часа сутринта на 4 февруари т.г. Към тях се е присъединил и посланикът на България в РСМ Ангел Ангелов. Делегацията е бързала, за да пристигне навреме за участие в отбелязване годишнината от смъртта на Гоце Делчев съвместно с македонската делегация, водена от разбирането, че това заслужават герои и личности от „общата“ на двете страни история от ранга на Гоце Делчев.
Официалната делегация на Северна Македония, с участието на президента Стево Пендаровски и премиера Димитър Ковачевски, са положили цветя на гроба на Гоце Делчев в двора на църквата „Свети Спас“ в Скопие преди обяда на 4 февруари т.г. Министърът на вътрешните работи на Северна Македония Оливер Спасовски е отказал на българския вицепремиер и шеф на МВР Иван Демерджиев да поднесат заедно цветя на гроба на един от най-значимите революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, Гоце Делчев, въпреки изразеното съгласие в историческата комисия за съвместно честване на общи герои и личности. Българската делегация е положила венец на гроба на Гоце Делчев в църквата „Св. Спас“ в Скопие след обяд, на 4 февруари т.г.
За широката общественост от двете страни на българо-македонската граница, начинът по който бе отбелязана 151-вата годишнина от рождението на Гоце Делчев, постави фундаментален въпрос, свързан с миналото, настоящето и бъдещето на хората, обитаващи изконните български земи в историческите и географски области Македония, Мизия, Тракия, Добруджа… Днес миналото може да се припомня, да се обяснява и тълкува, но не може да се оспорва, времето го е покрило с необратимост на случилото се. Настоящето е в ръцете на българската нация, обособила се като такава в продължение на столетия, със своя държава, единна историческа културна принадлежност, общ език и територия, от една страна, и на ръководни елити, от друга страна, с претенции да пренаписват случилото се, подчинявайки се на егоистичните си интереси или на живот в необятното интелектуално пространство на пропусната историческа възможност и на гарантирания неуспех от невежество и некадърност.
Изводите, които се налагат и, които сме призвани да уважаваме са:
• че Гоце Делчев не може да е македонец по националност ако се е родил и определил като българин от майка и баща българи;
• че в Македония българите не могат да бъдат малцинство, ако са коренното й население; че сред етносите формиращи и обитаващи географската област Македония, българите са били и са мнозинство;
• че македонец е коренен обитател на географската област Македония, независимо от етническата си принадлежност;
• че американецът или лице с безспорен етнически произход, обитаващ Македония, на това основание не може да се нарече македонец; в най-добрия случай може да придобие ново гражданство.
Докато македонецът, преселил се в САЩ може и става американец, каквито са хиляди американци. А дали има американски етнос, това за никой в Америка или в света няма значение. Защото в САЩ има значение не къде си роден и от какъв етнос, а кой си и какво притежаваш.
Българските евроатлантически ценности са малко по различни, те са трасирали пътя, по който исторически българинът се е придвижвал към цивилизацията и вярваме, че ще останат ценност, която ще бележи и бъдещето им.
На добър час, Българийо!
По време на поклонението на македонската официална делегация пред тленните останки на Гоце Делчев в Скопие, цветя поднесоха президентът Стево Пендаровски и премиера Димитър Ковачевски. При полагането на венците се чу уверение, че Гоце Делчев е най-голямата личност в македонската история. За изненада на някои от присъстващите от каменния саркофаг в двора на църквата „Свети Спас“ прозвуча глас: „Какво е това Северна Македония?”
9 февруари 2023 г.
