Това ОДС не е „онова“ ОДС, но пак ще свърши на политическото бунище.
Вярно е написаното от Хегел, че всички събития в историята се случват по два пъти. Вярно е и допълнението на Маркс: първият път, като трагедия, вторият - като фарс. Ето че след злополучното за десницата и най-вече за България пребиваване във властта на Иван-Костовото Обединение на демократичните сили (ОДС), у нас се пръкна ново, карикатурно ОДС („Обединение на добрите сили“). То включва отпадъците от старото ОДС в лицето на „коалицията от коалиции“ Демократична България, съставена от ДСБ, „Да, България!“ и „Зелено движение“, и новоизлюпената укролюбива, русофобска, евроатлантическа и центристка ПП („Продължаваме промяната“).
Дългите и настойчиви опити на бившите съдружници в правителството на Кирил Петков да се доберат до предизборен съюз и общи изборни листи с ПП дадоха резултат. Националните политбюра на ДСБ и „Да, България!“ упълномощиха своите ръководители да се спазарят с Кирчо и Асенчо, а пък гостуващият на форумите политически „годеник“ Кирил Петков заяви с характерния за него антиграматичен изказ: „Целта е да обединим силите на добрите сили“. В това изречение има точно толкова логика, колкото в уверението, че България под ръководството на Петков била застанала „на правилната страна на историята“, подкрепяйки военно нападнатата от руснаците Украйна. Ясно е, че авторът на подобни глупости не е българин, ако и да има и българско, освен канадското си гражданство. Така или иначе,
шарлатаните от ПП,
както ги нарече президентът Радев, кандисаха да пренесат като куче кърлеж паразитите от ДБ до следващото НС. Все пак между тях има нещо общо: крипто пирамидата „Нексо“, финансирала с десетки дарения от по 20 000 лв. „Да, България!“ и с неизвестни засега суми ПП. Изборите на 2 април ще покажат кой е спечелил и кой е загубил от този брак по сметка. Факт е, че партията на Асен и Киро надви своята надменност и презрение към малкия партньор, оправдавайки се с това, че иска да е първа политическа сила, за да получи първия мандат за съставяне на правителство. Нищо че това няма да е достатъчно за осигуряването на подкрепящо ги парламентарно мнозинство. А не се виждат и други мераклии да се коалират с ПП, имайки предвид предишното им „управление на хаоса“. Което спокойно може да се квалифицира и като мрежа от лъжи, хвалби и политически дилетантщини. Започна се с внезапното посещение на Кирил Петков в Република Северна Македония (РСМ) и откриването на абсолютно ненужната и губеща авиолиния София-Скопие. После беше обещанието да имаме заводи за производство на батерии и електроавтомобили. Последва ги сделката за 7 танкера с втечнен газ от САЩ, при положение, че нямахме запазени терминали за регазифицирането му. Тогава се намеси една частна фирма „Мед“, чийто служител бе спешно назначен начело на държавната „Булгаргаз“. И започна едно пълнене на газохранилището в Чирен с руски газ, доставян през Гърция, което според опонентите на ПП е ставало на 30% по-висока цена. А обявената още от Борисов „пълна диверсификация“ през газовата връзка с Гърция така си остана недовършена, та едва служебното правителство на Гълъб Донев трябваше да довърши и въведе в експлоатация въпросния газопровод. Какво тогава остана от управлението на Кирил Петков, Асен Василев, Копнелия Нинова, Атанас Атанасов и Христо Иванов?
Практическото скъсване на отношенията с Русия
и добавянето към енергийната криза и политическа такава. Или скандалният меморандум, подписан с Gemcorp, който уж не беше обвързващ пък носеше подписа и на българския министър на енергетиката Александър Николов. И включваше клауза за арбитраж, която би могла да се използва от Gemcorp за финансови претенции към нашата страна в случай на нейна неустойка? Само падането на правителството и последвалото разнищване на съмнителния меморандум попречи на риска България да бъде санкционирана и, заради участието на руски олигарси и капитали в обещаваните от Gemcorpв зелени енергийни проекти на българска територия. И респективно, на изтичането на важна информация за цялата ни енергетика. Нейсе, разминахме се само с уплаха, благодарение на сгромолясването на „кабинета на промяната“.
Правителството „Петков“ падна не само заради поискания от ГЕРБ вот на недоверие, а и заради оттеглянето на ИТН от коалицията. Оказа се, че Киро не познава не само историята и културата на България, ами и в чисто човешките си отношения с партньорите гази с кални ботуши. Историята няма правилна и неправилна страна, тя се пише и тълкува от победителите. А начело с такива ръководители България винаги ще се оказва на погрешната и губещата страна: в политиката, не в историята. Или, както написа Любов Степушова в „Pravda.Ru.“ (02.02.2023): „България сбърка с Байдън, както по-рано с Хитлер“. Тя се позовава на написаното от журналиста Явор Дачков и писателя Димитър Недков. Исторически факт е, че и депутатите от Камарата през 1941 г. одобряват с аплодисменти решението на премиера професор Богдан Филов да присъедини България към Тристранния пакт с оправданието, че така ще постигнем националното си обединение. Акламират и обявяването на „символична“ война на Англия и САЩ, след което София и други наши градове са подложени на съвсем не символични бомбардировки от съюзническата, англо-американска, а не съветска авиация. Резултатът от царската авантюра е известен и той можеше да е далеч по-плачевен, ако през 1944 г. България не беше обявила война на хитлеристка Германия.
Доминираното от „прави евроатлантици“ 48-мо НС извървя същия катастрофален за България път. То започна с декларация за военна помощ на Украйна и с ремонт на Изборния кодекс, при който се върнаха шашмите с хартиените бюлетини, а машините за гласуване се превърнаха в обикновени принтери. Вината за последното, обаче, не е на ПП и ДБ, а на ГЕРБ, ДПС и БСП. А „войнолюбци“ се оказаха, както депутатите на ГЕРБ и ДПС, така и тези на ПП и ДБ. От едната страна имаше „хартиена коалиция“, а от друга - „коалиция на войната“.
Парламентът-запъртък,
както го нарече Христо Иванов, не успя да прокара нито съдебна реформа, нито да свали главния прокурор Иван Гешев и да приеме законите, изисквани по плана за възстановяване и устойчивост. Така парите от ЕС станаха мираж. Парламентът успя с триста зора да вдигне само минималната работна заплата до 50% от средната, но от 2024 г. Щедрите обещания за влизане в Шенген и еврозоната си останаха празни движения на въздуха, подобно на ангажимента за намаляване с 40% на въглеродните емисии. При настоящото ниво на инфлацията и корупцията, няма да видим нито Шенген, нито еврозоната.
Все пак в класацията по индекса „усещане за корупция“ се изкачихме на предпоследно място в ЕС, пред Унгария, а в световен мащаб се наредихме на 77-мо място, между четири африкански страни. Голям прогрес, голямо нещо! И заслугата за това е колкото на последното редовно правителство, толкова и на кабинета „Борисов“, управлявал цели 12 години. Бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов казваше, че корупцията била субективно усещане. Излиза, че е бил прав, ако съдим от класацията по индекса „усещане за корупция“.
Финалът на 48-то НС на 02 февруари беше по-жалък и от неговия старт: този път русофобите и антикомунистите от седмия ден приеха декларация за жертвите на комунизма и друга за Голодомора в Украйна през 30-те години на миналия век, който те обявиха за геноцид. Да видим кой ще обяви за геноцид разрешеното от ЕС консумиране на щурци, домашни скакалци и брашнени червеи в храната на европейските граждани? При застаряващото и намаляващо население на Стария континент ни предлагат да разнообразим своята гастрономия, предъвквайки смлени насекоми! Депутатите ни, разбира се, ще продължат да набиват пържоли и кюфтета от истинско месо в парламентарния бюфет. Въпреки че от бързане за поредните извънредни избори не им остана време да приемат декларация срещу малтретирането на българите в РСМ. Но това вече не учудва никого. „Народните избраници“ от болшинството парламентарно представени партии са
„народни“ само по издръжката им от народа, който те искрено презират.
Дали едни „сили“ ще се нарекат приживе „добри“, за историците след тях няма никакво значение. Важни са резултатите от пребиваването им във властта. А освен скандала „Нексо“, прокуратурата получи от ДАНС и документи по скандала Gemcorp. Понеже още ни горчи от аматьорските изпълнения на „Кирчо и Кокорчо“, на Нинова и Христо Иванов като управляващи, да ни се натрапват повторно като „обединение на добрите сили“ или като „продължители на промяната“ е прекалено претенциозно, да не кажа нахално. Но пасаран! „Ще преживеем и тази шарлатания“, каза президентът Радев. Съюзяването на политемигранта и гражданин на Канада Кирил Петков с бившия разградски районен прокурор от времето на Тато – Атанас Атанасов и внука на активно борческата фамилия Бойкикеви Христо Иванов, и то на базата на пещерния антикомунизъм и русофобия, е достойно за перото на Щастливеца. За щастие те управляваха само 7 месеца и това беше единственото добро дело в живота им. Но за това кратко време успяха да сътворят „чудеса“, от които ще ни горчи десетилетия. Първо ни скараха задълго с Русия, затваряйки българското небе и пристанища за руски самолети и кораби. После саботираха директните доставки на руски природен газ от „Газпром“, за да внасят същия като азерски с 30% по-скъпо, заради посредници, и американски втечнен газ, без да са договорили слотове за разтоварването на митичните 7 кораба и регазифицирането на техния товар. Но, когато им идеше на сметката, изпросиха от ЕК дерогация до 2024 г. за превозвания по море руски петрол, който се рафинира от „ЛУКОЙЛ“. Но, когато Русия осуети с военна сила намеренията на режима в Киев да си върне Крим и Донбас, премиерът Петков пропътува с влак 1000 км., за да види Зеленски и Буча. И да договори военна помощ за режима, който днес се сети, че в Украйна имало корупция и олигарси като Игор Коломойски. Неотдавна силите за сигурност в Украйна извършиха обиски в имотите на приближения до Зеленски донор на батальоните „Азов“ Игор Коломойски. В знак на признателност,
в Киев се отропаха 20 чиновници от ЕК,
водени от страстно целуващата всякакви брадати и голобради муцуни Урсула фон дер Лайен. Тя каза на Зеленски, че Украйна заслужавала да бъде приета в ЕС и това щяло да стане до две години. По кои критерии една страна във война със своята съседка ще влезе през задния вход в ЕС, когато други страни чакат с десетилетия? На какво основание шведският еврокомисар по вътрешните работи Илва Йохансон каза, че ЕС няма пари за огради срещу незаконните мигранти, а фрау Урсула обещава на Зеленски украинско еврочленство? Въз основа на какво ЕК предоставя финансова и оръжейна помощ на Украйна, която не е член нито на ЕС, нито на НАТО? Отговорът е прост: ЕК държи на принципите и договорите, колкото Кирил Петков на решенията на НС. Не уверяваше ли той, че България само ще ремонтира повредена украинска военна техника в нашите военно ремонтни заводи? Не твърдеше ли и вицето му Нинова, че България не е дала и един патрон на Украйна? Хвалбите на Кирил Петков пред германското издание „Ди Велт“ не накараха ли автора на статията да отбележи, че най-бедната страна в ЕС е спасила Украйна в началния етап на войната с Русия?
Да не говорим за благодарностите на Зеленски и Кулеба към България,
включително за признаването на Голодомора за геноцид! Вярно е, че и други страни от ЕС предоставят военна помощ на Киев, но не крият това, за да се похвалят с късна дата, нито пък да обявят военната помощ за морален акт. Не е признак на висок морал продажбата на българско оръжие на трети страни, които да го подарят на Зеленски и компания. Това е просто търговия с военна продукция. Друг е въпросът, че от български летища излитаха украински самолети, натоварени с българско оръжие и боеприпаси и кацаха на полското летище в Жешов, недалеч от границата с Украйна. Ако България само е продавала оръжие на трети страни, защо й благодарят от Киев? Ако пък директно е изнасяла оръжие за Украйна, значи правителството на Кирил Петков е заобикаляло решението на 48-то НС. Неговият финансов министър и съпредседател на ПП Асен Василев пък беше обявен за автор на предложението за налагане на санкции срещу Русия. Хвани единия, удари другия! От кога да удължаваш конфликта между две страни, давайки оръжие на едната, стана морален акт? И то, когато страната ти продължава да бъде най-бедната в ЕС?
Дори на Байдън и Шолц им писна от хленченето на Зеленски за още западно оръжие, та отказаха решително да му изпратят и самолети F-16, след като обещаха да изпратят танкове „Ейбрамс“ и „Леопард-2“. И то, не 300 както иска киевският комедиант, а само 31 американски и респективно 14 германски. Пък и тези ще стигнат до Украйна, когато войната може да е приключила. Всичко това, покрай декларациите, че НАТО не е страна в конфликта.
Все пак генералите в САЩ и Германия
не са като нашия Съби Събев,
който изброяваше от телевизионния екран какво още можем да дадем на Зеленски. Включително ПВО комплекси С-300, самоходни гаубици, танкове и минохвъргачки. Щедър човек, няма що! Сякаш някой му пречи да превежда пенсията си на Украйна..
По повод на колебанията на Байдън и Шолц за предоставяне на исканите от Киев западни самолети, танкове и далекобойни ракети, ще цитирам една любопитна статия от Хаккъ Йоджал, публикувана в турския всекидневник вестник „Миллиет“ (02.02.2023). В нея авторът коментира доклада на свързаната и финансирана от Пентагона група за разсъждение RAND, № PEA 2510, януари 2023 г., озаглавен „Да се избегне продължителна война: Политиката и орбитата на САЩ по конфликта Русия-Украйна“. RAND, „цивилният високоговорител на Пентагона“, както я нарича Йоджал, която говори това, което Пентагонът не може да си позволи, призовава политическия истъблишмънт на САЩ „да се въздържа от това да стане причина за удължаването на войната в Украйна“. Но, докато в заглавието е използван изразът “long war” („дълга война“), в текста се говори за “protracted war” („проточена война“). В доклада открито е написано, че помощите, които се предоставят на Украйна, няма да послужат за отблъскването на руската инвазия, но ще въвлекат САЩ и дори цялата НАТО в един ядрен Апокалипсис. Както по-рано, Украйна може да устрои един комплот, сякаш има „руско нападение“. Русия може да го изтълкува „погрешно“ като стъпка на НАТО и накрая дори натовските политици съзнателно може да разширят театъра на военните действия. Което противоречи на националните интереси на САЩ и на интересите на ЕС. RAND предупреждава открито, че Западният съюз „ще загуби една ядрена война“. Този израз се повтаря на много места в доклада, като пред думата Русия винаги се добавя „страната с най-много ядрени оръжия в света“.
„Доколко Турция е освободена от една такава „ядрена катастрофа“? - пита Хаккъ Йоджал. И продължава: „Не можем да знаем. Известно е, че след танковете, оборудването на Украйна и с бойни самолети няма да учуди никого“.
Някой в България задава ли си същия въпрос? На изборите на 2 април ще проличи докъде стига оглупяването на избирателите. Въздържането от гласуване няма да помогне, за да имаме достойно, честно и прозрачно управление. На деня за размисъл 1 април да не разчитаме, защото той съвпада с Деня на лъжата. Впрочем някои лъжат непрекъснато, докато не бъдат заловени и изобличени. Последният председател на НС Вежди Рашидов каза, че в политиката посрещали с цветя, но изпращали с камъни. Време е за разхвърляне на камъни…
