„Горивото на 19 век“, както наричат въглищата, поема бързонарастващите нужди от електричество в света, при минимални разходи за поддръжка на ТЕЦ. Въглищата остават най-достъпното и най-евтино гориво: парни турбини преобразуват топлинната енергия на парата в механична енергия. Подписалите „зелената сделка“ 50 страни заявиха, че в 2040 г. ще се откажат напълно от въглищата. Но останалите 150, вкл. Китай и Индия, не бързат. По данни на МЕА 60% от производството на ток в Китай и 70% от електропроизводството в Индия остават на въглища. Германия открива своите 16 консервирани ТЕЦ на въглища. Същото смятат да направят и други европейски страни, тъй като скъпият природен газ, в комбинация със санкциите срещу Русия, прави стоките им неконкурентноспособни. В момента в строеж са 100 нови ТЕЦ на въглища, с които увеличението на дела на въглищната електроенергия в ЕС ще стане 23 %. Страни като САЩ, Русия, Австралия, Казахстан, ЮАР имат доказани запаси от въглища за още няколко века и ще останат главните износители, след като „зелените алармисти“ замлъкнат, както замлъкнаха за „озоновата дупка“.
На фона на възраждането на въглищната енергетика в света, напъните на българските евроатлантици да затворят нашите ТЕЦ-ове в „Марица-Изток“ и да ги заменят с ветрогенератори и фотоволтаици, изглеждат жалки и престъпни. Разбира се, здравословно ще бъде българинът да се къпе с дестилирана вода, само че това безсмислено удоволствие ще му излиза твърде скъпо. България беше построила идеалната за 20 век комбинация от мощности за производство на електроенергия в ЕС: 20% ВЕЦ, 40% ТЕЦ и 40% АЕЦ. Сега тази стабилна система се руши, заради съмнителни траншове от ЕС и политици на чужд щат, в българското Народно събрание.
За тях „Нова Зора“ предлага размишленията на един безспорен енергиен експерт - Борис Марцинкевич – главен редактор на сп. “Геоенергетика“ в РФ.
Зора
По време на Съветския съюз обичахме да гледаме холивудски филмчета за Дивия Запад. И си мислехме, че Дивият Запад се отнася само за индианците и каубоите. Били сме доста наивни. Дивият Запад е нещо вечно, той не е изчезнал никъде, той е завинаги. В третото десетилетие на 21 век от Рождество Христово това е неговата политика по отношение на Русия, пропорционална на температурата зад прозореца на бюргерите.
Дивият Запад не понася Русия.
На 3 март т.г. Международната Енергетическа Агенция (МЕА) обнародва план за намаляване на зависимостта на Европейския съюз (ЕС) от руския газ. На пръв поглед това е само документ от 10 пункта. Да припомня какво беше МЕА, защото така сме свикнали с тази абревиатура, че не се замисляме с кого си имаме работа. Самата МЕА се определя като автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който трябва да съдейства за международното сътрудничество в търсене и предлагане на енергийни ресурси и услуги. МЕА е създадена в 1974 г. т.е. веднага след международната енергийна криза. В състава и влизат 29 държави-членки, всички до една (с изключение на САЩ и Норвегия) вносители на енергоизточници. Целта им е да заставят производителите да играят по свирката на купувачите на горива т.е. анти ОПЕК.
Да видим какъв е „гениалният план“ на застаряваща либералстваща Европа за освобождаване от доставки на газ с молекули на тоталитаризъм и автоцаризъм. Когато виждам толкова пространно изобилие на обтекаеми термини, моментално започвам да подозирам, че обявените цели не съвпадат с реалните.
1. Отказване от подписване на нови газови контракти с Русия
2. Замяна на руския природен газ и петрол с доставки от алтернативни източници
3. Задължение за осигуряване на минимални запаси от газ в подземни хранилища за осигуряване на устойчивост на пазара
4. Ускоряване на строежа на ветрогенератори и фотоволтаици
5. Максимално получаване на електроенергия от съществуващи системи със занижени емисии на въглероден диоксид: биоенергетика и АЕЦ
6. Мерки за защита на уязвимите потребители от високите цени на тока
7. Ускоряване на замяната на газови водонагреватели с топлинни (термо) помпи
8. Подобряване на ефективното използване на електроенергията в жилищни постройки и промишлеността
9. Регулиране на подаването на топлинна енергия в жилищата с термостати
10. Мерки за гъвкавост на системата – диверсификация.
За господата от МЕА нека обясня безплатно защо Европа има два максимума в потреблението на електроенергия.
Лятната жега струва по-скъпо на потребителите , защото през зимата КПД на електроцентралите е по-висок. Роторът на турбината се върти с прегрята пара, която идва от котлите на ТЕЦ-а. За времето през което парата минава през турбините, тя не може да се охлади напълно и остава с температура 200-300 ОС. През зимата тази топлина произвежда топла вода, а през лятото е излишна като в руска баня и трябва винаги да се насочва към охладителната система т.е. ако се изразим по капиталистически, през лятото печалбата на собственика на ТЕЦ е по-малка отколкото през зимата.
Как компенсира нормалният капиталист така че да получава печалба и през тази половин година? Много просто. Увеличава цената за полугодието, което е по-печелившо. И какво излиза? МЕА се отказва от принципите на либералната икономика. Значи не костеливата невидима ръка на пазара ще определя цената, а решението да се намалява принудително консумацията на топлинна енергия. По дяволите либералната икономика, ако дори теоретично се открива възможност да се навреди на интересите на Русия. За либералното крило в стопанското управление на Русия напомняме, че държавните интереси на колективния Запад винаги стоят по-високо от всякакви либерални принципи.
Сега нека се спрем на
безумното творчество на МЕА.
За да се намали зависимостта от доставките на руски газ трябва да не се подписва договор. Гениално! Експертно! За да може кравата да дава повече мляко, трябва да яде по-малко и да се дои по-често.За да имате топла вода, трябва да подгреете студена.
За да не зависят от руския газ европейците трябва на таваните си да нарисуват синьо-жълта ивица, а на входната врата да изобразят кукиш.
В ЕС има три страни, които намалиха зависимостта от руския газ 2-3 пъти. Това са Естония, Латвия и Литва. Те издигнаха лозунгите: „Долу промишлеността, долу едрото земеделие и 1/3 от населението - в емиграция!“ Проверено, работи. Статистиката го показва.
По същия път уверено се движи младата демокрация на Днепър. Нямало в цяла Европа кой да предложи такива количества ВПГ (Втечнен природен газ), които да заменят руската тръба. Тогава преминаваме на ветрогенератори. И ето могат да се издигнат 100 вятърни електроцентрали. Обаче вятър няма! Европейците решават проблема като на същото поле построяват още 100 ВЕИ. Забелязва се явен прогрес. Сега при безветрие бездействат не 100, а 200 ВЕИ. Бинго!
В Германия с ВЕИ за 2020 г. бяха получени 132 тераватчаса (TWh) електроенергия. В 2021 г. допълнително бяха построени ВЕИ с проектна мощност 5.1 GWh. След тази титаническа работа през 2021 г. добивът на електроенергия се оказа 113 TWh. Вятърът е безплатен, но не винаги духа правилно.
Но 5.1 гигаватчаса е мощността на една АЕЦ с 4 енергоблока. Какво излиза: построена беше нова АЕЦ, а добивът на електроенергия е дори по-малък.
На експертите от МЕА бих могъл да дам
още един съвет.
Монтирайте на перките на ветрогенераторите слънчеви панели!
Надявам се да ме послушат.
За коментар на всичките 10 пункта от плана на МЕА не виждам смисъл. За всеки един от тях са необходими пари, пари и пак пари. А когато парите не достигат, се тръгва към свиване на промишлеността. Европейските политици са особена каста, която е възпитана в САЩ на всевъзможни курсове. Те не са управлявали реален бизнес. Те не осмислят докрай дори собствените си думи от високите трибуни.
МЕА направи обзор на въглищната генерация за 2021 г. Годишният растеж е 9%. Но ако се вземе отделно за Европа, то същият ръст възлиза на 18%. През лятото на 2020 г. Еврокомисията огласи т.нар. „зелена сделка“. Тотална декарбонизация! „Кажи на въглищата твоето категорично зелено „НЕ“!
Къде е сега водородната енергетика? Тя си стои пак на същото място - в главите на европолитиците и чиновниците от ЕК. Европейският бизнес и население пестят на тъмно и студено, а цената на природния газ достигна 2000 долара за 1000 куб.м. Скъпичко! Хората започнаха да плюят на вашата зелено-водородна мътилка, а въглищата се хвърлиха в атака.
Сега сме свидетели на нов фокус. Някой от европолитиците предложи в годината на солидарност с Украйна връщане към въглищата, за да се удари зависимостта от Русия. Пазарът потегли нагоре по спирала и цената на борсата в Ротердам достигна 500 дол/тон. А само година по-рано цената беше 60-70 дол/тон т.е. 7 пъти по-ниска. Но това не е всичко. Важно е въглищата да не бъдат руски, а могат да идват и от Австралия, например. Но един ТЕЦ се построява за определена марка въглища и смяната изисква промяна на мелниците, на горивните камери и на други системи. Естествено инженерите са бесни. Те знаят, че политиците наистина могат да спрат вноса на въглища от Русия и затова ТЕЦ-овете в Европа започнаха да трупат запаси, а в Кузбас да потриват доволно ръце. На края на отоплителния сезон (б.р. – април 2022 г.) в Дивия Запад и природният газ, и въглищата показват червен максимум в цените. При такъв ръст на цените вече може да се работи не на изток, а на Запад. Цените в Европа станаха по-високи, отколкото в Китай.
За да се разбере гениалния план на МЕА, аз се постарах да сравня данните за реалните обеми на добив и употреба на природен газ на планетата. Сухият език на цифрите е най-добрият начин да се осъзнае реалността, както и най-доброто лекарство срещу политическото дърдорене.
Ще започна от ЕС.
Сред европолитиците е максимално числото на поклонниците на творчеството на лвовянина Мазоха.
Как се получи положението руският газ (вкл. и руския ВПГ) в ЕС, да достига 50% от цялото употребявано количество. Много просто, като нараства потреблението и се намалява добивът. В 1993 г. в Европа се добиваха 170 млрд куб.м. природен газ. През 2020 г. добивът е 185 млрд куб.м. потреблението в 1993 г. е 320 млрд куб.м., а в 2020 г. се вдига до 400 млрд куб.м. Експертите на ЕС премълчават, че потреблението за четвърт век е нараснало с 25%! Но аз ненапразно казах, че Европейският съюз е само едно петно върху нашия глобус. Световната консумация също нараства от 2.3 трилиона куб.м. в 1993 г. до 4.1 трилиона куб.м. през 2019 г.! Делът на ЕС в световната консумация спадна от 14% на 9%. Европейският съюз с целия си колхоз потребява 400 млрд куб.м., а Япония – 100 млрд куб.м., Китай 119 млрд куб.м. Нараства търсенето на газ в Индия, Пакистан, Виетнам, Сингапур и др.азиатски тигри. Динамиката на техния икономически ръст и потребление е в пъти по-голяма от тази на застаряваща Европа и ЕС ще трябва да се примири с факта, че неговото значение на пазара на природен газ ще става все по-малко. Но страните от ЕС чийто дял в потреблението е 9% демонстрират 99% от високомерието и безочието на пазара.
Нека видим и
втория пункт от предлаганата стратегия на МЕА!
Това са алтернативни доставки на втечнен природен газ (ВПГ) и петрол. Засега продажбите на Катар и САЩ на международните пазари на газ са еднакви, въпреки че САЩ добиват в пъти повече природен газ.
Същото важи и за петрола. В 2019 г. добивът на петрол в САЩ е 13 млн барела/дн, а в Русия – 11 млн барела в денонощие. Но САЩ са експортирали 2.2 млн барела/дн, а Русия – 7.5 млн/дн т.е. разпространеното мнение, че САЩ са №1 в продажбите на петрол не отговаря на истинското положение.
Експортът на петрол означава танкери и ж.п. цистерни, докато спиране на експорта на руския газ за Европа ще означава блокиране на хиляди километри тръбопроводи. Да бъдат построени за кратко време от предполагаеми алтернативни източници (напр. Сев. Африка) е фантастика, при това съвсем ненаучна. За световния пазар това представлява намаление с 9%, но за Европа намалението при отказа от руски газ ще възлиза на 19%.
Руският газ може да бъде заменен само от ВПГ. 50 млрд куб.м. газ е еквивалентен на 110 млн тона ВПГ. Следователно терминалите на сушата ще трябва да поемат 6 пъти по-големи количества от сегашните. И то само в случай, че азиатските гиганти не увеличат дългосрочните си заявки за внос.
Европа, въпреки „зелената сделка“, няма изгледи да намали консумацията си на газ, освен ако не използва „научната“ рецепта на МЕА. Понижаване на температурата в жилищата на ЕС с 1 градус ще спестява 10 млн куб.м газ. Красиво! Но как ще се разпредели икономията между Гърция и Швеция например, кой ще каже? Тогава, ако намалим температурата с 15 ОС, руският газ би станал излишен. А при намаление с 16 градуса, ще започнем да продаваме газ на Русия!
Европейският съюз има своето право да принуждава своето население да мръзне. Да строи нови стотици хиляди вятърни електрогенератори, да пробива сонди за топлоизточници, за пореден път да подобрява енергоефективността на жилищата. Става въпрос за лишаване от 150 млрд куб.м. доставки на газ годишно! Колко години и колко трилиони евро ще отидат за изпълнение на нова радикална програма са си техни проблеми.Оптимистичният вариант е 5 години. Щом желаят да понижат жизнения стандарт на хората и да станат неконкурентноспособни с крайни продукти на пазарите – да действат!
Естествено за РФ ще има валутни загуби.
Докато текат тези най-малко 5 години за радикална промяна на енергийната политика на ЕС какво ще стане с руския природен газ. По тръбата на „Сила Сибири“ сега се подават 10 млрд/г. куб.м. газ? В 2025 г. газопроводът трябва да достигне проектната си мощност 38 млрд куб.м./г. За Китай по далекоизточния маршрут – след 2026 г., още 10 млрд куб.м. На завода за ВПГ в Арктика ще се преработват още 27 млрд куб.м./г., на Балтийския завод за ВПГ – 18 млрд куб.м. Или половината от загубите ще бъдат компенсирани без забавяне. Това че ще губим 65 млрд куб.м. от продажби в Европа също не е катастрофа за Русия. Планираната тотална газификация на страната ще поеме на вътрешния пазар 20 млрд куб.м. За получаване на азотни торове и метанол ще са нужни още 5 млрд куб.м. За други производства на Амур – още 4 млрд. Така че рецептата за решаване на проблема не е чак толкова сложна. Просто не трябва да се отпускаме. Това е всичко.
Забелязахте, че бразилският президент Болсонаро при посещението си в Москва заяви, че няма намерение да се присъединява към англосаксонската вакханалия. А Бразилия е крайно заинтересована от внос на наши азотни торове. Основната суровина за производството на азотни торове е амоняк, а основната суровина за производство на амоняк е природният газ. За един тон амоняк са необходими 1000 куб.м. природен газ. Нашият износ на амоняк в 2021 г. възлезе на 4.5 млн тона, а това прави 20% от световното предлагане на амоняк!
Европейският съюз със своите газови фантазии просто отпада, защото производство на изкуствени торове при цена на газа 2000 дол/1000 куб.м. е фантастика. Така че, г-да европейци, нещата са малко по-различни, отколкото ви се струва. Извинете ме за цинизма, но не аз, а времето е такова. С цена на природния газ от порядъка на 2000 дол/1000 куб.м. ЕС се лишава от лъвския пай в продажбата на азотни торове, което като добавим и недостига на калиеви торове от Беларус ще представлява проевропейският урожай тази есен.
На международния пазар на зърно Украйна заемаше второ място непосредствено след Русия. Сега, извинете отново за цинизма, но освен Газпром и в селскостопанските кули на Кремъл също потриват ръце.
Темата се оказа неочаквано обширна, заради многообразието на наложените от Запада санкции и ако перифразирам една еврейска народна мъдрост: „Във всяка каца санкции винаги ще се намери място за лъжичка сладко!“
Нещата са повече от ясни. Съединените щати напълно успешно взривяват промишлеността на ЕС зависеща на 90% от вноса на природен газ като го принуждават да се лиши от изгодните дългосрочни договори за доставки на руски енергоресурси.
Проблемите на Европейския съюз едва сега започват.
Превод:
Румен ВОДЕНИЧАРОВ
