Бях си наумила да изгледам поне и втория епизод от сериала „Войната на буквите“, който ще бъде излъчен неделя, т.е. утре вечерта - преди да опиша впечатленията си от началото на филма. Но редакцията на „Нова Зора“ ме подтикнаха да го направя още сега - на базата на първия епизод. Той, разбира се, е извънредно важен, защото от неговото качество зависи дали зрителите на БНТ ще превключват на друг канал след новините в неделя вечер, когато по изключение приключваше новият брой, или с нетърпение ще очакват следващите серии. И бяха прави: талантливата творба грабва зрителя още с първите кадри - и обратно, лошата го отблъсква още в началните сцени.
Бог ми е свидетел, че имах искреното желание да напиша положителна рецензия за някой от създадените напоследък български исторически филми, гръмогласно рекламирани в медиите. Но продукцията е отчайваща. Подир квазимодото на Максим Генчев, БНТ заразповива пред очите ни пелените на още едно недъгаво недоносче.
Някога в Камено поле, Врачанско, селото на моя баща, днес напълно циганизирано, в което са останали десетина осемдесетгодишни българи на доизживяване, но което някога бе чист извор на старинна българска реч, изгубена в другите части на областта и на България, съществуваше славният глагол „да опърпелкям“. Баща ми все още го употребява в преносен смисъл и на смях. Първоначалното значение на това древно слово е „да опека чушки“, да ги поопърля, да ги овалям надве-натри в жарта, печени-недопечени.
Но каменополци, известни като безмилостни присмехулници, бяха вложили в него особен смисъл. Те се сговаряха да „опърпелкят“ попревтасалите - „заодили се“ ергени и моми - сиреч набързо да им намерят еш, жених или невеста, без да пробират, през куп за грош - само и само да ги прехвърлят в кюпа на вече женените, „да ги отметнат от грижа“.
Тъкмо по този начин днешните нашенски кинаджии са решили „да опърпелкят“ цялата българска история. Първият епизод от „Войната на буквите“ ми напомня илюстрация от букварче за първо отделение. Нищета духовна, материална и всяческая нищета. Детско-юношеско приключенско филмче със закачлив привкус на инцест - отношенията между царицата и брат й Сурсувул, недокументирани никъде в историческите извори, явно дан, платена на задължителния за нашата епоха неолиберализъм. Не съм чела книгата на Людмила Филипова и не мога да кажа дали крайната примитивност на диалога се дължи на литературната основа или на сценария, но репликите на героите са заимствани от словесния арсенал на сегашните прогимназисти. Авторката Филипова минава за спец в езотеричните учения (според рекламите на романа й), но езотериката трудно се съчетава с пошлостта.
Вече четох отзиви за невежественото амбиентиране на историческия сюжет, за мизерната сценография, за комичните псевдоисторически атрибути. Създателите би трябвало да прочетат поне два реда от „Шестоднев“ на Йоан Екзарх, описващ величието на Симеоновата столица Велики Преслав и разкоша на царския палат, който е могъл да съперничи по блясък с двореца на византийския император. А вместо това във филмчето текат кадри с нелеп тапет с криво изрисувани тухли, врати от нескопосано сковани дъски със зирки между тях - които трябва да представляват чертога на владетеля - и някакво дървено бунгало или руска избушка в тайгата - като част от „столичния декор“ на Първата българска държава! Препоръчителни са сценките „В кръчмата“, в която леките моми друсат маане (липсват само пилонът и стриптизьорката), „В Магнаурската школа“, по чийто стъпала се провеждат учебните занятия „досущ като в древността“, но във филма кулисите напомнят по-скоро селско даскало - и „цариградските улици“, по-мизерни от „трущобите“ в Бурунди. Средновековие, да! - но в главите на сценариста и режисьора!
Много се смях и на абсурдния сценичен и режисьорски щрих, в който Боян Магесникът, придружен само от един телохранител (явно поради липса на статисти и коне), влиза в Константинопол и първото лице, което случайно среща в града, е василевсът Роман Лакапин, накачулен с корона и всичките му там императорски регалии. В Преслав наставникът на престолонаследника Петър и княз Боян - вече брадати мъже - ги учи на проста аритметика. Колкото до белия лист, на който Черноризец Храбър бе написал „О писменех“, той прилича на стандартен лист формат А4, нежели на пергамент. За перуката на Деян Донков - Симеон - дори не ща да споменавам.
Едно от най-злополучните неща в тоя кинаджийски субпродукт е отново дървената декламаторска актьорска игра. Героите се гневят и страдат, но прекалено „наужким“, актьорските гласове и лица са студени, равнодушни. Никакъв порив не идва от сърцето. Няма покритие между историческата личност и екранния й аватар. Липсва аура, харизма. И отново - незначителни, нищожни физиономии. Това е обликът на съвременния българин и на бездарното му актьорско съсловие. Днес ние сме грозни, защото са грозни и смачкани душите ни. А в стари времена българите са били чудно красиви. Всъщност - до неотдавна.
Защо все едни и същи актьори са абонирани за главните роли във всички филми? Толкова ли безбрежно е „амплоато“ им? Или - както винаги - става дума за „реализиране на приходи“ от „наши хора“? Не може един и същи актьор вчера да се превъплъщава в „мутра“, а утре - в аристократ. Дори и в това е нужен карантинен срок, минимална хигиена.
Като сравнявам участниците във „Войната на буквите“ с подписалите се в защита на Велислава Кръстева в Народния театър, неминуемо ми хрумва, че работните ангажименти идват при тях по линия на „неизвестна политическа сила“. А другите актьори стоят незабелязани и безпарични. Наистина съм удивена колко дълбоко е навлязло ДПС в кино- и театралните среди, докато съм била в емиграция.
Защо кинотворба, която трябва да внушава гордост българска от най-величавата епоха в историята на нашата държавност, предизвиква само неловък смях и унижение? Защо се финансират само „проекти“ на нечии храненици и некадърници?
Тази гавра с историята и изкуството няма да бъде прекратена, докато българската държава не вземе в ръцете си културната политика и стратегия. Говоря за бъдещата независима българска държава, която ще възкръсне - сигурна съм в това! Сега нямаме държава или ако имаме някакво подобие на държавно образувание, то не е българско. А филм за епохата на Симеон Велики и неговите наследници, може да бъде създаден и финансиран само с всенационални усилия и общодържавни средства. Финансирането на недоносчета „на парче“ е предизвестен провал. Разхищаването на пари - за облагодетелстване на бездарници в „мътна вода“, е престъпление. Остана ми само да добавя, че резултатът ще е „опърпелкяне“ на всичко свято за българския народ, когато погледът ми се спря на публикация в новия брой на в. „Уикенд“. Вцепених се направо като поразена от гръм. За участието си в сериала „Войната на буквите“, Захари Бахаров щял да получи 100 000 лева; Теодора Духовникова – 60 000, а Деян Донков „само“ 25 000, защото „ролята му била малка“ и „умирал“ още в началните епизоди.
Не война на буквите, а война за пари!
Послепис
Каква е тази паралелна реалност, се питах? Как се пръска такава грамада пари за една пародия, осмяна още подир първите кадри, която утре ще бъде напълно забравена? Ако актьорите ще приберат (или вече са прибрали) такива грандиозни суми, какви тогава са хонорарите на режисьора и сценаристите? Каква арт-каста от високоплатени бездарници се формира в Отечеството? Искаме да си създадем „филмов Олимп“ от богоизбрани - подобно на Холивуд? Още ли не сме наясно, че Холивуд е световна банка, че е перачница на мръсни пари, люпилня и разпространител на античовешки идеи, а не гнездо на гениални артисти! Напротив, заетите в холивудската киноиндустрия, са комично посредствени, въпреки колосалната пропаганда, целяща да ги превърне в „суперзвезди“, въпреки фалшивите пиедестали, въпреки Оскарите! Въпреки естетическите операции! Брад Пит неотдавна го огласи - продукцията на филми там е страничен ефект от основната банкова и престъпна дейност!
На тези ли фалшиви идоли трябва да приличат нашите актьорчета? Що за безсрамно разхищение на средства? Що за пагубно разглезване на неколцина храненици - на фона на нищетата, в която са принудени да съществуват 99% от хората, заети с творчески и интелектуален труд в България? Та литературните вестници и списания вече 30 години не плащат нито грош хонорар - символичен - на авторите! Изключение правят само изданията благородно финансирани от „благодетеля“ Сорос.
Никой „културен проект“, който плаща лесни пари на участниците в него, не е замислен „на ползу роду“. Той е създаден като таран срещу българската свяст и срещу истинското изкуство. Кой велик творец, откак свят светува, е вземал огромни пари за своето творчество? Огромните пари винаги са били хонорар за предателство. Огромните пари и днес се дават на културните „еничари“.
Защо трябва да позлатяваме разни театрални и филмови еднодневки? Ако не са съгласни на 300 лева хонорар за снимачен ден - майната им! Ще се намерят други актьорски попълнения - почти сигурно по-талантливи! Малко ли са 3000 за 10 дни работа?
Кое на Явор Бахаров му струва сто бона? Красотата? Геният? Сто хиляди лева! - това значи, че всяка негова дума, произнесена пред камерата, тежи 500 лева! Златоуст да беше, бисери да капеха от устата му, пак не би заслужил толкова!
Неотдавна прочетох, че Захари Бахаров, Асен Блатечки и Деян Донков били „секссимволите на българската сцена“! „О, мой Боже, правий Боже!“ Една бабка от село Рогозен, Врачанско, думаше нявга такива думи: „Трън да е (такъв левент), нема и да го препикая“! Не че имам нещо лично против изброените господа, но нека не се правим на идиоти! Някога имахме красавци в българското кино - Стефан Данаилов, Антоний Генов... А днес сме пълни с тръни!
Същото важи и за жените - актриси.
Някой ще ми изсъска: „Ти па си много убава“! Да ги нямаме такива! Аз и яйца не снасям, но виждам кое е запъртък!
Но какво пък! Всичко вече е подменено в България и света, всичко е наопаки! Ценоразписът няма нищо общо с предлаганата стока! Щом мошеничета като Кънчо и Тренчо от NEXO ограбиха милиарди от балъците, продавайки им въздух и изнесоха куфар с диаманти и 200 кила злато в Дубай, защо пък „Войната на буквите“ да не се приравни до обикновена „Война за пари!“
